www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 25 май 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Швейцария на Балканите или как да излезем от кризата

27 Февруари 2013

 

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Отворено писмо до редактора на е-вестник г-н Иван Бакалов от Енчо Господинов, бивш обитател на кантон Женева

Уважаеми г-н редакторе,

Пиша Ви това писмо в историческия за милата ни татковина момент, когато г-н президентът трябва да реши  кого да натовари със задачата да състави новото българско правителство, което да ни изведе към нови, по-светли хоризонти. Предварително се извинявам, че писмото ми излезе малко по-дълго отколкото очаквах, но с оглед на историческата важност на ситуацията, моля да му отделите нужното внимание и място във Вашия уважаван е-вестник. След като го публикувате, моля да го предадете на швейцарския посланик в София, или да го изпратите директно в Берн по дипломатически канали до Швейцарското правителство.


Поглед назад, устрем напред

Защо се налага да напишем това писмо? Най-вече за да спестим време на поданиците на нашата татковина в търсене на нов модел на  (само)управление, социална хармония и материално благоденствие. Моделът е открит от швейцарците през далечната 1291 година и ние можем да заемем директно от него най-доброто, което наследниците на легендарния снайперист Вилхелм Тел са успели да създадат.
Нещо повече, ние отиваме една крачка напред и предлагаме по-бърз вариант на интеграция и обмяна на опит: Швейцарската Конфедерация да ни „осинови” за пробен период от 100 години, да ни прати нейни хора за администратори, учители, шефове на полицията, професори, санитари и готвачи. И още каквото трябва. Така ще спестим време да откриваме колелото (или топлата вода) и ще избегнем неудобството да бъдем съдници на самите себе си, тъй като сме нация от “втори братовчеди”, по думите на нашия мъдър политик и опитен администратор, но неразбран народопсихолог г-н Иван Костов. Нека швейцарците ни поуправляват стотина години с техните методи, практики и политики, както казва г-н  Цветанов, и да видим какво ще произлезе от това.

Чисто юридически, за да се избегне неудобството от термина “окупация” или “доминация” (по аналог на Османското присъствие у нас според учебниците ни), ние може да обявим, ако милите швейцарци се съгласят, създаването на временна (за 100 години) Швейцарско-Българска Конфедерация, или за по-кратко, ШвейГария. (БулЦария не е много благозвучно…)

Къщата на Жан Жак Русо в Женева. Снимка: Пътеводител на Женева

Ние имаме достатъчен опит в подобни начинания: живели сме в хармония с Византийската, Османската и частично с Австро-Унгарската империя, плюс със семейството на Съветския съюз. Искали сме покровителство я от падишаха в Стамбул, я от батюшка цар, я като 16-та република, или като член на Южнославянската федерация, заедно с комшията Йосип Броз Тито.

Отделно имаме опит с чехите, които сме поканили на наша земя след Освобождението - Константин Иречек пази най-мили спомени за нашия национален характер, а също и Иван Мърквичка, и Ярослав Вешин, а по-късно и електропреносителите от ЧЕЗ. Доктор Ганьо Балкански чрез Алеко им го връща тъпкано, но нейсе, да го забравим.

Нещо повече, строителите на съвременна България, веднага след 1989 г, някои от които опитни политици, дипломати и литературни критици ни казваха, че вече нищо не може да ни спре да станем Швейцария на Балканите за някакви си 5-6 години. Нещо като “петилетката в съкратени срокове”. Този призив не се забравя лесно. Ето защо се ориентираме към швейцарския модел.

