СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво научи Путин от Силвио Берлускони?

Путин и Берлускони през август 2009 г. Снимка: АФП/БТА

За пръв път се срещнах с Дерк Сауер в Москва през 1992 г. насред развалините на Съветския съюз. Бях се сприятелил с журналистите от новия английскоезичен вестник „Москоу таймс“ и често се навъртах около редакцията в хотел „Радисън“.

Човек можеше направо от бюрото си да скочи в хотелската баня, което бе много удобно тогава в Москва. един ден срещнах основателя на вестника: дребничък холандец, който на фона на своя млад персонал приличаше на скаутски наставник.

Сауер още е в Москва. Миналата седмица го посетих в последния му офис в сграда от съветско време – падение след „Радисън“. Но сега той е руски медиен магнат. Нещо повече – той е прекрасен анализатор на страната, с журналистически поглед, контакти на магнат и опит на отдавна пребиваващ, чиито синове са учили в руски училища. Сауер може да отсъди дали президентът Владимир Путин връща Русия и нейните медии в ерата на Брежнев.

На младини маоист, после военен кореспондент, Сауер се настанява в Москва през 1989 г. Въпреки че не говори руски, той е очарован и остава. Той и съпругата му Елен Вербеек дават на руснаците западни заглавия като „Playboy“ и „Men’s Health“ и вестници като „Ведомости“ (джойнт венчър с „Файненшъл таймс“).

Но големият им хит – руската версия на „Cosmopolitan“ – става за Европа бестселър сред луксозните списания и по думите на Сауер „е променил представата за света у жените тук“. Той все още ръководи своя първи венчър (наричан сега „Санома индипендънт мидиа“), който държи 60 на сто от пазара на списанията в Русия. Но е същевременно президент на „Росбизнесконсалтинг медиа“ (РБК), главния доставчик на бизнес новини в Русия. [Декларация на интереси: Холандско издателство на Сауер публикува една моя книга – С.К.]

Миналата година Михаил Прохоров, олигархът, която наскоро се кандидатира за президент, убеди Сауер да оглави РБК. Сауер твърди, че Прохоров не се намесва в работата: „Говорих с него веднъж, когато ме попита дали ще се заема с това, и оттогава не сме говорили“.

По-голямата заплаха от намеса идва от Путин. Американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ констатира миналия месец, че правителството на Русия има „почти пълен контрол върху телевизията, радиото и печатните медии“.

Базираната във Франция организация „Репортери без граници“ назова Путин „хищник“ спрямо медиите и направи постери, на които той е с изпънат среден пръст. Междувременно едно направено наскоро изследване на руския Център „Левада“ установи, че Леонид Брежнев е най-популярният лидер на страната за 20-ия век. Ленин е втори, а реформаторът Михаил Горбачов е класиран последен.

Но моделът на Путин за управление на медиите не е Брежневият, казва Сауер. „Путин се оприличава на Берлускони. Не напразно двамата са такива добри приятели. Те разбират, че ако контролираш главните телевизионни станции и водиш пропаганда в тях, ще стигнеш далеч.“
Италианският драматург Дарио Фо е написал една пиеса, в която мозъкът на Путин е трансплантиран в тялото на Берлускони, но според Сауер по-скоро мозъкът на Берлускони е в тялото на Путин. По думите на Сауер руската рецепта е италианска телевизия, китайска политика „плюс примес от петрол“.

Телевизията е приоритет на Путин. За разлика от Сталин и Брежнев, той разбира, че не се нуждае от тотален контрол върху медиите. Сауер казва, че държавата засега оставя на мира неговите уебсайтове и вестници. „Не виждаме никаква промяна. Нито телефонни обаждания, нито натиск, нищо.“

Ползването на интернет в Русия стремително се разраства и затова Сауер казва: „Всички ние смятаме, тъй като сме в медиа, че тези промени стават бързо. Но в действителност повечето хора все още получават новините от телевизията.“

Това е вярно не само за Русия, където може би 80 на сто го правят, а даже и за САЩ. Руските вестници са относително миниатюри: малко от тях продават по повече от 100 хиляди екземпляра – бройка, която представлява под 0,1 процента от населението.

„Смешното за Русия – ми каза Сауер през 2005 г. – е, че има пълна свобода на печата за информираните и никаква за неинформираните. Информираните, хората, които четат вестници като „Ведомости“ или „Комерсант“, и без това знаят много, защото гледат също сателитна телевизия и в интернет.

Няма основание за опит да ни бъде оказан натиск. Това само ще предизвика безпокойство и международни критики.“ Нещо повече – с разрешаването на някои критични гласове пропагандата на Путин става по-достоверна.

Така че средната класа в Москва е оставена да създава зони със свобода на мисълта. Тези хора не се канят да свалят Путин. Сауер казва: „Няма начин тук да има някаква Арабска пролет.

За революция ти трябват голям брой безработни млади хора. Но тук няма безработица, а има много малко млади хора, които всички получават работа за пет минути. Те нямат време да седят на площад „Тахрир“, те трябва сутринта да са на работа. Едно-единствено нещо може да промени това положение: ако цените на петрола се сринат“.

Дерк Сауер разделя своите прекарани години в Москва на три периода. През първите пет до седем години е виждал „безграничен оптимизъм“. После е дошло „безгранично потребление“. „Сега е налице цинизъм. Хората, които могат да си го позволят, напускат страната. Нашият богатски квартал е наполовина празен. Хората, които не искат да заминат, се опитват да стоят далеч от държавата и да се занимават със своите неща.“

Самият Сауер сякаш се е венчал за Русия. Сега е на 60 години и може да си представи, че остарява тук, също като неговия приятел Джордж Блейк, 90-годишния британски шпионин беглец. Но това при предположението, че моделът Берлускони в Русия не се превърне в модел Брежнев.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.