Елитът на Китай отчасти беше оформен от събитията на площад „Тянанмън“

Входът на Забранения град в Пекин. Снимки: Гергана Мартинова

Над 400 от най-блестящите политически умове на Китай се събраха в задимени зали на хотел в Пекин и четири дни оживено обсъждаха бъдещето на страната.

Това беше през април 1989 г., когато след десетилетие на икономическа трансформация Китай се изправи пред настойчиви искания за политическа либерализация. Дни по-късно избухнаха протести на площад „Тянанмън“, а животът на хората, присъствали на срещата, пое в доста различни посоки. Някои от тях сега са лидери на страната, включително Ли Къцян, който е министър-председател на Китай. Други отидоха в затвора или в изгнание, обвинени, че са подкрепили демонстрациите, които разтърсиха комунистическата партия и завършиха на 4 юни с изпращане на войници в града, които застреляха стотици невъоръжени протестиращи и минувачи.

„Атмосферата на срещата трябваше да позволи разцъфването на сто цветя и сблъсъка на сто мисловни школи“, каза Чън Ицзи, помогнал за организирането на конференцията. „След това беше невъзможно да се проведе среща като тази, на която всички имаха желание да обсъждат различни гледни точки“, заяви той.

Тази година се навършват 24 години от кръвопролитието и една година от издигането на партийно ръководство, доминирано от служители с толкова близки и двойствени връзки със събитията от 1989 г. Много от висшите лидери бяха политически чираци през 80-те години, когато границите между позволеното и забраненото не бяха толкова резки и силно контролирани, както сега. Техните кариери и приятелства, а понякога и гледните им точки се припокриваха с тези на интелектуалци, служители и политически съветници, които бяха пратени в затвора или отстранени след смазването на протестите на 4 юни.

Малцина очакват новите лидери на Китай, които дойдоха на власт през ноември, да отменят официалната присъда, според която протестите са били контрареволюционно въстание, което е трябвало да бъде потушено. Но въвличането на днешните лидери в политическото експериментиране от 80-те години на 20 век подвига въпроса дали те ще бъдат по-отворени за нови идеи и обсъждане от своите непосредствени предшественици на висшите постове.

Китайските лидери открито дискутират съперничещи си подходи към икономиката, но призивите им за политическа либерализация стават все по-редки. Поне засега всяка евентуална подкрепа за по-свободомислещия дух от 80-те години изглежда е спъвана от конформизма, изискван от тези, които се издигат в йерархията, и техния страх от това да не бъдат обвинени в идеологическа ерес.

Все пак поуките от 4 юни и репресивните последици от него може да натежат върху новите лидери, особено ако те се изправят пред още едно политическо въстание, каза У Вей, бивш сътрудник на реформистки настроения партиен лидер Чжао Цзян, отстранен малко преди смазването на протестите.

„Това продължава да е тежко политическо бреме за тези, които са на власт сега, макар да е нещо, което те никога не могат да обсъждат открито“, каза У. „Хората, които участваха в онези събития, сега са на средна или по-напреднала възраст и тези неща още ги тормозят“, заяви той.

Министър-председателят Ли, който сега е на 57 години, беше един от шестимата настоящи членове на елитното 25-членно Политбюро, който присъстваше на срещата, каза Чжон Дацзун, който по онова време беше редактор на държавната информационна агенция Синхуа. Сред другите бяха вицепрезидентът Ли Юанчао; шефът на антикорупционните разследвания Ван Цишан; и Ю Чжъншън, който се занимава с политиката по въпросите на религиозните групи, етническите малцинства и непартийните организации.

Много от тези бъдещи китайски лидери бяха сред стотиците хиляди жадни за знания студенти, които започнаха да пълнят университетите от края на 70-те години, след като години наред трябваше да наизустяват мислите на Мао Цзедун по време на Културната революция, когато колежите бяха предимно затворени или парализирани от идеологически кампании. На снимки те се виждаха облечени в сините или зелени памучни палта от епохата на Мао – напомняне за мрачния конформизъм, от който те копнееха да избягат.

По време на вълненията на „Тянанмън“ сегашният президент на страната Си Цзинпин беше местен служител в югоизточната китайска провинция Фуцзиан, далеч от протестите в Пекин. Но баща му Си Чжонсун – дългогодишен комунист, превърнал се в поддръжник на икономическата реформа,- беше приятел на комунистическия лидер Ху Яобан, който беше понижен през 1987 г. заради либералната му ориентация и чиято смърт през 1989 г. накара хиляди хора да изпълнят площад „Тянанмън“, за да изразят скръбта си и да поискат стъпки към демокрация.

Има някои признаци, че Си старши косвено е изразил съпротива към военното положение, но се е съобразил с официалната линия след 4 юни, каза историкът Уорън Сън от университета „Монаш“ в Австралия.

