Трета република? Дебат в Испания за монархията в криза

Франс прес

Крал Хуан Карлос се извинява за сафарито в Африка. Снимка: от тв екрана

Със замръзнали усмивки под дюдюканията испанският престолонаследник принц Фелипе и съпругата му Летисия заемат местата си на опера в театър „Лисео“ в Барселона. Тази случка наред с други илюстрира започналия в Испания дебат за бъдещето на монархията.

В тази страна, където подкрепата за короната винаги е била непостоянна, поредица от скандали, както и разклатеното здраве на 75-годишния крал Хуан Карлос подхранват въпроси у част от испанците доколко легитимна е монархията им.

„Дошъл е моментът да говорим сериозно за всенародно допитване дали искаме вечен държавен глава“, заяви неотдавна лидерът на екологично-комунистическата коалиция „Обединена левица“ Кайо Лара.

С викове „Утре Испания ще е републиканска“ хиляди души участваха в демонстрация в Мадрид по случай 82-годишнината от обявяването на 14 април 1931 г. на Втората република, която бе пометена от националистите на Франко по време на Испанската гражданска война (1936-1939 г.).

Разследването по подозрения в корупция срещу зетя на краля Иняки Урдангарин, скъпоструващият лов на слонове в Ботсвана, който шокира страната през април 2012 г., неяснотите около кралските имоти „съживяват дебат, който не съществуваше допреди няколко години – дебатът за републиката“, подчертава Фермин Буса, преподавател по социология в университета „Комплутенсе“ в Мадрид.

Монархията е поставяна под въпрос не само от „Обединена левица“ и от каталонските и баските сепаратисти, но и от „твърдата десница, която упреква краля, че прекалено много е правил компромиси с левицата“, обясни Хосе Антонио Сарсалехос, бивш директор на консервативния вестник „АБС“.

Хуан Карлос бе посочен от Франко за негов приемник след диктатурата (1939-1975 г.). Кралят блестящо олицетвори прехода на Испания към демокрация, с което си спечели сърцата на сънародниците си. Едно поколение по-късно обаче най-младите не са преживели тази страница от историята.

За разлика от страна като Великобритания, „в Испания не съществуват исторически вкоренени монархически настроения“, подчерта председателят на фондация „Ортега и Гасет“ Хосе Варела Ортега.

„Мнозинството испанци не са нито монархисти, нито републиканци. Те прагматично смятат, че всеки от тези типове управление може да е подходящ“, добави историкът.

„Испания е минала през много монархии. Те обаче никога не са били близки до населението, не са били естествени монархии“, припомни Фермин Буса.

Затова откакто френската династия на Бурбоните идва на власт през 1700 г., подкрепата за кралете на Испания винаги е била променлива, подчерта Хосе Антонио Сарсалехос.

„Фердинанд Седми е бил желан крал през 1808 г.“ след изгонването на Жозеф Бонапарт, който е бил наложен на испанския трон от брат му Наполеон. „Той обаче свърши като лош крал“, който премахна либералната конституция от 1812 г. и върна абсолютистки режим, отбеляза той.

Той дава пример и с Алфонсо Тринайсети, дядото на Хуан Карлос, който разочаровал страната, когато след като години наред работил с редуващите се във властта либерали и консерватори, подкрепил през 1923 г. военната диктатура на Мигел Примо де Ривера.

„Тогава се предусещаше експлозията на републикански идеи по градовете“, няколко години преди обявяването на Втората република през 1931 г., обясни Фермин Буса.

„Това може да се повтори всеки момент, защото в Испания републиката винаги се е отъждествявала със социални искания“, предупреди той.

И наистина, сегашният дебат около монархията се подхранва от последиците на икономическата криза, която засилва недоверието към институциите. Макар че според експерти отсъствието на големите политически партии от този дебат би трябвало да му попречи да стигне докрай засега.

Макар че червено-жълто-виолетовото знаме на Втората република редовно се развява в демонстрации срещу строгите бюджетни икономии, други хора призовават за абдикация на краля в полза на 45-годишния принц Фелипе, който въпреки всичко е достатъчно популярен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.