Тройната коалиция изпълни мисия, вкара България в ЕС. А сега?

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Продължение, виж тук първата част „Ще има ли за 24-ти май нова тройна коалиция?

Не по-малко объркано беше и положението през 2005 г. Както и се очакваше, парламентарните избори на 25 юни доведоха до много деликатна, направо абсурдна ситуация за съставяне на правителство. 240-те мандата бяха разпределени по следния начин: 82 за БСП, 53 за НДСВ, 34 за ДПС, 21 за „Атака“, 20 за СДС (ОДС), 17 за ДСБ и 13 за БНС. Тъй като никой от досегашните играчи не мислеше за коалиция с новата екстремистка партия „Атака“, положението се усложняваше допълнително. По принцип съществуваше възможността за създаването на две големи коалиции – дясноцентристка (НДСВ, ДПС, СДС, ДСБ и БНС) със 140 места в парламента и лявоцентристка (БСП, НДСВ и ДПС) с мнозинство от 169 депутати. От политическа гледна точка дясната коалиция бе навярно по-добрия вариант за страната. Освен всичко друго тя щеше да бъде с мандат на НДСВ и Симеон можеше да бъде отново премиер. Но за съжаление тя бе невъзможна. И вината не е в НДСВ, а в ДПС. За първи път от своето създаване, ДПС не беше нито „балансьор“, нито свободен и независим играч при съставянето на правителството, а Доган се беше обвързал предварително демонстративно и показно с БСП. И никой не можа да ги разкачи дори и за изборите през 2009г.

По този начин останаха само две възможности – или тройната „социаллиберална коалиция“ или правителство на малцинството на БСП и ДПС. При първото раздаване на картите с мандата на БСП, НДСВ отказа предложението на тандема БСП/ДПС за участие в тройна коалиция. С този ход Царят запази достойнството си и тежестта на НДСВ.  С отказа си, от НДСВ показаха, че ако те не участват, БСП и ДПС никога няма да успеят да съставят правителство и по такъв начин ги поставиха на мястото, което заслужаваха в този политически момент. Така по конституция НДСВ получи втория мандат за съставяне на правителство. Някои наблюдатели смятат, че ако НДСВ е било готово да преговаря и с „Атака“, е съществувала реалната възможност Царят да оглави правителство на обединената десница. Тази хипотеза може би е изглеждала за някои атрактивна, но тя бе политически абсурдна. Който твърди противното, просто не познава Царя и неговата невероятна дарба да определя границите на допустимия политически компромис. Кой би могъл да си представи, че мистър „Европа“ може да се коалира с „Атака“ и то непосредствено преди приемането на България в ЕС. И тук вече играта свърши. Третият мандат бе даден на ДПС. Симеон не е човекът, който може да каже на избирателите „Не ми харесва вашия вот и затова няма да правим правителство и ще повторим изборите”. Той все пак направи единствено възможната политическа демонстрация и влезе в кабинета с мандат на една международно призната либерална партия като ДПС, колкото и деликатни да бяха взаимоотношенията им след кризата в началото на 2005г. На стабилността и приемствеността държаха, между другото и в Брюксел, колкото и да критикуваха по-късно кабинета.

Въпреки че много хора бяха емоционално против участието на НДСВ в „тройната коалиция”, днес сме принудени да бъдем реалисти в оценките си, особено след управлението на ГЕРБ. НДСВ заложи в коалиционното споразумение три икономически принципа и не допусна никакво отклонение от тях – поддържане на бюджетен излишък, продължаващо намаление на преките данъци и бюджетни харчове не по-високи от 40% от БВП.  Няма никакво съмнение, че Сергей Станишев изкара пълния си мандат единствено благодарение на Царя и на факта, че не изпълни (също под натиск на Царя) нито едно от безумните си предизборни обещания, за някои от които бленува и днес: като се започне от шоково увеличение на заплатите и се мине през отменянето на валутния борд, та се стигне чак до отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Все пак, благодарение основно на НДСВ, „социаллибералното” правителство на големия компромис (изгоден за БСП, но преди всичко за ДПС, и самоубийствен за НДСВ) успя да изпълни мисията си и да вкара България в ЕС на 1 януари 2007 г. Познавам Царя и знам, че за него „успешен мандат е само завършеният мандат”. До настъпването на глобалната криза имаше сериозен икономически растеж, растяха доходите, пенсиите и чуждите инвестиции, а данъците и безработицата намаляваха, и то благодарение основно на НДСВ.

Въпреки че официалната предизборна кампания едва сега започва, резултатите от майските избори едва ли ще ни изненадат. При много висока избирателна активност, в парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, а Меглена Кунева ще бъде „висящата баничка” в парламентарната сладкарница. Ако избирателната активност е много ниска, ще влязат още две, три до четири формации, предимно агресивно левичарски и националистически. По брой на парламентарните групи парламентът поразително ще прилича на този от 2005 г. Но с една фундаментална и много тъжна разлика. Изобщо ще липсват или ще бъдат съвсем маргинално представени основните реформаторски политически сили на прехода – СДС и НДСВ, които вкараха страната ни в НАТО и ЕС. През 2005 г. те имаха  все още общо 90 народни представители. А сега, през 2013 г., ако имат общо между 10 и 15, ще бъде чудо на чудесата… „Sic transit gloria mundi”.

В отсъствието на сериозно представителство на СДС и НДСВ, „всичко останало е от лукавого” и кой с кого ще се коалира, няма почти никакво значение… Но все пак всяка „тройна коалиция”, пък била тя дори и възможно най-абсурдната – „ГЕРБ, Атака и ДПС”, ще бъде по-добър временен изход от едно еднопартийно управление на ГЕРБ или не дай Боже, на БСП. Много неща в България се забравят, затова е хубаво да се напомни, че самостоятелните правителства на социалистите и на ГЕРБ (на Андрей Луканов през 1990 г.,  на Жан Виденов – от края на 1994 до 1996 г. и на Бойко Борисов – от 2009 до края на 2012 г.) са тотален провал и трябва да се изучават подробно от бъдещите политолози, за да не се повторят никога. Въпреки различията във времето и в проблемите за решаване, и трите правителства са класическа демонстрация на пълна управленска и интелектуална немощ и неспособност (и нежелание) да се управлява в демократични условия… Неслучайно придобилите гражданственост названия „Луканова”, „Виденова” и „Бойкова” зими  ще останат в историята като символ на разруха в мирно и демократично време.

По-добре е обаче, да не се увличаме в прогнозите и надеждите за стабилно коалиционно управление… Както казва Никола Гомес Давила: „Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето, без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче, да повярва днес на актуалните прогнози, след като именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.