Войната срещу блоговете

Участник в шествието в София в четвъртък си е залепил устата в знак на протест срещу опитите да се цензурират блоговете. Природозащитното шествие прерасна в протест срещу посегателството срещу блоговете. Снимки: Валентина Петрова

Страстите около природния парк Странджа се нагорещяват все повече, като изненадващо една от създалите се линии на сблъсък между протестиращите и властта е Интернет и по специално блоговете. Полицията започна да проверява блогъри и да ги привиква за справка в Столичната дирекция на вътрешните работи.
Един от привиканите, Мишел Бозгунов, обяснява, че е бил предупреден да спре да прокламира протестите около Странджа и накаран да подпише протокол. В личния си блог той уточнява :

„Подписах “Протокол за предупреждение”, който ме информира и предупреждава, че трябва да се въздържам на личния ми блог от цитиране на други източници на информация (и копиране на текст от тези източници – в случая се визира сайтът http://savestrandja.hit.bg, с настоящ адрес http://savestrandja.ludost.net), когато става въпрос за възможно нарушаване на закона, а именно, организиране на неразрешени граждански протести (както всички ние знаем, повечето от протестите за “Странджа” не са разрешени официално)“.

Развитието на събитията доведе до първото у нас протестно шествие в защита на блогърите.

Може би българската полиция не осъзнава, но с тези действия от нейна страна тя нареди България сред диктаторските режими по света.

Подобни опити за контрол над Интернет вече са доста популярни по света, особено в тоталитарните държави. Тази година египетският съд осъди двадесет и две годишният блогър Абдел Карим Набил Солиман на четири години затвор за неуважение на религията, обида на президента и разпространение на фалшива информация. Оттогава насам, известният в Интернет като Карим Амер египетски студент има много последователи. Друг египетски блогър- Ваел Абас, публикува видео материали с насилие от египетските затвори и в момента има заповед и за неговия арест. Други блогъри бяха бити и арестувани по време на протестите в страната срещу новите конституционни поправки, които допълнително ограничават личната свобода.

Последния екологичен протест в София в четвъртък прерасна в шествие срещу опитите за цензура на блоговете. Снимки: Валентина Петрова
Последния екологичен протест в София в четвъртък прерасна в шествие срещу опитите за цензура на блоговете. Снимки: Валентина Петрова
Последния екологичен протест в София в четвъртък прерасна в шествие срещу опитите за цензура на блоговете. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протестното шествие, което обиколи центъра на София. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протеста. Снимки: Валентина ПетроваУчастник в шествието е покрил устата си с маска, върху която е написан Интернет-адрес. Снимки: Валентина ПетроваУчастник в шествието в София в четвъртък си е залепил устата в знак на протест срещу опитите да се цензурират блоговете. Природозащитното шествие прерасна в протест срещу посегателството срещу блоговете. Снимки: Валентина ПетроваУчастничка в шествието в София в четвъртък си е залепила устата в знак на протест срещу опитите да се цензурират блоговете. Природозащитното шествие прерасна в протест срещу посегателството срещу блоговете. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протестното шествие. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протестното шествие. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протестното шествие. Снимки: Валентина ПетроваМомент от протестното шествие. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваКакто всяко подобно шествие, то беше зорко охранявано отстрани от многочислена полиция. Снимки: Валентина Петрова

Според Итън Цукерман от Харвардския университет, който се занимава с изследвания върху Интернет и обществото, все повече и повече блогъри се появяват в тоталитарни страни като Иран, Кирай и Египет, където хората все пак имат достъп до Интернет – за разлика от Северна Корея например. Влиянието на блоговете расте в арабския свят и Иран като през 2004 г. Би Би Си изчисли, че е там е имало между 10 000 и 15 000 блогъри.

Но режимите отвръщат на удара. Хюсеин Деракшан, ирански блогър живеещ в Канада, среща изненадващи проблеми при миналогодишното си посещение в родината. Там той е арестуван, разпитван и принуден да подпише извинение за това, което е писал онлайн. Официалното оправдание е, че дейността на Деракшан е представлявала опасност за националната сигурност на Иран. Преди да бъде пуснат, Деракшан е предупреден, че ако пише за случката в блога си, следващия път директно отива в затвора. Оттогава той не е напускал Канада.

