В Дарфур всеки се бие срещу всеки, как да помогне светът?

Боец от Суданската освободителна армия в Дарфур. Международната общност не успя да сложи край на хуманитарната криза в Дарфур, където всеки се бие срещу всеки, а най-потърпевшо е цивилното население. Снимка: Ройтерс

Цифрите са приблизително известни: повече от 200 000 убити от 2003 година досега, над 2 милиона изселени и 4 милиона засегнати от конфликта в Дарфур. Метастази се наблюдават и в съседните на Судан Чад и Централноафриканска република.

Да се твърди, че т.нар. „международна общност“ е останала безучастна, би било лъжа. Да кажем, че е направила всичко, за да се спре онова, което американците наричат „геноцид“, а най-сдържаните „огромна хуманитарна катастрофа“, би било доста оптимистично. На драмата не успяха да сложат край нито опитите за посредничество, нито постигнатите насила „мирни договори“ между правителството в Хартум и няколко бунтовнически движения (които никоя от страните не възнамерява да спазва), нито пък присъствието на африкански сили или всеотдайността на хуманитарните организации.

„Мълчанието убива“, каза Никола Саркози. Но какво да направим, когато всички се бият срещу всички: правителствените сили и техните милиции джанджауид срещу бунтовниците, араби срещу африканци, мюсюлмани срещу християни и последователи на анимизма, номадите срещу уседналите, отделните щати – чрез бунтовници и подставени лица?

Дарфур е новият пример за това, колко необходима и същевременно невъзможна е хуманитарната намеса. През 90-те години на миналия век свидетелство за това станаха Балканите, докато международната общност трагично изостави Руанда. Сами по себе си хуманитарните мисии са безсилни. Ако са придружени с военна намеса пък съществува опасност да се промени характерът им. В третия свят често гледат на хуманитарните работници като на допълнение на западните армии. В Дарфур те са мишена на враждуващи фракции. Седемте хиляди зле платени и зле въоръжени войници на Африканския съюз не могат да направят кой знае какво срещу общата несигурност. А откакто дадоха първите си жертви през октомври 2005 година почти спряха да напускат лагерите си.

След доста увъртания суданското правителство се съгласи да приеме смесени, наричани още хибридни сили, съставени от контингенти на Африканския съюз и на ООН. Никой не знае кога ще бъдат разположени тези сили и как ще се финансират.

Но като се уредят материалните въпроси обаче няма да се решат всички проблеми. ЕС е готов да съдейства, но хората от занаята отбелязват, че сътрудничеството с африканските сили не е лесно. Има какво да се и желае по отношение на съгласуваността. „Културен проблем“, отбелязва лаконично европейски военен, който се пита колко време ЕС ще може да поддържа такъв вид операция без да загуби доверието си.

Каквито болежките, такива и лековете? По повод на Дарфур отново станахме свидетели как „разцъфват“ идеи, появили се в бивша Югославия. Бернар Кушнер поиска да възкреси „хуманитарните коридори“, други официални лица заговориха за „хуманитарни протекторати“, които неприятно напомнят „зоните за сигурност“ в Босна. Бил Клинтън се боеше, че те ще се окажат „стрелбища“ и имаше право – да си спомним Сребреница.

Изборът в Дарфур е ограничен. Военна интервенция на международната общност е изключена. Тя вече боксува и в Афганистан. Принципът за многостранно участие, който е алфата и омегата на европейската стратегия, предполага наличието на съюзници на място. Принудени сме да констатираме обаче, че надеждните кандидати в Африка не са много.

Така остават превантивните мерки. „Ранното предупреждаване“ би трябвало да позволи да се действа преди конфликтите да станат неуправляеми. Как обаче да мобилизираме потенциала си и да предотвратим още несъстояла се драма, когато е трудно да се намерят ресурси, за да се реши една реална криза?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.