Тройната коалиция изпълни мисия, вкара България в ЕС. А сега?
Продължение, виж тук първата част „Ще има ли за 24-ти май нова тройна коалиция?“
Не по-малко объркано беше и положението през 2005 г. Както и се очакваше, парламентарните избори на 25 юни доведоха до много деликатна, направо абсурдна ситуация за съставяне на правителство. 240-те мандата бяха разпределени по следния начин: 82 за БСП, 53 за НДСВ, 34 за ДПС, 21 за „Атака“, 20 за СДС (ОДС), 17 за ДСБ и 13 за БНС. Тъй като никой от досегашните играчи не мислеше за коалиция с новата екстремистка партия „Атака“, положението се усложняваше допълнително. По принцип съществуваше възможността за създаването на две големи коалиции – дясноцентристка (НДСВ, ДПС, СДС, ДСБ и БНС) със 140 места в парламента и лявоцентристка (БСП, НДСВ и ДПС) с мнозинство от 169 депутати. От политическа гледна точка дясната коалиция бе навярно по-добрия вариант за страната. Освен всичко друго тя щеше да бъде с мандат на НДСВ и Симеон можеше да бъде отново премиер. Но за съжаление тя бе невъзможна. И вината не е в НДСВ, а в ДПС. За първи път от своето създаване, ДПС не беше нито „балансьор“, нито свободен и независим играч при съставянето на правителството, а Доган се беше обвързал предварително демонстративно и показно с БСП. И никой не можа да ги разкачи дори и за изборите през 2009г.
По този начин останаха само две възможности – или тройната „социаллиберална коалиция“ или правителство на малцинството на БСП и ДПС. При първото раздаване на картите с мандата на БСП, НДСВ отказа предложението на тандема БСП/ДПС за участие в тройна коалиция. С този ход Царят запази достойнството си и тежестта на НДСВ. С отказа си, от НДСВ показаха, че ако те не участват, БСП и ДПС никога няма да успеят да съставят правителство и по такъв начин ги поставиха на мястото, което заслужаваха в този политически момент. Така по конституция НДСВ получи втория мандат за съставяне на правителство. Някои наблюдатели смятат, че ако НДСВ е било готово да преговаря и с „Атака“, е съществувала реалната възможност Царят да оглави правителство на обединената десница. Тази хипотеза може би е изглеждала за някои атрактивна, но тя бе политически абсурдна. Който твърди противното, просто не познава Царя и неговата невероятна дарба да определя границите на допустимия политически компромис. Кой би могъл да си представи, че мистър „Европа“ може да се коалира с „Атака“ и то непосредствено преди приемането на България в ЕС. И тук вече играта свърши. Третият мандат бе даден на ДПС. Симеон не е човекът, който може да каже на избирателите „Не ми харесва вашия вот и затова няма да правим правителство и ще повторим изборите”. Той все пак направи единствено възможната политическа демонстрация и влезе в кабинета с мандат на една международно призната либерална партия като ДПС, колкото и деликатни да бяха взаимоотношенията им след кризата в началото на 2005г. На стабилността и приемствеността държаха, между другото и в Брюксел, колкото и да критикуваха по-късно кабинета.
Въпреки че много хора бяха емоционално против участието на НДСВ в „тройната коалиция”, днес сме принудени да бъдем реалисти в оценките си, особено след управлението на ГЕРБ. НДСВ заложи в коалиционното споразумение три икономически принципа и не допусна никакво отклонение от тях – поддържане на бюджетен излишък, продължаващо намаление на преките данъци и бюджетни харчове не по-високи от 40% от БВП. Няма никакво съмнение, че Сергей Станишев изкара пълния си мандат единствено благодарение на Царя и на факта, че не изпълни (също под натиск на Царя) нито едно от безумните си предизборни обещания, за някои от които бленува и днес: като се започне от шоково увеличение на заплатите и се мине през отменянето на валутния борд, та се стигне чак до отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Все пак, благодарение основно на НДСВ, „социаллибералното” правителство на големия компромис (изгоден за БСП, но преди всичко за ДПС, и самоубийствен за НДСВ) успя да изпълни мисията си и да вкара България в ЕС на 1 януари 2007 г. Познавам Царя и знам, че за него „успешен мандат е само завършеният мандат”. До настъпването на глобалната криза имаше сериозен икономически растеж, растяха доходите, пенсиите и чуждите инвестиции, а данъците и безработицата намаляваха, и то благодарение основно на НДСВ.
Въпреки че официалната предизборна кампания едва сега започва, резултатите от майските избори едва ли ще ни изненадат. При много висока избирателна активност, в парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, а Меглена Кунева ще бъде „висящата баничка” в парламентарната сладкарница. Ако избирателната активност е много ниска, ще влязат още две, три до четири формации, предимно агресивно левичарски и националистически. По брой на парламентарните групи парламентът поразително ще прилича на този от 2005 г. Но с една фундаментална и много тъжна разлика. Изобщо ще липсват или ще бъдат съвсем маргинално представени основните реформаторски политически сили на прехода – СДС и НДСВ, които вкараха страната ни в НАТО и ЕС. През 2005 г. те имаха все още общо 90 народни представители. А сега, през 2013 г., ако имат общо между 10 и 15, ще бъде чудо на чудесата… „Sic transit gloria mundi”.
В отсъствието на сериозно представителство на СДС и НДСВ, „всичко останало е от лукавого” и кой с кого ще се коалира, няма почти никакво значение… Но все пак всяка „тройна коалиция”, пък била тя дори и възможно най-абсурдната – „ГЕРБ, Атака и ДПС”, ще бъде по-добър временен изход от едно еднопартийно управление на ГЕРБ или не дай Боже, на БСП. Много неща в България се забравят, затова е хубаво да се напомни, че самостоятелните правителства на социалистите и на ГЕРБ (на Андрей Луканов през 1990 г., на Жан Виденов – от края на 1994 до 1996 г. и на Бойко Борисов – от 2009 до края на 2012 г.) са тотален провал и трябва да се изучават подробно от бъдещите политолози, за да не се повторят никога. Въпреки различията във времето и в проблемите за решаване, и трите правителства са класическа демонстрация на пълна управленска и интелектуална немощ и неспособност (и нежелание) да се управлява в демократични условия… Неслучайно придобилите гражданственост названия „Луканова”, „Виденова” и „Бойкова” зими ще останат в историята като символ на разруха в мирно и демократично време.
По-добре е обаче, да не се увличаме в прогнозите и надеждите за стабилно коалиционно управление… Както казва Никола Гомес Давила: „Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето, без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче, да повярва днес на актуалните прогнози, след като именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?”