С повече въображение ние лесно можем да открием приликите между двете страни, което допълнително ще улесни 100-годишната „конвергенция”, ако милите швейцарци прегърнат проекта ни. Ето само малка част от приликите:

- и двата народа са предимно планински и пословично трудолюбиви
- приблизително еднакви по население (швейцарците са 8 милиона, но ние с нашите емигранти сме колкото тях)
- многоезични сме (не непременно полиглоти…) Те говорят 4 официални езика - немски, френски, италиански и ретороманш. Ние -  6: български, руски, турски, арменски, цигански и иврит. (Елиас Канети пише, че в Русе/Русчук са се говорели 6 езика по негово време).
- и двата народа са пословично пестеливи: швейцарците имат едни от най-високите лични спестовни влогове в света, а ние - над 32 милиарда лева лични влогове в банките ни, без да броим тези в дюшеците.
- и двете страни имат стабилни банкови системи и национални валути. Левът не се дава на франка.
- и двете страни са с висока техническа култура. Нашата нация е даже официално “нация техническа”, според един от предишните ни ръководители.
- и двете страни имат дълга история на миролюбие и са стожер на регионалната сигурност и добросъседство: ние на ведрите Балкани, те - в Алпийския регион. Ние сме сътворили хайдушкото право, те - международното хуманитарно право с всичките 4 Женевски конвенции, допълнителните им протоколи (3 на брой, ако не се лъжа), плюс Червения кръст.
- международна роля: Швейцария е домакин на Европейската служба на ООН и на повече от 120 международни организации, ние сме солиден износител на емигранти от всякакъв сорт и таланти.

Улица в Женева. Снимка: Крис публична галерия

- и двете страни правят добро вино, тяхното бяло (по хълмовете между Женева и Лозана) е по-добро, но нашето червено, особено ако е от грозде - е по-добро от тяхното. Разликата е само в това, че те не ни вярват, че лозе на баир не ставало… Повечето им лозя са по баирите, но тази подробност е маловажна.
- и двете страни правят кървавица, с която си пият виното
- и двете страни имат честни и трудолюбиви политици, особено депутати, както и ефективни администрации
- и двете страни отглеждат добри породи кучета. Те - сан бернара (с бутилчицата кирш на врата), ние - каракачанката. От двете породи, обогатени генетично с нашите свободни и демократично отглеждани улични псета може да се роди нов кучешки вид, наречен сан-каракачан. Него ще го подаряваме на чужди ръководители за  по-евтин газ.
- свързват ни Рейн и Дунав, почти директно.
- свързват ни Вилхелм Тел и нашите снайперисти, които често се избиват помежду си.
- Братя Галеви, според последните генеалогични изследвания, били от швейцарския кантон Сент Гален и може би даже в момента си почиват там от уморителна работа
- свързва ни и легендарният Чарли Чаплин, чийто тленни останки наш човек се опита да открадне и да осребри през далечната 1977 г. и Вие знаете това, г-н Бакалов, защото правихте с колегата Цветан Гемишев специално разследване по случая във в. „Труд”. Не случайно дъщерята на Чарли - Жералдин Чаплин, години по-късно изказа привързаността си към нашите културни връзки давайки едно рамо на българския филм „Кецове” на фестивала в Москва, даже си обула и кецове за случая, както съобщи екзалтираната българска преса.
Можем да намерим още прилики, но и тези са достатъчни, за да направят проекта ни за сливането практичен и успешен.

Предимства за Швейцария, ако ни осинови

Много са. Първо, ще си утрои територията (от 41,000 кв. км на 152,000 кв. км), и ще си удвои населението (16 милиона). Чрез нашите емигранти международното и влияние ще нарасне значително, особено в бизнеси като джебчийство, банкоматни манипулации, трафик на всякакъв вид живи и неживи стоки, изкусни стрелци и мошеници.
Второ, най-сетне мечтата на Швейцария да има излаз на море и да бъде световна морска сила ще се сбъдне. Черно море ще бъде нeйният нов прозорец към света и тя вече няма само да произвежда най-добрите корабни двигател “Зулцер” на сухо, ами ще ги спуска директно на вода от пристанищата в Бургас, Варна или марината на братя Диневи. Ние ще осигуряваме бутилките шампанско („Искра” или „Магура”) при кръщаването на корабите.
От 26 кантона понастоящем, поне за 100 години Швейцария ще има 54 такива (с нашите 28 окръга), и заедно с княжество Лихтенщайн швейцарците ще станат значителна регионална сила на Балканите и даже в Източно-Централна Европа. Техните въоръжени сили, особено авиацията, могат да се разгръщат над нашето синьо небе, а старите им самолети ще дойдат в нашите ВВС като подарък, и сигурно ще са по-нови от португалските, които са за скрап…

