СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Китай не бърза да се присъедини към Г-8?

Световните медии създават впечатлението, че Китай и редица други големи държави са готови да влязат в „Голямата осморка“. Това сближаване формално произтича от декларацията за сътрудничество в глобалното развитие между Г-8 и т.нар. прагови страни, приета неотдавна на срещата на Осморката в Хайлигендам. Дали обаче Китай наистина се стреми към членство в Г-8?

Лидерите на Г-8 демонстрираха добро настроение на срещата в Хайлигендам. Китай обаче не бърза да се присъединява към “Голямата осморка”. Снимка: Ройтерс

moskovski_novost.jpgСъставът на Осморката и реалностите от началото на 21-ви век се разминават. Днес на предни позиции са редица държави, нечленуващи в Г-8 – Китай, Индия, Бразилия и др. Нещо повече, Китайската народна република (на трето място по БВП в света) в близките 5 до 7 години ще играе една от ключовите роли в световната геополитическа координационна система. Ако добавим индийския фактор, перспективата за радикално обновление на „Голямата осморка“ в най-скоро време е разбираема и неизбежна.

Проблемът е, че Китай не напира да стане член на Осморката и не желае да замени изгодното си положение на „развиваща се държава“ с твърде задължаващия статут на „развита“. Ако Пекин наистина го желаеше, разширяването на Г-8 можеше да стане факт още миналата година на срещата в Санкт Петербург. Какво го възпира тогава?

Първо, това е желанието на Китай формално да остане част от „развиващия се свят“. Ако Пекин се включи в „златния милиард“, органичната му връзка с държавите от Юга може да бъде разрушена. Запазването й е важно за страната главно от политическа гледна точка. Китай винаги се е представял като защитник на угнетените африкански, азиатски и латиноамерикански народи, като част от Третия свят. Този идеологически императив от времето на Мао Цзедун, Дън Сяопин и Цзян Цзъмин, подсилен с днешните икономически възможности на страната, се използва от Китай като средство за глобално влияние.

Второ, има и чисто икономически съображения. Навремето, при влизането в Световната търговска организация, статутът на развиваща се страна позволи на Китай да получи редица преференции и бонуси – облекчен преходен период, преференциални кредити, програми за адаптация и др. Този статут му осигурява редица предимства и до днес. Без формално да споделя с лидерите на Г-8 отговорността за едни или други икономически проблеми, Пекин има възможност да ги критикува от позициите на развиващия се свят, като предлага програми и решения, изгодни главно за Китай.

Сред горещите теми в Хайлигендам например беше екологичният проблем – вредните емисии в атмосферата и свързаната с тях заплаха от глобално затопляне. Китайският лидер Ху Цзинтао каза по този повод, че „развитите страни трябва да изпълняват задачите за намаляване на вредните емисии, установени с Протокола от Киото, да подпомагат развиващите се страни, а след 2012 година (когато изтича срокът на Протокола) да продължат да са в авангарда на борбата за намаляване на вредните емисии“.

С други думи, китайският лидер предложи на Осморката да застане „в авангарда на борбата“ и същевременно да подпомага развиващите се страни. Ако стане член на Г-8, самият Китай ще трябва да присъства в този „авангард“ и да осъществява екологически и други програми, невинаги изгодни за икономиката на страната.

Трето, Пекин не бърза да промени статута си и така подкрепя формиралата се скрита алтернатива на Осморката, т. нар. група на петте – неформално съдружие между Китай, Индия, Южна Африка, Бразилия и Мексико. Като запазва успоредното съществуване на Г-8 и „групата на петте“, Пекин държи в напрежение „по-опитните си другари“ и фактически създава нова „Развиваща се осморка“, в чиито рамки по-ефективно да сплоти най-развитите страни от Юга.

В Хайлигендам например Ху Цзинтао се срещна с ръководителите на 12 държави извън Осморката. Наистина там беше представена идея на британския премиер Тони Блеър за интеграция на Осморката и Петорката в обща система. С това обаче неволно беше подчертано, че двата проекта всъщност са алтернативни и всеки от тях има свой дневен ред, както и свои неформални лидери – съответно САЩ и Китай.

Какви са интересите и ролята на Руската федерация в глобалната китайско-американска игра? През 1997 година тогава слабата Русия на Елцин беше приета в „елитния клуб“. Днес възраждащата се Русия на Путин дразни много от страните в Осморката и част от тях с удоволствие биха дали на Москва „обратен билет“. Не им го позволяват обаче установените процедури, етикетът и авторитетът на Владимир Путин.

Желанието на Русия Китай и Индия да бъдат нейни стратегически партньори в този клуб е естествено. Тогава проектът за създаване на ос Москва-Делхи-Пекин би могъл да получи ново измерение и ресурс, в рамките на Голямата осморка. Реалностите обаче сочат друго – занапред най-вероятно ще се наложи Русия да отстоява правата си на масата, събрала световния политически елит, сама. Както се казва: всеки има собствен път.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.