Крайно време е старитe муцуни да си ходим!

Аспарух Панов

Когато хората излязат масово да демонстрират по улиците, те винаги имат  право. Особено младите. Няма по-представително национално социологическо проучване от уличните протести. Така беше и в края на 1989 г, и през 1997. Поводите са различни, но във всички случаи исканията са насочени към промяна на начина, по който се управлява държавата. Затова именно протестите не бива да бъдат подценявани. Никога и от никого.
Те не бяха подценени и от премиера Бойко Борисов. Оттеглянето му бе най-разумният негов ход в цялата му толкова противоречива политическа кариера. Каквото и да си говорим, оставката му е признак на политическа зрялост. Нещо, което е напълно чуждо например на националпопулисткия премиер на „братска” Македония Никола Груевски, който не обръща никакво внимание на нестихващите вече няколкомесечни масови протести.

Оттук нататък въпросът е: „А сега, накъде?”
Трябва да се утаи пяната и да се успокоят емоциите.
Но някои неща трябва да се кажат още днес, и то точно днес. В кратките два месеца до предсрочните избори би било хубаво да се чуят колкото може повече различни субективни мнения, което най-малкото ще обогати лигавия и банален със своята сервилност към Бойко Борисов политически дебат.

Ако въпросът „А сега, накъде?” е насочен към политиката, и ако го тълкуваме персонално, то отговорът, поне лично за мен е еднозначен – Време е да си ходим! И това е посланието ми към всички вас и всички нас, които почнахте и почнахме преди повече от 20 години с амбициите да променим и себе си, и България, колкото и помпозно да звучи едно такова клише. Да, крайно време е да си ходим! И тук не става дума за биологическата ни възраст, а за двадесет и пет годишното ни

политическо остаряване и изхабяване,

а защо не и оглупяване. Просто ми се изправят косите, само като си помисля, че Иван Костов, Катето Михайлова, Асен Агов, Веско Методиев, та и отново активиралият се Александър Йорданов или очарователната (дано да не прозвучи сексистки) Надежда Михайлова – Нейнски могат отново да станат депутати в българския или европейския парламент… Подобно е и изхабяването и в БСП, и в ДПС, да не говорим за несменяемите синдикални лидери като Константин Тренчев и Янка Такева, или за вечните политолози и социолози, прелитащи като пчелички от цвят на цвят и опрашващи с дърдоренето си благодатната медийна среда. Каква нова политика можем да очакваме от този паноптикум на българския преход, към който принадлежа с пълна сила и аз лично, макар и блуждаещ в неговата периферия.

Надявам се да бъда разбран, когато правя разлика между „политическа” и биологическа „младост”. Познатият отлично на членовете на ЕНП Конрад Аденауер е станал за първи път канцлер на Федерална република Германия на 73-годишна възраст и след това има 14 велики години на този пост. Защо? Защото е бил витален, защото е бил пълен с нови идеи, защото е бил способен да се променя, да еволюира в разбиранията и политиките си в синхрон с промените в политическата и икономическата ситуация. Просто, защото е бил „политически млад”. За кого от ПГ на ГЕРБ можем да кажем подобно нещо? Та това е политически

най-импотентното парламентарно мнозинство

в новата ни история. Имам чувството, че тези хора са подбрани и подредени като копърки от Цветан Цветанов в една стара социалистическа консерва, наречена неизвестно защо ПП „ГЕРБ”.

Да, напълно подкрепям необходимостта от смяна на поколенията и лидерите в българската политика. Отвратен съм обаче, от примитивния популистко полицейски начин, по който Бойко Борисов и неговите наказателни отряди се опитваха да вменяват вина на целия политически елит на прехода. Обявяването на всички политици за корумпирани и настървението за възмездие е уникално с типично българската си простотия. Всеки престъпник трябва да си получи заслуженото от независимия съд, но не могат да се поставят под общ знаменател крадците и хората, вкарали България в ЕС и НАТО.

Въпреки насажданата от различни мутанти на левичарското и популистко националистическо мислене теза за „провала“ на българския преход, въпреки нестихващия негативен патос, излъчван от истеричните български медии и все по-вулгарните интернет форуми, дори и при безперспективността на разюзданото популистко безвремие, в което ни вкара Бойко Борисов, ние продължаваме да сме част от свободния свят и нямаме нищо общо с жалката комунистическа картинка, която представлявахме не само в края на 1989, но дори и в края на 1996г. И този успех има своите конкретни автори – това са основните

реформаторски политически сили на прехода – СДС и НДСВ,

и на първо място техните избиратели, както и правителствата и парламентарните мнозинства с тяхното решаващо участие. Въпреки грешките и пропуските, въпреки липсата на опит и вътрешнопартийна демокрация, независимо от конфликтите на икономически и политически интереси, и невъзможността им да наложат живот по европейските правила. Слабостите обаче, в никакъв случай не омаловажават постигнатото. Членството на България в НАТО и ЕС е истинската оценка за дейността на СДС и НДСВ, а не популистките вопли и крясъци на „политическите лешояди” и новите „активни борци за демокрация”, излюпени вече в уютното топло гнездо на ЕС.

Да, крайно време е да се оттеглим. Но от вас, младите, искаме да ни оцените обективно и по достойнство, а не по бръщолевенето на Бойко Борисов и неговата преторианска гвардия. Да, вие сте носителите на промяната. И ние вярваме, че тази промяна няма да е само в политическата класа, но много повече в избирателите, т.е. в гражданското общество. Очаква ви най-важната част на прехода – от общество на оцеляването към общество на знанието и себедоказването на личността. Ако нашата цел беше да разберем новия свят около нас, за да се адаптираме по-лесно към промените, то вие трябва да имате капацитета сами да бъдете авторите на промените, които искате да постигнете. Всичко това е дълъг процес, като неговата скорост ще зависи както от водената от вас публична политика, така и от развитието на политическата ни култура като демократично общество. Успех и не ни предавайте!

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.