СофияПловдивВарнаБургасРусе

Любка от Нюрнберг: Повечето българи в Германия си остават между българи

Снимки: авторката

Любка Червенкова е на 30 години, от Бургас. Живее в Нюрнберг и работи в „Сименс“. Заминала е за там преди 7 години като студентка и за това време е събрала много наблюдения за живота на българите в Германия, за шансовете на мъжете и жените да се интегрират в германското общество.
Преди да замина за Германия, учих икономика във Варна 4 години. Завършила съм немската гимназия в Бургас и повечето ми съученици заминаха да учат в Австрия и Германия. Аз останах заради приятеля си. Но 6 месеца преди да завърша, една приятелка от моя курс замина за Германия, за Хайделберг, да види какво е положението там и дали може да направим магистратура. Оказа се, че има шансове. Така че, 2 дни след като защитих дипломната си работа, вече бях в самолета. Заминах в Хайделберг при нея. Там записах 1 семестър икономика. Трябваше да се държи приравнителен курс по немски, но ме освободиха, защото още в началото резултатите ми бяха много добри.

Отначало беше много трудно. Спяхме на едно легло двете, за да пестим пари. Моите родители ми бяха дали 500 евро – тогава 1000 марки, и това бяха всички пари, с които имаха възможност да ми помогнат. С тях можех да изкарам 2 месеца, ако спестявам. Купувах си само основните неща за храна и не плащах наем. Дрехите не влизаха в сметката.

В Хайделберг изкарах 6 месеца. Работих какво ли не – първо в един стол за хранене на голяма немска фирма за компютри и софтуер. Работата беше отвратителна. Персоналът се състоеше само от рускини, които ме тормозеха невероятно. Дори чисто физически работата беше толкова тежка, че съм се връщала и съм ревяла от преумора. Реших, че това няма да мога да го работя повече от 1 месеца, така че се се преместих в друг стол, на фирма за дизайнерски дрехи. Там беше много по-спокойно, хората бяха по-мили и всичко беше в по-малки размери.

След тези 6 месеца заминах с моя тогавашен приятел в Нюрнберг, където той се беше записал за студент. Оттогава живея в Нюрнберг. С него се разделихме няколко месеца след като се преместих там, но все още сме в добри отношения. Там се записах в университета да уча икономика, пак отначало, като редовен студент по програма, която ми дава накрая магистърска степен. Магистърската им програма по икономика беше само за хора, които имат сертификат по английски TOEFL.

Снимки: авторката

Следващите 4 години животът ми се състоеше предимно от работа и учене. Работила съм в кръчми, в кухня, като сервитьорка, продавах билети на касата в едно кино. Всичко това много ми помогна, защото придобих опит в работата с хора и опознах германците и техния манталитет. На повечето места хората се отнасяха много мило към мен и никога не съм се чувствала второ качество. Докато много от моите приятели са имали този проблем. Когато работиш при по-мизерни условия, да кажем, в столове, във фабрики, на поточни линии, там има много хора от малцинствата и човек наистина се чувства мизерен.
Но аз не мога да се оплача, че съм се сблъсквала с този проблем, освен в началото.

На едното място, където работих, дори се запознах със сегашния ми приятел Дирк.

Последните 2 години от следването си кандидатствах за практика в отдел „Маркетинг“ на „Сименс“. Там останаха доволни от мен и продължих да работя за тях, но като студент на 20-часова работна седмица. Условията бяха много добри. Там хората, като видят, че си ангажиран, че ти се работи и се справяш добре, ти дават възможност и сам да се изявяваш, а не само да копираш и да правиш кафе. Имах собствени проекти и получих възможност да покажа какво мога. Понеже работех в екип, в който хората бяха на моите години (докато изкарам същото образование втори път, годинките си минаха), никога не съм се чувствала пренебрегната.