Часовник от цветя в женевски парк. Снимка: Пътеводител на Женева

Нещо повече, техните два специални батальона - един от велосипедисти, друг - с мулета - за алпийски условия, могат спокойно да тренират целогодишно в Рила, Пирин и Родопите, а не да влизат по погрешка на територията на Лихтенщайн, както се случи преди няколко години в една гъста зимна мъгла и после Берн трябваше да се извинява на Вадуц… А дори и да влязат пак по погрешка я в Гърция, я в Турция, това ще бъде от НАТО-вска територия и няма да бъде страшно.
И най-сетне ние ще бъдем естествен мост между Швейцaрия и Европейския съюз, тъй като Берн още се опъва на Брюксел за членство.
Прегръщайки ни като свое дете, швейцарската история изведнъж ще започне да се брои не от 1291, а от 681 г., и така Хелвеция ще стане една от най-древните държави в света. Може да им изпратим един македонски професор по история за 5-6 години да им преустрои националния музей адекватно на новата история. Символът на Берн може да стане мечка + лъв, или сан-каракачан в краен случай.
В централите на ФИФА и УЕФА, базирани в Швейцaрия, ще се напълни с неподкупни и високоетични български футболни специалисти и съдии и това ще сбъдне мечтата на Сеп Блатер и на Мишел Платини за една нова епоха в красивата игра.
Швейцaрия е и един от най-големите инвеститори у нас, т. е. те ни познават и зъбите, в тoзи смисъл швейцарците могат да се чувстват у нас като у дома си.
Те ще диверсифицират и обогатят неимоверно както генетичния,  религиозния и културния си фонд живеейки с нас за 100 години, така и емоционалния си живот. Ще ги спуснем в дълбините на чалгата и непредсказуемата славяно-българска душа; ще им дадем нови музикални ритми в такт 37/114; те ще го миксват с “Мистерията на българските гласове” отново, може даже да открият нова катедра по хорово пеене в Консерваторията си, озвучено с каба гайда и алпийски рог. Могат даже да се научат как се отглеждат вкусни български домати с македонско-турски генетичен материал и да ги хапват на закуска с ементал или грюиер… Те даже не подозират какво могат да постигнат тук и ние ще им помогнем в това начинание.

Предимствата за България, ако ни вземат

Не са малко…
Първо, ще имаме излаз на Алпийските глетчери и хоризонтът ни ще се промени. Освен това съседите ни вече ще са Германия, Австрия, Италия, Франция и Лихтенщайн. Зъболекарите ни ще могат да работят в най-добрите клиники във Вадуц.

