СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо избухна гневът срещу Ердоган

Протестът в Истанбул. Снимка: tumblr

Най-насилствените бунтове в Турция от десетилетия може би започнаха от унищожаването на малък истанбулски парк, но те експлодираха в проява на съпротива срещу това, което мнозина възприемат като пълзящ авторитарен режим на Реджеп Тайип Ердоган.Партията с ислямистки корени на Ердоган – Партия на справедливостта и развитието, увеличаваше подкрепата си на всеки следващи избори, въведе безпрецедентна политическа стабилност и бе свидетел на един от най-бързия икономически растеж в Европа.

Сега, когато Ердоган е в последния си мандат като премиер, той се опитва да постави своя печат върху Турция като променя външната политика, ревизира конституцията и дори трансформира силуета на древния Истанбул.

Но някои, сред които бивши негови поддръжници, го обвиняват, че става все по-авторитарен, слага намордник на медиите, засилва хватката на неговата Партия на справедливостта и развитието върху държавните институции, поставя религията в центъра на политиката в нарушение на светската конституция в Турция.

Ако зависеше от премиера, щях да нося забрадка, казва Тугба Битикташ, 25-годишна безработна студентка преди да се присъедини към антиправителствените протести в центъра на Истанбул късно в събота.

Всичко от което правителството се вълнува, е да възнаграждава само своите хора. Тези с различни мнения се маргинализират. Против това протестирам, казва тя, преди да си сложи очила за плуване и хирургическа маска, за да се предпази от ефекта на сълзотворния газ.

Битикташ бе една от десетките хиляди протестиращи в Истанбул, където над 1000 души пострадаха в три дни на сблъсъци с полицията за борба с безредиците. Подобни протести имаше в столицата Анкара и в градове из цялата страна.

Ердоган обвини опозиционната Народнорепубликанска партия в подстрекаване на демонстрациите, докато други правителствени служители предупредиха, че безредиците са сценарий за създаване на обстановка за военна интервенция, както се е случвало в миналото.

Но протестиращите идват от различни политически среди – от еколози до националисти и крайна левица. Яростта на протестите може да е изненадала неприятно Ердоган, чиято партия получи най-много гласове от десетилетия и сега той гледа към президентството преди неговият самоналожен лимит от три мандата да изтече през 2015 г.

59-годишният бивш кмет на Истанбул води кампания за конституционни промени, които ще дадат изпълнителна власт на предимно церемониалното президентство.

Ердоган се справи с някои от най-острите проблеми на Турция, включително с голяма мирна инициатива тази година за прекратяване на 28-годишната война с кюрдските бунтовници. Той е важен американски партньор в усилията да бъде сложен край на гражданската война в Сирия, макар проучванията на общественото мнение да сочат, че правителствената политика към съседката на Турция е непопулярна.

Център на протестите е истанбулският площад Таксим и съседният Гези парк, зелено парче в най-бързорастящия град в Европа, който отделя едва 1,5 процента от своята земя за обществени паркове, според доклад на Уърлд Ситис Калчър (World Cities Culture).

Група от четирима протестиращи, опитващи се да спрат изсичането на няколко дървета според проект за разширяване на път, прерасна миналата седмица в хиляди хора, които превърнаха Гези във фестивален къмпинг с концерти, речи и занимания с йога.

Те се противопоставят на плана Таксим да стане пешеходна зона и Гези да бъде премахнат, за да бъдат построени наново османски казарми от 19 век, които някога маркираха външните граници на града. В новата си форма Ердоган заяви, че долният етаж на новото копие на казармите може да бъде шопинг център или музей, а отгоре ще има луксозни апартаменти.

Когато гражданите не са питани дори за един парк, то тогава тази страна не е демократична, заяви Бетул Танбей, професор в университета Боазичи и член на платформата Таксим, която води кампания в продължение на повече от година за проект, базиран върху консенсус.

Това сега се разрасна отвъд тунели и паркове в едно по-широко движение. Съществува голямо разочарование и недоволство сред голяма част от населението, каза тя.

Таксим е само един от правителствените проекти за строителство, които включват най-голямото летище в света, трети мост над Босфора на стойност 3 млрд. долара и корабоплавателен канал на стойност 10 млрд. долара, който ще превърне половината Истанбул в остров.

Грандоманските проекти, казват критиците на Ердоган, разсейват от много по-наболелите въпроси в страната от 76 милиона.

История на протеста

Таксим има особен резонанс. Докато други истанбулски площади носят величието на ислямската Османска империя, Таксим отдава почит на светските идеали за република, основана през 1923 г. след рухването на империята. В по-новата история площадът бе място на убийството през 1977 г. на до 40 души с леви убеждения на митинг по случай 1 май.

„Таксим носи огромно значение за различни среди. Да се срине с булдозер Таксим без истински социален консенсус, означава да се увреди важно социално пространство не само за Истанбул, но и за цяла Турция“, заяви Еюп Мучу, ръководител на Камарата на архитектите, в интервю преди протестите.

