Засегнат от критика, Теди Москов отговаря високомерно със странно писмо

Режисьорът се обяснява какво е искал да каже, по повод рецензия напада критичка

Георги Мамалев и Жорета Николова в сцена от спектакъла. Снимка: Атанас Кънчев, Народен театър

По повод рецензия за спектакъла „Ричард III“ в Народния театър от критичката Гергана Пирозова, публикувано в „Капитал лайт“ и в блога на авторката (виж тук), Теди Москов реагира странно. Той е изпратил писмо в отговор до редакцията на „Капитал“ (още непубликувано), което е пуснато и във фен страницата на Народния театър. Самият факт, че режисьор отговаря на критика е нещо неестествено за нормална културна среда.

В писмото Москов е използвал различни шрифтове и пише „критичка“ и „нея“ с малки букви, а за себе си „МЕН“, „МОЯ ХУМОР“ – с големи (виж го по-долу). С високомерен тон съветва критичката да се образова. Накрая завършва с каламбур с инициалите на името си Теди Москов – Trade Mark.

Спектакълът на Москов е далеч от Шекспир и епохата, в която е действието. Пиесата на Шекспир е само основа, върху която режисьорът е изградил познатите си скечове със съвсем съвременни персонажи, алюзии, музика. Сам Москов го нарича спектакъл комикс. Критичката е дръзнала да напише, че прехваленият години наред режисьор вече е омръзнал и се повтаря, хватките му са изтъркани и т. н.
Както пише Пирозова: „Банално е да пародираш кървава трагедия, като караш злодеи да порят бебета и да мажат кръв върху филии – това и в анимационните филми вече е забранено като демодирано злодейство. Изобщо инфантилната визия напълно е превзела „центрофугата“ на Теди Москов.

Теди Москов и Гергана Пирозова. Снимка: архив на Народния театър и личен архив

На сцената пълзят дунапренени плужеци, порят се парцалени бебета, режат и кълцат картонени мечове, огромни рисувани картини декори се тътрят по сцената, озверели кралици кърмят деца уроди от огромни гърди, клетви се леят, цветисто обогатени от фолклора на футболните агитки, метежници с партизански такета плахо превземат властта, сляпа Темида (Параскева Джукелова) танцува сиртаки с наемни убийци, кралица Маргарита (Жорета Николова) проклина урода злодей Ричард с рок изпълнение на акустична китара.“ (виж тук цялата рецензия).

Това е предизвикало реакцията на режисьора, който изпада в странно положение да обяснява какво е искал да каже.
Ами щом публиката или критиката не може да го разбере, значи има проблем. Театърът е за публика. Тя може да бъде камерна, само за ограничен кръг ценители на екстравагантни постановки, може да бъде и за широка публика (но не масова – театърът, все пак, не е за всеки).
Москов сам трябва да реши към каква публика да се ориентира. Щом поставяш Шекспир в Народния театър, трябва да си подготвен, че ще попаднеш във вниманието на по-широката публика. И тя може да не остане доволна, че си обърнал Шекспир с хастара навън и правиш комикс от него. А критиката пък, която те познава и е следила всичките ти спектакли от последните 15-20 години,  да остане недоволна от твоите скечове, метафори, алегории, музика, и да каже, че тъпчеш на едно място.

По повод писмото Пирозова е написала реплика в страницата си във Фейсбук: „Опитвам се да си представя как Вим Вендерс пише писмо до редакция, видимо вбесен от рецензия за негов филм. Вим е ядосан. Вим обмисля писмото десет дена… Вим написва писмото. Вим е отмъстен.“

Статусът на Народния театър с писмото на Москов във Фейсбук, е със следния текст:“ В отговор на някаква си, която се самозове „критичка“ или „журналистка“, или още „нещо“ (към „Капитал лайт“ от 8 март 2013 г.)“ (виж тук).

Така се приема критиката в България, лето 2013-о, такива са отношенията между режисьори и критици.
Но коментарите във фен-страницата на Народния театър във Фейсбук хич не са в подкрепа на режисьора.

Писмото на Теди Москов е публикувано като снимка, за да се запази оригиналния шрифт, в който той пише за себе си с главни букви, а за критичката с малки.
Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.