Улица в Женева. Снимка: Крис публична галерия

Второ, ще имаме вече над 300 вида сирене, ще кръстосаме деликатеса “Ох ела на батко…” от пазвата на прочутата мома от рекламата с  “Ементал” и “Грюиер” и така ще постигнем нови кулинарни и рекламни висоти. Не по-малко важен ще е и швейцарският неутралитет, който ще ни направи любимци на всичките ни съседи от Скопие през Анкара, Атина, Букурещ и Черно море. Хизбула ще погледнат с умиление на новия ни статут. Нашата  мафия ще има директен достъп за обмяна на опит с косовските мафии в Женева и Цюрих. Ще се научим да правим референдуми по всякакви въпроси и по всяко време и така ще укрепим нашата пряка демокрация с швейцарски практики и политики, както казва вътрешният министър. Неприятно е само, че ще трябва да правим референдумите както по кантони, така и предимно в неделя, когато у нас политиците традиционно почиват или играят футбол. Или четат “Под Игото”, Втора глава.
Област Бургас ще се преименува на Кантон Гларус - 2. Пловдив ще стане Кантон Во -2, защото край тепетата има най-много франкофони, още от времето на Лафонтен. Жан Жак Русо ще стане почетен гражданин на Симитли, защото обичал гъсто червено вино докато живеел в Париж. Вазовските военни заводи ще започнат да произвеждат прецизни швейцарски инструменти и часовници, както прецизни са били автоматите и гаубиците им преди това. Финансирането и пазарите им ще бъдат сигурни. Специално заводът на “Омега” ще се премести от Биел в Берковица поради сходствата на планинския терен и обучената работна ръка. “Мадара” Шумен ще произвежда не камиони, а бързи, спретнати и модерни мини-коли “Смарт”, химкомбината в Димитровград (ако още го има) ще премине на фини швейцарски производства на битовата химия, “Софарма” ще стане филиал или на “Новартис”, или на “Ла Рош” и така за 24 часа ще станем фармацевтична суперсила; ски-туризмът, оглавяван от г-н Цеко Минев ще получи разцвет с новите швейцарски инвестиции в лифтове, хотели и писти, а Витоша ще бъде нещо средно между Давос и Сен Мориц. В свободното си време г-н Минев ще бъде консултант на швейцарското Министерство на ски-туризма.

Влак тръгва от гарата в Женевя. Снимка: Пътеводител на Женева

Световният икономически форум ще се редува през година между Давос и “Копитото” на Витоша. За тази цел метрото от “Терминал – 2” ще мине под Бояна и със специални лифтове ще качва държавните глави до “Копитото”.
Габровските производители на чекийки (джобни ножчета), арбалети, саби-дамаскини и прочее древни сечива ще минат на „Victorinox“ (Суис Арми Найв).

Културата ни също ще може да се обогати с опита на нашите нови братя и така може би един ден къщите-музей на Яворов или на Смирненски ще бъдат спасени от рухване от същите хора, които се грижат за наследството на Фридрих Дюренмат и Макс Фриш. Джаз-фестивалът в Банско ще се побратими с този в Монтрьо, а националните ни медии ще започнат да заприличват бавно, но сигурно на световноизвестния  “Нойе Цюрихер Цайтунг”. Улица “Витошка” ще заприлича на “Rue du Marche” в Женева, стотици български професори, доценти, главни асистенти и т.н. ще могат свободно да преподават в швейцарските университети, както навремето Алберт Айнщайн. Ще бъде голямо боричкане, защото в Швейцaрия има само 12 университета (10 от които са кантонални), а у нас вече наближават 200. Не е ясно как швейцарците досега са “произвели” 113 Нобелови лауреати, повечето в точните науки, само с тези 12 висши училища, но инвазията на нашите учени ще разреши и тази загадка. Така един ден ние ще осъмнем с новината, че нашата страна ШвейгАрия има 113 нобелиста, а като се прибави и Елиас Канети, на Нова България ще се паднат точно половината - 57 Нобелиста. Сърбите няма да мигнат от завист…

Тунелът на ускорителя ЦЕРН под Женева ще има продължение до ларгото под ЦУМ между „Дондуков -1“ и „Дондуков – 2“ . Ще ускорим доста подземни работи по този начин.
В Своге ще се правят само шоколади  “Линдт”, а международният годишен “панаир” по бижутерия в Базел ще има своя седмица и в Дупница; автосалонът в Женева ще има дубликат и в Ловеч, а докато швейцарците разширяват лингвистичните си хоризонти изучавайки факултативно цигaнски (ромски), ние ще отвърнем реципрочно с ретро романски. Така кантон Апенцел и кантон Благоевград може да си направят Нов Български Югозападен Алпийско-Европейски университет за автентични местни езици и диалекти.
Банковите ни експерти ще заемат важни места в световното финансово дело и хора като доктор Хампарцумян  може да поемат кормилото на банкерската гилдия в Базел за известно време. “Цюрихските гноми” ще са научат на нови идеи.

