СофияПловдивВарнаБургасРусе

Авторитарният завой на Турция

Протестът в Истанбул. Снимка: tumblr

Големите демонстрации, обхванали Истанбул, първоначално бяха предизвикани от леко недоволство – решение на правителството да построи мол и копие на османски казарми в стар и много любим парк.

Предстоящото разрушаване на парк Гези и площад Таксим, важни градски зони с красиви водни фонтани и цветарски будки, предизвика емоционална реакция, защото беше възприето като опит да се заличи лицето на стария, величествен Истанбул, голяма част от който изчезна в последните години за сметка на плиткото, евтино, затъпяващо консуматорство.

Но протестите не са само в защита на зелените зони в града, те отразяват много по-дълбока съпротива срещу политическия път, следван от премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган и неговата все по-ислямизирана Партия на справедливостта и развитието.

Ердоган беше преизбран за трети мандат през 2011 г. и използва мандата, за да следва авторитарен дневен ред, който мнозина възприемат като атака срещу светската република, произлязла след разпадането на Османската империя. В седмиците преди демонстрациите на площад Таксим напрежението вече се беше изострило заради нови ограничения на продажбите на алкохол на обществени места, приети набързо от доминирания от ПСР парламент, които обаче все още не са се превърнали в закон.

Истинският проблем в страната, където алкохолизмът не е често срещано явление, е „войнствената култура“ на Ердоган срещу светските класи в страната и нелибералната форма на демокрация, която той опитва да наложи.

Чувала съм много турци, както вярващи, така и нерелигиозни, да казват: „Ако употребата на алкохол е грях, позволете ми да го запиша на собствената си сметка. Правителството не може да ни принуждава да не извършваме грехове“.

Опитът на Ердоган да установи мюсюлмански морал проличава и от позицията на неговото правителство относно абортите, които до неотдавна не предизвикваха никакви теологични или политически противоречия. Ислямът, както и юдаизмът, дава приоритет на живота и здравето на майката пред тези на плода, но Ердоган, заемайки страница от американското Християнско право, въведе закони за ограничаване на възможностите за аборт чрез турската национална система за здравна застраховка.

И създаде такива мерки, които биха навредили повече на бедните, отколкото на богатите жени, воден от националистическите призиви за увеличаване на населението на великата турска нация чрез препоръката всички жени да имат поне три деца. Това морално микро управление на личния живот на хората се случва на фона на все по-остри атаки от страна на правителството срещу политическите и гражданските свободи.

Историята на Турция във връзка с журналистическите и творческите свободи е незавидна, правата на сдружаване и протест също все повече се ограничават. Най-високите политически залози включват предложение за преход от парламентарна към президентска система.

Моделът на Ердоган би дал на президента прерогатива да разпуска законодателното събрание. Съчетано с други реформи на турския Конституционен съд, предложението на Ердоган вещае най-голямото премоделиране на политическата система от установяването на светската република през 1923 г.

Ако бъде одобрено провеждането на конституционен референдум и Ердоган бъде избран за президент догодина, Турция може да се окаже с авторитарна, харизматична президентска система, наподобяваща повече тези в Русия или Венецуела, отколкото в САЩ или Франция, където стриктно разделение на властите определя и ограничава властта на президента.

Ердоган играе умело с перспективите за мир с кюрдските сепаратисти в страната, стремейки се да сложи край на продължаващата три десетилетия война, включвайки ги в своята президентска визия.

Законодателното крило на кюрдското движение стана член на парламентарната комисия за конституционната реформа, давайки на Ердоган необходимия брой гласове за заличаването на турската парламентарна система. Смята се, че той е обещал на намиращия се в затвора лидер на кюрдските бунтовници Абдула Йоджалан известна регионална и културна автономия в замяна на неговата подкрепа.

Прогресивните турци, които от десетилетия подкрепят известна форма на кюрдска автономия, виждат с горчива ирония как старите им съюзници стават пешки на шахматната дъска на Ердоган, докато той се стреми да осъществи президентските си амбиции.

Не всички предлагани реформи са осъдителни. Конституцията от 1982 г., която продължава да е в сила, е белязана от военния преврат и предложенията на Ердоган биха установили по-представителен Конституционен съд, който не е доминиран от стария светски елит. Това, което дразни и обърква повечето турци обаче е скоростта, с която се предприемат както добрите, така и лошите реформи.

Това обсебване на властта предизвиква тревога и гняв, които са достатъчно дълбоки, за да се предположи, че Ердоган може да си е направил погрешни сметки за силата си. Някои фракции в собствената му партия са против него. Дори президентът Абдуллах Гюл призова за умереност в реакцията спрямо демонстрантите.

Хората, които сега излязоха на улицата в цялата страна, представляват ново мнозинство религиозни и нерелигиозни турски мюсюлмани, както и някои кюрди, подкрепили правителството на Ердоган, защото изглеждаше толерантно, плуралистично и космополитно.

Заражда се обаче нова опозиция, която не е само светска и националистическа. Досега Ердоган отхвърляше надменно критиките срещу себе си. Ако продължи да игнорира гласовете им, има опасност Турция да затъне в още по-голямо насилие и да види провала на своята ислямска демокрация, за която толкова тръбеше.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.