Джоел Саймън от Комитета за защита на журналистите казва, че „авторитарните режими са превърнали Интернет в огромна фронтова линия.“ Доклад от 2006г. сочи, че всеки трети журналист, изпратен в затвора, е блогър, онлайн редактор или уеб-базиран репортер. Освен, че преследват журналистите, правителствата блокират сайтове за блогване, искат лицензи от доставчиците на Интернет и ги държат отговорни за съдържанието, което предоставят. Иранските власти прокараха закон, който изисква от блогърите да регистрират първо в правителството, което предизвика силни реакции сред иранската емигрантска блог общност.

„Правителствата действат изпреварващо спрямо Интернет, защото мрежата е продължение на публичната сфера, където те нямат монопол върху мненията,“ казва пострадалия ирански блогър Деракшан.

Демонстранти подкрепят осъдения на четири години затвор египетски блогър Абдел Карим Набил Солиман. Снимка: FreeKareem.org

В някои случаи режимите се сблъскват с частни компании като Гугъл, Майкрософт и Yahoo! и ги поставят пред трудния избор да се примирят или напълно да се оттеглят от дадена страна. Доклад на OpenNet Initiative, проект, който следи държавната намеса и наблюдение над Интернет, показва, че цензурата в мрежата се разпространява. Филтриращите софтуерни приложения стават все по-добри, а все повече режими се учат от Китай – кралят на уеб цензурата. Проблеми имат блогърите не само в тоталитарните страни – в САЩ беше осъден видео блогърът Джошуа Улф, защото отказа да предостави информация на съда.

Именно Китай открито заявява стремежа си да „пречисти Интернет.“ Миналата година Пекин затвори устата на някои от най-популярните местни блогъри, но самата бройка китайски блогове ( десет милиона) представлява сизифова задача за държавната Интернет полиция (състояща се от тридесет хиляди цензори). В допълнение, Китай забрани отварянето на повече Интернет кафета и клубове – местата, на които повечето китайци разчитат за достъп до мрежата.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/Y8YaXwQWGy4″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Клипът е от блога Н А Б Л Ю Д А Т Е Л, автор: Симион Патеев

В продължение на осем години, Китай е лидер при арестите на журналисти, като за миналата година повече от половината от затворените журналисти са такива работещи изцяло онлайн. Пример за това е световно известният журналист Ши Тао, който беше затворен за десет години, защото публикува в мрежата детайли от държавната пропаганда, определени впоследствие като „държавна тайна“. Тук може да се прочете повече за медийната цензура в Китай. – http://www.cfr.org/publication/11515/.

Но въпреки, че правителствените цензури намират нови начини да блокират Интернет съдържание, блогърите също успяват да прокарат своето. Групата бореща се за свободното слово „Репортери без граница“ публикува „наръчник за кибер-дисиденти“ , съдържащ техническа информация за това как да се направи блог, да се публикува анонимно като се избягва правителствения контрол, и да се поддържа нужната журналистическа точност. Стивън Кук и Майкъл Леви от СFR* пък настояват Американският държавен департамент да включи в годишния доклад за спазването човешките права и доклад относно свободата на словото в Интернет.

„Интернет е нова заплаха за тоталитарните правителства, по същия начин, по който „Гласът на Америка“, Радио „Свободна Европа“ и Би Би Си бяха заплаха в годините след Втората световна война“, казва Нанси Бет Джаксън, журналист и професор по международни отношения в университета Колумбия.

Тоталитарна държава ли е обаче България и защо се плаши толкова от говоренето в Интернет?

*CFR – Council on foreign relations – Съвет за международни отношения – влиятелна американска неправителствена организация, занимаваща се с международна политика

(Използвани са материали от CFR, Би Би Си и OpenNet Initiative)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.