След като завърших следването си през ноември миналата година, останах да работя в „Сименс“ при същите условия – като студент и междувременно търсех работа. Това се оказа сериозно изпитание, защото в момента в Германия пазарът на работна ръка е много пренаситен, особено с икономисти и е доста трудно да се намери постоянно работно място. Изпратих документи и кандидатствах в различни фирми, но от повечето или не получих отговор, или ми казваха, че съм прекалено квалифицирана за дадената работа, или че на този етап им трябват повече инженери. Тогава в „Сименс“ се освободи едно място и моите колеги много ми съдействаха. Отидох на интервю, харесахме се и ме взеха на работа. Така че от април тази година съм на пълен работен ден. Позицията ми е „маркетинг промоушън мениджър“. Правя маркетинг на определени продуктови групи и се занимавам с дистрибуторските мрежи и с партньорите, които подпомагат разпространението на продуктите.

Любка с приятеля си Дирк в Синеморец. Снимки: авторката

Животът на всеки българин в Германия е различен. Моят живот много се промени, откакто съм с Дирк (който е германски журналист – б. а.), защото повечето българи в Германия си остават между българи. Има дискотеки за българи, отварят се български ресторанти и се създават общности, които не се интегрират сред германците. Повечето българи дори не опитват да се интегрират, а след време твърдят, че германците не ги възприемали, не искали да излизат с тях и т.н. Много е важно и ти как подхождаш. Аз покрай Дирк попаднах в средата на неговите приятели, както и той прояви голям интерес към моите приятели и дори им помага по немски, за университета, дава им съвети и им е полезен за всичко, което един местен би могъл да знае по-добре от нас.

Неговото семейство също са много мили хора. Тези предразсъдъци, които имаме към германците, всъщност са ни насадени от бедните туристи, които идват тук по курортите.

Животът в Германия не се различава кой знае колко от този в България. И там зависи колко печелиш. Има студенти, които не могат да си позволят да отидат дори веднъж в месеца на кино или на ресторант. Има разлика от студентския живот в България, по време на който родителите ми са ме издържали. В Германия първо трябва много да учиш, защото следването е по-трудно, второ езикът е труден, трето, начинът на преподаване е различен, хората имат по-високи изисквания и искат друг начин на мислене и четвърто, трябва да работиш.

Много студенти не издържат на този натиск. Особено, ако не са склонни да правят компромиси. В чужбина човек просто трябва да прави компромиси с някои свои желания. Естествено, има и хора с богати родители. Някои от тях изобщо не учат, а са там като на почивка. Други са от много бедни семейства и трябва да подпомагат близките си в България. На тях изобщо не им остава време да учат, защото освен разрешените 20 часа седмично, работят и на черно. Много от тях се върнаха в България, без да завършат. Трудно е. Иска страшно много учене. С търсенето на работа е същото. Човек може да си намери и много хубава работа, но трябва упорито да търси и да рискува. Трябва и да преодолее личните си скрупули. Да е нахален, да се рови, да чете много, да се информира. Това е разликата от тук.

Германия като държава си има проблеми. Един от тях е с малцинствата, които нямат интерес да бъдат интегрирани. До 90-те години в Германия е имало много работа за гастербайтери, които са идвали, без дори да знаят езика. В момента обаче за тях вече няма работа, пазарът е пренаситен и се търсят предимно квалифицирани кадри. Тези хора, които някога са работили по строежите, в чистотата или са били заети в сектора на услугите, вече не могат да си намерят работа, тъй като не са образовани и не знаят език.

Любка помага на приятеля си Дирк, който е телевизионен журналист, да снима репортаж за Българското Черноморие. Снимки: авторката

Те се отцепват от обществото и остават в собствените си малцинствени групи. Това е голям проблем, тъй като тези хора все повече обедняват и държавата трябва да им плаща социални помощи. Германците съответно са много недоволни, че плащат данъци за издръжка на малцинствата. Този проблем все повече се изостря и в момента се опитват да интегрират малцинствата, за да може поне децата им след време да се изучат и да станат част от нормалното немско общество.

От друга страна, обедняването на малцинствата води до криминални прояви, увеличават се кражбите, започват да изчезват автомобили. Но пак не е в такива драстични размери като в България, защото там има много силни закони и респект от обществената власт, от полицията и от съда. Всичко се върши много бързо – като хванат крадеца, за една седмица той вече си е получил наказанието.

