Какво дават прогнозите и защо има смисъл да се гласува за малките

Прогнозите за разликата между ГЕРБ и БСП варират между 1% и 5%, съответно между 1-2 и 7-8 депутата. Снимка: Булфото

За кого да гласувам? Този въпрос ми задават познати и приятели вече многократно. Никога досега не са ме питали толкова много хора за кого да гласуват.
И от тях мнозина казват – няма за кого да гласувам.
Това вече е стряскащо. В бюлетината има 45 партии и коалиции, как така няма за кого да гласуваш?

За ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“ гласуват основно твърди ядра от избиратели, верни фенове. Към тях има много слаба периферия, тоест малко са гравитиращите гласоподаватели, които, без да са запалени привърженици на някоя от тези партии, я подкрепят.
И традиционно се срещат хора, които гласуват с отвращение. Например гласуват за ГЕРБ, само да не спечели БСП. Или обратното.

Но най-много са хората, които се отказват да гласуват, защото не искат нито ГЕРБ, нито БСП, а смятат, че останалите малки партии нямат шанс.
Това е грешка.
Ако излязат повече хора да гласуват за малки партии, например за Кунева или Костов, или други, процентите на първите четири партии с твърдите ядра ще намалеят. Така в парламента може да влязат и още 2-3 малки партии. Това е много по-добре, отколкото само 4 партии в парламента.

В последните дни преди изборите излизат

последните прогнози на социологическите агенции,

които се разминават с по няколко процента за основните големи партии. По-долу са публикувани данните от няколко агенции, днес ще излязат и последните и картината ще стане пълна.

На кои агенции да вярваме и какво наистина ще стане на изборите? Има сигурни и несигурни прогнози.
Несигурното е, че всички социолози са забелязали необичайно висок процент на хора, които не желаят да кажат за кого ще гласуват, отговарят, че няма да гласуват или се пишат колебаещи се. А вероятно някои направо лъжат в анкетите за кого ще гласуват. Дали от страх (милиционерско-рекетьорското управление на ГЕРБ плаши много хора, особено в малките градове, където властта е основен работодател) или по други причини, но големият процент колебаещи се (между 13 и 23 процента по различни проучвания) може да обърне всички прогнози.

От всички прогнози обаче произтича и нещо сигурно –

в следващия парламент ще има 4 или 5 партии

Някои социолози прогнозират, че евентуално могат да се прескочат бариерата от 4% още 2 партии, но е малко вероятно. Досегашната практика показва, че с малки партии близо до бариерата това обикновено не става. Сега цари по-скоро апатия и разочарование и е малко вероятно една засилена активност да изкара хората да гласуват и да променят резултатите.

И така, в парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака” и ДБГ (партията на Кунева). Някои прогнози не дават сигурност за партията на Кунева, но тя е с най-голяма подкрепа от всички малки партии.

Процентите за водещите две партии ГЕРБ и БСП, от които зависи следващото правителство, варират от разлика от около 1% („Сова Харис”, „Афис”, „Медиана”, „ББСС Галъп интернешънъл“, Център за анализи и маркетинг), до разлика 5% („Алфа Рисърч”). (Агенцията на Мира Радева МБМД в две проучвания дава преднина на ГЕРБ дори над 10%, НЦИОМ в последното си проучване дава преднина на ГЕРБ 9% с по-различна методика).

Данните от проучването на агенция „Афис“, направено между 26 април – 3 май, в процент от всички гласуващи, не само от решилите да гласуват. Само в проучването на тази агенция има изключително висок процент за РЗС. Илистрация: „Афис“

Трябва да се отчете известен традиционно скрит вот за БСП. Години наред има създаден негативен образ на „комунистите” и не е престижно да се гласува за тях. Затова мнозина техни избиратели крият намерението си за гласуване при социологически анкети. В сегашната ситуация с управлението на ГЕРБ страхът е по-голям.
Така реално можем да очакваме паритет. Тоест, разликата между ГЕРБ и БСП като брой места в парламента няма да бъде голяма. Ако се изчислят резултатите от прогнозите, тя ще варира приблизително между 1-2 и 7-8 депутати.