Чествания бяха забранени на Таксим в продължение на десетилетия, докато Ердоган ги позволи отново през 2010 г., само за да затвори площада на 1 май тази година заради строителството, предизвиквайки продължили със седмици малки протести, които набъбнаха до бунтовете този уикенд.

Докато протестите набираха пара, Ердоган изглежда им се надсмиваше, игнорирайки временно постановление на съд в Истанбул в петък, което блокира работата по проекта за казармите, тъй като съдиите поискаха още свидетелски показания.

Той обяви разрушаването на превърнатия в икона културен център на площад Таксим, посветен на основателя на модерната турска република Мустафа Кемал Ататюрк, и издигането на джамия. Идеите да бъде построена джамия на Таксим бяха лансирани от поне 40 години, но никога не получиха достатъчно подкрепа.

Аз не се нуждая от разрешението на опозицията и аз не се нуждая от разрешение от няколко разбойници. Избирателите вече дадоха разрешение за това, заяви Ердоган.

Построяването на джамия на Таксим би било немислимо преди едно десетилетие. Турските военни, самоназначили се гардове на светския характер на държавата, контролираха здраво цивилните правителства, извършвайки три истински преврата и заставяйки четвъртото правителство да подаде оставка.

С подкрепа от народа, правителството на Ердоган укроти армията през последното десетилетие, предимно чрез съдебни дела, които хвърлиха в затвора десетки от висшите офицери по твърдения за ролите им в заговори срещу Ердоган и неговите предшественици.

Това му позволи да изразява по-удобно своите религиозни чувства, които широко са отразени в Турция.

Дълго време от първата част на своя мандат Ердоган се фокусира върху политически реформи, които целяха да поставят Турция в линия с политическите критерии на Европейския съюз. Бяха дадени културни права на кюрдите, религиозните малцинства получиха повече свободи и общият публичен дискурс бе разширен.

Въпреки вълненията от последните дни, Ердоган продължава да бъде най-популярният политик в Турция, без очевиден съперник нито в управляващата партия, нито в опозицията.

„Турският секуларизъм бе прекалено твърд, за да създаде хармония в общество, в което има до голяма степен спазващо нормите религиозно население“, заяви Мустафа Акьол, автор на „Ислям без крайности“.

„Привържениците на светския ред сега се опасяват, че Ердоган иска да обърне нещата назад, тъй като няма кой да му пречи“, каза той.

От 2008 г. хиляди правителствени опоненти от целия политически спектър бяха хвърлени в затвора, сред които студенти в университети, академици, адвокати, кюрдски активисти, офицери от армията и хора, за които се твърди, че са лидери на ултранационалистически банди.

„Администрация, която няма опозиция за баланс и няма свободни медии, които да я следят, може лесно да излезе извън контрол“, заяви Кадри Гюрсел, коментатор във вестник „Миллиет“ и председател на Турския комитет на Международния институт по печата.

„Турският експеримент сега отговори на въпроса дали умереният ислям и демокрация са съвместими без баланс между различните власти в държава“.

Религиозен консерватизъм

Приетият миналия месец закон, който ограничава продажбите на алкохол, повишава опасенията за други области на частния живот, които правителството може да се опита да регулира, особено след като Ердоган призна, че законът се основава на принципите на исляма.

Може би давайки си сметка за загрижеността, той заяви, също, че негово конституционно задължение е да защити здравето на младите турци.

Други въпроси, сред които две значими дела за богохулство, в които известен пианист и писател поотделно получиха затворнически присъди за коментари в Туитър, показват, че правителството моделира по различен начин Турция, заяви Гюрсел.

„Турция не само става по-религиозна. Тя е правена съзнателно по-религиозна“, каза той.

Колоритна демонстрация в столицата Анкара миналия месец, когато 200 души се целуваха в знак на протест срещу кампания за морал, завърши с кръвопролитие, когато група ислямисти, носещи ножове, атакуваха протестиращите, намушквайки един човек, съобщи вестник „Хюриет“.

По време на своето управление Ердоган, който бе за кратко време в затвора за това, че прочел стихотворение, сметнато за ислямско, когато бе кмет през деветдесетте години, започна по-отворено да говори за отглеждането на едно религиозно поколение.

Той се опита да ограничи достъпа на жените до аборти, за да окуражи по-големите семейства и вдигна ограниченията върху публичното изразяване на религиозните вяврания, като някога стриктните ограничения на носенето на ислямистки забрадки.

На протеста в събота, Метин, 30-годишен лекар, който се описа като набожен мюсюлманин, заяви, че е загубил доверието в Ердоган с годините.

Аз си казвам молитвите и постя, и възнамерявах да гласувам за Ердоган в миналото, защото вярвах, че той ще помогне на подтиснатите, защото той бе такъв, заяви Метин, който не пожела да каже фамилното си име, защото се страхува от репресивни мерки на работното му място.

Но сега, когато има власт, Ердоган е превърна в потисник. Той експлоатира нашите религиозни чувства за своя печалба. Той стана арогантен, а това е грях, заяви Метин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.