Българската армия ще се преустрои по швейцарски модел (малко неудобно за НАТО и за г-н Расмусен) и във всяка къща и апартамент ще има лично оръжие и муниции в случай на необходимост да се действа бързо при защита на отечеството. Враговете ни ще треперят от нас. Военната служба ще е всеобща и задължителна. Броят на генералите ще нарасне отново. Ще имаме и наш батальон с мулета и друг на велосипеди, втора ръка, но швейцарски. Мулетата ще са наши, имаме много мулета, даже и за износ.

Но най-голямата полза за нас ще бъде в политическата сфера. Българският парламент ще стане копие на швейцарския. 5-6 партии ще бъдат вечно в него, ще си сътрудничат и ще гледат предимно интересите и благоденствието на народа. Сън няма да ги хване депутатите, докато не изравнят равнището на лично и национално щастие с този на швейцарците. 7-членен Федерален съвет (с представители на управляващите партии) ще е колективното ръководство на държавата. Президентът ще се избира от него, ще е на ротационна основа и ще се сменя веднъж годишно, както е в Берн. Така всяка партия ще си има редовно осигурен президент, а и ние няма да му знаем името поради годишните смени, пак както е в Берн. Върховният съд може да се прехвърли в Пловдив (както е съответно в Лозана в “другата половина” на страната ни), митниците - в Русе, а Варна може да стане нашата Женева. Не е на езеро, но  пък е на море… Имат и бяло вино, и паламуд (местен еквивалент на женевското “Filets de perche”).
Ето, така ще станем един ден Швейцaрия на Балканите, както ни обещаваха през далечната 1989. Чака ни светло бъдеще.

Господин Редакторе,
по наше скромно мнение това е достатъчно като първа стъпка. Надявам се проектът да намери радушен прием както в сърцата на нашите съграждани, така и във Федералното правителство в Берн. Горещо се моля швейцарските братя да дойдат у нас за 100 години и да ни помогнат да си сменим манталитета. На свой ред и ние ще ги научим на някои работи, които са ни помогнали да оцелеем през вековете.

Искрено Ваш,
Енчо Господинов

P.S. Моля хонорарът ми за този проект да бъде даден или на Швейцарския Червен Кръст, или на хидроинженера от “Цанков камък” за ново барбекю.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) хамалин
    в такъв ошашавен за българете момент да се пишат такива пубертетни плюции направо ме ужасява а после се чудим защо швейцария ще ни се вижда мираж ( ей това са нашите интелектуални напъни)
  2. 2) Марин
    Като ценител на швейцарските ножчета, твърдо заставам на позицията на автора. Толкова е налудничаво, колкото всичко ставащо в България. В произведенията на Иван Вазов се споменава, че по онова време швейцарски моми са идвали за прислуга в България, така че няма нищо срамно в това някои от нас да послугуват в наше време на швейцарците. Времената се менят.
  3. 3) чичата
    с уважение към самоиронията на автора ще вметна, при това съвсем сериозно, че нещо такова се случи на гедере-то, след обединението
  4. 4) Bubrek
    Аз на такъв референдум гласувам за - загубите ще са не по-големи от тези на Хон Конг.
  5. 5) pro-anti
    така стана с гедерето и геферето и в онзи случай гедерето беше в ролята на швейцария, нали Чичата, защото бяха прекарани през стъргалото на социализЪмЪ
  6. 6) georgiev577
    ЩЕ си имаме и швейцарски крави
  7. 7) чичата
    крави, незнам, но овци - положително/ само дето не съм чувал за швейцарски овци/ при това няма да си имаме, а ще сме/ и няма да ни доят, а ще ни стрижат






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com