Ето например какво се получава при прогнозата на „Сова Харис”, с разлика от около 1% между ГЕРБ и БСП (тя съвпада с данните на още три агенции). В проценти от твърдо решилите да гласуват, гласовете за партиите се делят така:
ГЕРБ 33.1%
БСП 32.3 %
ДПС 8.3%
„Атака“ 6.3%
ДБГ (Кунева) 3.8%
СДС 3.7%
ДСБ 2.8%.
––––-
59% твърдо решили да гласуват
12% колебаещи се, останалите няма да гласуват

(В проценти от всички гласоподаватели, а не само от решилите да гласуват, в изследването на „Сова Харис” гласовете се разпределят така: 20.9% за ГЕРБ, 20.4 за БСП, 5.2% за ДПС, 4.0% за „Атака“, 2.4% за „Движение България на гражданите“, 2.4% за 2.4% за РЗС и 2.3% за СДС).
Какво се случва при такива резултати на изборите?

Кой ще състави правителство?

При вариант с 4 партии в парламента според данните на „Сова Харис“ в парламента ще има:
ГЕРБ – 99 депутати
БСП – 97
ДПС – 25
„Атака“ – 19
При този вариант ГЕРБ и „Атака“ не могат да направят правителство (общо 118 депутати), но БСП и ДПС могат (общо 122 депутати). Предполага се, че поради острото противопоставяне, няма да се стигне до правителство, а ще има нови избори през септември.

При вариант с 5 партии в парламента ще има:
ГЕРБ – 94 депутати
БСП – 93
ДПС – 24
„Атака“ – 18
ДБГ – 11

При този вариант ГЕРБ може да направи правителство само с подкрепа на „Атака“ и ДБГ (на Кунева). Същото се тнася за БСП – може да състави правителство само в коалиция с ДПС и Кунева. Тя обаче декларира, че няма да направи коалиция с ГЕРБ, нито с БСП. Това още по-малко е възможно, ако участва и „Атака“. Кунева декларира още, че може да участва в правителство, само ако е с мандата на нейната партия. Тоест, президентът ще даде мандат на ГЕРБ, после на БСП, после на ДПС, на „Атака“ и ако всички те последователно не успеят да направят някакво правителство, идва ред на ДБГ и вече с техния мандат може да се постигне споразумение за програмно или експертно правителство.
Досега два пъти е имало правителство с мандата на ДПС (премиер проф. Любен Беров, Тройната коалиция). Няма да е чудно, ако сега се състави правителство с мандата на най-малката партия.

При прогнозата на „Алфа Рисърч” – с преднина от 5% за ГЕРБ пред БСП, в парламента те ще имат съответно около 97-99 и около 88-90 депутати. И отново ГЕРБ и „Атака“ няма да могат да съставят правителство, но с този резултат и БСП и ДПС също няма да могат. И Кунева ще се окаже балансьорът в парламента, от когото зависи правителството.

При такива перспективи какво може да направи избирателят? Непременно да гласува, за да се свият процентите от големите партии с твърдите ядра, а с гласа си да даде шанс на някои от малките партии да минат 4-процентната бариера. Така ще се гарантира, че няма да има еднопартийно правителство, подкрепяно с патерица от друга партия или пък да бъде съставена двупартийна коалиция.
Затова от гласуване има смисъл.

Данните на „Алфа Рисърч” – в проценти от решилите да гласуват:

ГЕРБ – 33%
БСП – 28%
ДПС – 10%
„Атака“ – 7.5%
ДБГ (партията на Кунева) – 4%

Партии под 3%:
– Коалиция „ДСБ и Български демократически форум“ – 2.7%
– Национален фронт за спасение на България“ – 2.3%
– „Ред, законност и справедливост“ – 2%
– Коалиция „Съюз на демократичните сили“ – 2%
– „ВМРО – Българско национално движение“ – 1.9%
– Лидер – 1.7%
– Коалиция „Център – Свобода и достойнство“ – 1.5%
– Коалиция „Горда България“ – 0.5%
– Зелените – 0.5%
– Други – 2.4%

Изследването на „Алфа Рисърч” е по поръчка на в. „Дневник“, виж тук пълните данни.

Данните на агенция „Медиана“ (само от решилите да гласуват, не от всички избиратели):

ГЕРБ 32%
БСП 31.5%
ДПС 11.6%
„Атака“ 8%
ДБГ (на Кунева) 4%
–––––
Останалите партии под бариерата:
НФСБ (на СКАТ) 2.1%
ДСБ 1.9%
СДС 1.8%
ВМРО 1.6%
ГОРДА България 1%
РЗС 1%
Лидер 1%

(Забележка: Изследването на „Сова Харис” е проведено между 2 и 7 май, като са анкетирани представителна извадка от 1200 души в цялата страна. Изследването на („Алфа Рисърч” е проведено на 7-8 май сред представителна извадка от населението, Изследването на „Медиана“ е между 2 и 8 май сред представителна извадка в цялата страна)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.