Вярата в Бог е кофти причина, за да бъдеш добър*

Изборите наближават и техният изход може да бъде предопределен от “моралните ценности” на консервативните християни. Либералите редовно критикуват това, но все пак връзката между религия и морал в обществения ни живот почти никога не е поставяна под съмнение.
Едно от най-общопризнатите оправдания за вярата в религията, признато от всички гледни точки на политическия спектър, е, че тя дава необходимата рамка за морално поведение. Повечето американци изглежда вярват, че без вярата в Бог ние нямаме здрави основания се държим добре едни с други. Политическият превод на това нравоучение твърди, че нашата страна е основана на “юдео-християнски принципи”, като се загатва, че без тези принципи ние просто не бихме имали начин да пишем закони.

Табу е, разбира се, да критикуваш личната религиозна вяра. Проблемът е обаче, че вярата на хората в религията е по-скоро сериозно объркваща, безразсъдна и несъвместима с истинския морал.
Истината е, че единственото смислено основание за морала е грижата за щастието и страданията на другите съзнателни същества. Именно това ударение върху щастието и страданието на другите обяснява защо ние нямаме морални ангажименти към камъните, например. То обяснява също защо, най-общо казано, хората заслужават по-морално отношение от животните, и защо към определени животни сме по-загрижени отколкото към други.

Ако ние показваме повече чувствителност към живота на шимпанзетата, отколкото към живота на щурците, то е, защото има връзка между големината и сложността на мозъка на съответното същество и неговото съществуване на света.

За съжаление религията има склонност да отделя въпросите на морала от живата реалност на страданията на човека и животните. Затова религиозните хора често хвърлят огромна енергия върху т. нар. “морални” въпроси – например гей сватбите – в чиято същност няма истинско страдание, и могат да предизвикат жестоки страдания в служба на своята религиозна вяра.

Да погледнем например страданията на милиони нещастни хора, на които им се е случило да живеят в района на Южна Сахара в Африка. Войните в тази част на света са непрекъснати. СПИН-ът тук е епидемия, убивайки около 3 милиона души всяка година. Почти невъзможно е да се изрази колко лош късмет е да се родиш в днес в страна като Судан. Въпросът е как религията въздейства върху този проблем?

Много благочестиви християни отиват в страни като Судан, за да облекчат човешките страдания, и това поведение обикновено се изтъква като защита на християнството. Но в този случай религията дава на хората лоши основания да се държат морално, докато са възможни добри основания. Нямаме нужда да вярваме, че божество е написало една от нашите книги, или че Исус е бил роден от девственица, за да отидем да помогнем на хора в беда.

На тези същите изоставени места можеш да намериш светски доброволци, работещи с организации като “Доктори без граница” и помагащи на хората по светски причини. Да помагаш на хората само от загриженост за тяхното щастие или страдание изглежда доста по благородно, отколкото да им помагаш, защото мислиш, че Създателят на вселената иска да го правиш, че той ще те възнагради като го правиш, или ще те накаже, ако не го правиш.

Но най-лошият проблем с религиозният морал е, че той често кара добри хора да се държат неетично, дори тогава, когато се опитват да облекчат страданията на другите. В Африка например, някои християни проповядват против употреба на презервативи в селища, където СПИН-ът е епидемия, а единствената информация за презервативите идва от свещеничеството.

Те също така проповядват, че е жизнено необходимо да вярваш в божествеността на Исус Христос на места, където религиозните конфликти между християни и мюсюлмани водят до смъртта на милиони. Светските доброволци не разпространяват невежество и смърт по този начин. Човек не трябва да бъде лош и да проповядва против употребата на презерватив в село, покосено от СПИН. Той има нужда само да вярва на определен, основан на вяра, морален принцип. В такива случаи виждаме, че религията може да накара добри хора да правят по-малко добри деяния, отколкото те могат иначе.

Трябва да осъзнаем, че НИЕ решаваме какво е добро в нашето религиозно учение. Ние четем например Златното правило (б. прев. -думите на Исус: “Всичко, което искаш да правят хората за теб, прави го и ти за тях” – Евангелие от Матея 7:12), и го оценяваме като кристалната същност на много от нашите етични подбуди.
И след това срещаме нещо друго от учението на Бога върху морала: “Ако човек открие в първата брачна нощ, че неговата булка не е девствена, той трябва да я убие с камъни пред вратата на бащината й къща” (Второзаконие, 22:13-21)**.
Ако сме цивилизовани, ние ще отхвърлим това като абсолютна лудост. Постъпваме така, защото проявяваме нашата собствена морална интуиция, като мислим преди всичко за истинската същност на въпроса – човешкото щастие. Вярата, че библията е думата на Бог, не ни помага изобщо.

Като обмисляме как да управляваме нашето общество и как да помагаме на хората в нужда, изборът е прост: Или ще разговаряме за морала и човешкото щастие като хора от 21 век, използвайки всички научни прозрения и философски аргументи, които са натрупани в дискусиите през последните 2000 години, или ще се ограничим в разговор от Желязната епоха, както е консервиран в нашите свещени книги.

Където и да се повдигне въпросът за “моралните ценности” в следващите седмици в споровете на нацията, попитай се – кой подход към морала работи? Дали говорим как най-добре да облекчим човешкото страдание? Или говорим за прищявките на невидимия Бог?

Сам Харис е автор и на други популярни статии за религията. Те могат да бъдат прочетени в неговия сайт.

–––––––-

* Заглавието е на е-vestnik.
** Това правило съществува и в мюсюлманската религия. Виж тук реална екзекуция на момиче с камъни, основана на тези правила, извършена в Ирак тази година.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.