Кой купи „Труд” и „24 часа”? Мълчанието продължава

От вчера в. „Труд” има нов главен редактор – Иван Михалев, известен журналист от „Капитал”. Новината е добра, можеше да е Юли Москов, примерно, който се прояви като като одиозен демагог и агитатор за Борисов преди изборите.

Беше време, когато новината за нов главен редактор на „Труд” щеше да е почти сензация. Сега никой не се развълнува. Промените там закъсняха с поне 7-8 години.

Групата вестници „Труд” и „24 часа” започна да залязва още преди да бъде продадена от немската групировка ВАЦ. Първоначалните купувачи Любомир Павлов и Огнян Донев бяха принудени да продадат вестниците, след като и на двамата бяха повдигнати по две обвинения, наложиха им рекордни гаранции, а акциите им бяха блокирани от съда.

И много странно всички обвинения и запори бяха вдигнати, за да се осъществи сделката. Тепърва, рано или късно, ще се чуе как двамата са били притискани и шантажирани с помощта на държавното обвинение.

По-странното е, че сега двата вестника имат нов купувач, а никой не знае кой е той. Купувачът продължава да се крие. Като лице собственик е изтикана отпред Венелина Гочева, бивша главна редакторка на „24 часа”. Медии се задоволяват със съобщения, че тя е купувачът.

А в управителното тяло на фирмата има представители на две адвокатски кантори, зад които се крият реалните собственици. Кой ще повярва, че Гочева е купувач на два вестника за няколко десетки милиона? Тя може и да е станала милионерка, ама чак пък толкова…

И останалите медии мълчат за собственика на два от най-големите български вестници. Скандално. Как така някой ще купува „Труд” и „24 часа” и всички ще се правят на ударени. Кой е той?

По назначението на Иван Михалев може да се съди, че купувачът не е талибан в медиите, от типа на Пеевски, стъпва в тях по-страхливо. Михалев едва ли е назначен от фасадата Гочева.

Но, както в e-vestnik писахме още навремето, „Да си купиш „Труд” и „24 часа” е като да си купиш фабрика на 9 септември” (виж тук). Който и да стане главен редактор, много не може да помогне. Не заради епохата на интернет.

Икономическата логика сочи, че сградата на вестниците ще бъде продадена от купувача, а редакциите на двата вестника ще трябва да бъдат съкратени чувствително. Влиянието им се свива все повече, а резки движение и радикални промени в тях могат да влошат положението.

И ако издателят иска да развива „Труд“ в посоката на „Дневник“ и „Капитал“, това може да означава, че той накрая ще остане в интернет. Тоест – най-старият всекидневник на пазара ще бъде закрит за сметка на други издания.

Има признаци, че новият купувач се споразумява с Пеевски за делене на пазара – и на разпространение, и като заглавия, и като печатница. Настъпва тотален монопол, който не вещае нищо добро за свободата на печата.

А след оттеглянето на немската издателска машина от сградата на комбината, там управлението прилича на група дилетанти пред пулт на непозната машина, които натискат разни копчета и гледат какво ще стане. Съкращават някакви хора, техника, после се оказва, че нещо не е наред… Това е отделна тема.

По-важно е – докога ще мълчат медиите за купувача на цяла вестникарска група?

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.