В Германия също има корупция, но за обикновения човек това е дума, която той чува само по телевизията, ако някой шеф на банка примерно е хванат, че е плащал подкупи. Там корупцията е само на високо ниво. Тя засяга, разбира се индиректно обикновения човек, но не е част от неговия живот, както е в България. И това е едно от нещата, които трябва да се променят у нас.

Защо не искам да се върна в България? Обикновено посочвам като причина личните ми взаимоотношения с Дирк, но той проявява желание да дойде и да работим тук двамата, затова трябва да призная, че условията на работа в България не ме удовлетворяват. Хората, които имат образование у нас, получават твърде малко възможности да се изявят. Обществото е страшно корумпирано и най-често се получава така, че образованите хора работят за някой, който нищо не разбира от бизнес, но му трябват служители с образование да му сключват мръсните сделки.

Нямам надежда, че в България човек с икономическо образование може да се реализира. Забелязала съм, че някой, като започне работа на една длъжност, често си остава на това ниво на развитие цял живот. Все още се усеща силното присъствие на старите структури на властта във всяка сфера. Хората с по-амбициозно и разкрепостено мислене, които искат да променят държавата си, все още нямат тази възможност.

Като гледам какви неща се случват у нас, направо ми е болно и дори се срамувам да го разказвам в Германия. Хората в България казват: „Ами то си е така, те са силни, имат много пари, ние нищо не можем да променим“. Докато го има това мислене: „Ние нищо не можем да променим“, дори сред младите хора, според мен няма надежда нашето обществото и състоянието на държавата да се подобри. Това, че вече има повече възможности за работа и повече пари, не значи, че обществото ни се е променило положително. Това са само резултати от икономическото развитие и от глобализацията. Но как едно общество се развива, зависи и от културата му, както и от онова, което прави не само в икономически план.

Българите доста се различаваме като манталитет от германците. Например – големи сме националисти и в един глас плюем срещу другите държави и народи, да кажем, срещу турците или румънците, но никой не се застъпва за другия, когато той има проблем. Всеки гледа собствената си черга. При германците има много по-силно развито социално мислене. Ако немецът чуе, че става скандал при съседа, веднага или вика полиция, или сам се намесва. Докато в България хората си казват – ами нека се бият, щом не е в моята къща.

В Германия национализмът изобщо не се толерира. Там още от малки ги учат как да толерират различните култури, за да не се повтори историята с Хитлер. И ние като им излезем с тезата: „Всички цигани и турци трябва да ги избием“, германците не могат да ни възприемат като нормални. Те се опитват да интегрират малцинствата, водени от философията, че хората не са различни сами по себе си, а различни ги правят условията на живот.

Докато за българите принципът: „Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле“ важи с пълна сила и в Германия. Там много рядко може да разчиташ на някой българин, особено ако не го познаваш. Българите си правят мръсно един на друг, клеветят се, крият информация, която може да помогне на другия – например ако някой знае за свободно работно място, никога няма да ти каже, защото го е страх, че ако ти отидеш там, утре него може да го изхвърлят. Това го няма сред германците. Просто българите сме така. Завистливи сме. Проблем е и че не сме организирани. Всеки е за себе си. Няма солидарност.

Снимки: авторката

Когато дойдохме в България, на моя приятел Дирк му направи впечатление, че тук младите жени са облечени много секси и обръщат прекалено внимание на външния си вид, но не на естествената си красота, а използват много грим.
По негови наблюдения, те носят през деня дрехи, които не са типични за ежедневието. В Германия например хората се обличат така само за дискотека. Според неговата теория, чрез този външен вид българките се продават под нивото си, защото повечето от тях нямат пари и си търсят мъже, които да ги финансират.
На мен ми е малко тъжно да го кажа, но и в Германия българките като пристигнат с късите, прозрачни поли, под които им се виждат прашките, германците започват да шушукат, че се занимават с нещо съмнително. Два пъти като отидат така в университета и като ги поогледат, започват да си променят стила. Човек се понагласява малко.

Българските мъже, което не е типично за германците, имат страхотно самочувствие и усещане за сигурност сред жените си, въпреки че самочувствието им често е неоправдано и се дължи на пари, спечелени кой знае по какъв начин. Поведението им не показва респект към жената по принцип. Те си позволяват отношение, което една немска жена не би допуснала. Германките са прекалено еманципирани.

В сравнение с тях българките сме много по-търпеливи. Това го отдавам на факта, че в България открай време е много важно да се съхрани семейството, за да може да оцелее родът. Много от жените не смеят да напуснат семейството си, дори и да са бити или унижавани, тъй като няма как да се изхранват. Това в момента е на път да се промени, защото според мен българките са много образовани, имат потенциал за развитие, ходят в чужбина, виждат отношението на обществото към жената и започват да го изискват от българския мъж. Така че аз вярвам, че това ще се промени.

В Германия и законите много поддържат жената. Ако съпрузите имат проблем и се разделят, защитата към жената е много по-голяма от тази към мъжа. С това понякога се злоупотребява и много жени се омъжват, раждат деца, а после изоставят съпрузите си като непотребни вещи, работят си, имат си пари, а мъжете им плащат издръжки цял живот.

Има много българки, които заминават само с цел да се омъжат за германец. Отиват там, работят в някоя фабрика и се опитват да си намерят някого. Повечето от тях са необразовани и бедни. В Източна Германия дори има едно село, в което жените не са достатъчно и кметът е поканил чужденки от Източна Европа на възраст между 25 и 35 години да се заселят там и да получат гражданство.

Основният фактор за успеха в Германия е образованието. Жените, които влагат в себе си, в кариерата и развитието си, не са зависими от мъжа. Те винаги си намират и партньори с подобно на своето образование и интелект. Но жените, на които не им се учи или от рано са родили дете, или са израснали в проблемни семейства, не получават шанса, затова за тях единствената възможност или по-лесният начин е да си намерят някой с пари.

Друг проблем в България е, че повечето новозабогатели мъже също нямат нищо в главите си и на тях не им трябват жени, които да знаят или да могат нещо. Тук красотата е капитал – да е по-красива, да може да я покаже, да му завиждат приятелите – това е основното. За съжаление, това мислене е белег на един по-ранен стадий от развитието на обществото.

По отношение на устройството на територията, имам чувството, че в сравнение с Германия, ние просто нямаме устройство. Като отида в Бургас, направо ми става лошо. Нямаме никакъв градоустройствен план. Строи се безразборно. Една грозна къща до друга грозна къща. Това, че не ти влиза слънце през прозорците, няма никакво значение. Всеки си строи както може, с евтини материали, само и само да го построи сега, защото след време цените може да се вдигнат. Новите постройки нямат никакво качество. Покривите им текат. Да не говорим за улиците. Първо, транспортът изобщо не е уреден. В Бургас на 20-30 минути я дойде, я не дойде автобус. Паркирането е разрешено навсякъде.

Няма място на улицата, по което да мине човек. Това в Германия е забранено и ако паркираш така, получаваш веднага такава глоба, че ти стига да те глобят два пъти и вече нямаш книжка. Докато в България всеки си казва – аз имам мерцедес, никой няма да ме вдигне с паяка. Другото характерно е, че в България е страшно мръсно, но това се дължи и на културата на всеки един от нас. Много се надявам след време и у нас да се развие отговорно отношение към опазване на околната среда, да видим как е в чужбина и да пренесем този опит и у нас.

Има много германци, които не искат да контактуват с други нации. Част от тях, като са запознахме с Дирк, му говореха: „Абе, откъде я намери тази, тя само ще ти вземе парите“. Има ги тези предразсъдъци, тъй като доста германци вече са си изпатили. Някои например са се оженили, а после са се развели, но изобщо не могат да си виждат децата – българките си заминават в България, получават си всеки месец издръжката за децата и си живеят добре.

Когато се запознах с Дирк, бившият ми приятел каза: „Хайде, и ти като всички българки си намери германец“. Защото е много по-лесно като жена да си намериш германец. Докато германките изобщо не харесват нашите мъже. Първо, българите са много по-бедни от техните мъже и второ, германките са толкова еманципирани, че по никакъв начин не биха правили компромисите, които една българска жена прави. И българите в Германия не могат да се реализират по никакъв начин, освен чрез работата си. В личния живот хич не им върви. Затова повечето от тях си търсят българки.

Записа: Светослава Банчева

.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.