По онова време Китай беше изоставил идеологическия фанатизъм от епохата на Мао и осъществяваше пазарни реформи под управлението на Дън Сяопин, които позволиха на фермерите, фабриките и търговците да се измъкнат от оковите на държавата. Икономическите промени бяха придружени от кипеж на нови идеи и призиви за политическо отваряне и културно обновление въпреки предвожданите от консерваторите контранастъпления срещу „духовното замърсяване“.

„Това, което всички ние споделяхме, беше убеждението, че Китай трябва да се реформира и то спешно“, каза писателят Чън Цзимин. „Единственото разногласие между студентите и учените беше дали първо да се реформира икономиката или първо да се извърши политическа реформа, или и двете да се направят едновременно“, заяви той.

Много от сегашните лидери на Китай започнаха да се изкачват по политическата стълбица в тази трескава атмосфера, при която не беше необичайно служители да се смесят със защитници на по-радикална промяна и дори да проявят известно съчувствие към тях. Като студент Ли Къцян е общувал с Ху Пин и Ван Цзунтао – две луди глави, които се хвърлиха в необузданите студентски избори през 1980 г. Приятели казват, че Ли понякога е идвал в университетските салони, където студентите до късно през нощта са стояли да обсъждат изборната политика, западната философия и ексцесите на авторитарното управление.

Приятели казват, че по-късно Ли бил придуман от партийни служители да се откаже от възможността да учи в чужбина и вместо това да стане кадър на комунистическата младежка организация.

„По онова време имахме доста общи възгледи“, заяви Ван, който след 4 юни бил пратен в затвора, а през 1994 г. заминал за САЩ. „Много от въпросите, по които имахме разногласия, още не са били повдигнати“, каза той.

Други бъдещи лидери са имало сходно минало. Сегашният шеф на борбата с корупцията Ван Цишан доби известност в началото на 80-те години като един от „четиримата джентълмени реформатори“ – млади интелектуалци, които защитаваха идеята за изоставяне на строго планираната икономика. По-късно през същото десетилетие той стана член на редакционния комитет на жадно четената от студентите книжна поредица „Към бъдещето“.

Чън Ицзи, някогашният ръководител на държавния институт, организирал конференцията в Пекин, си спомни, че е имал доста беседи с Ван и един дълъг разговор с Ли през 1988 г. „Това поколение би трябвало да бъде по-просветено от Ху Цзинтао, Вън Цзябао и тяхното поколение“ каза Чън, имайки предвид наскоро пенсиониралото се китайско ръководство.

Около 1989 г. комунистическото ръководство беше раздирано от разногласия. Въпреки десетилетието на икономически растеж студенти и интелектуалци бяха смаяни от корупцията и нежеланието на партията да подражава на радикалните промени в съветския блок. По-широката публика беше също така разгневена от привилегиите на служителите и ценовите реформи, отприщили инфлация.

Тези напрежения пламнаха след смъртта на Ху Яобан, когато траурът на площад „Тянанмън“ прерасна в искания за ограничаване на властта и привилегиите на партийния елит чрез стъпки към демокрация и свобода на словото.

Чжао и други сравнително умерени членове на партийната йерархия се застъпваха за премерена политическа либерализация и медийни свободи, за да се потуши недоволството. Но харлайнери твърдяха, че либерализацията е заплаха, а не лекарство. Те имаха подкрепата на Дън, който беше повече привърженик на икономическите реформи, отколкото на политическия компромис.

Защитникът на демокрацията Ван Цзунтао си спомни как за последно се е срещнал с някогашния си познат от университета Ли Къцян в средата на май 1989 г., когато Ли бил част от група служители, опитващи се да убедят студентите да спрат гладната стачка и да се върнат на занятия. „Като студент той говореше това, което мислеше“, каза Ван. „Сега тази самоувереност донякъде беше изчезнала. Той беше станал служител, отстъпващ пред своите началници, но все пак мисля, че имаше чувство за справедливост“, заяви Ван.

По времето, когато правителството обяви военно положение в Пекин на 20 май, властта на Чжао беше рухнала, а Дън и консерваторите в партията подготвяха по-сурова реакция срещу студентите, задръстили площад „Тянанмън“. Две седмици по-късно войници и танкове си пробиха път към площада, а Китай беше разтърсен от чистки и хвърляния в затвора.

Някогашни познати казаха, че за да се справят с тези промени на посоката, Ли и други служители на комунистическата младежка организация са проявили безмилостен прагматизъм, така че да разсеят съмненията за нелоялност, като са предприели стъпки, включвали участие в срещи, на които са заклеймили протестите като контрареволюционни. „За да оцелееш в партията, трябва да станеш опортюнист“, каза Ван.

Малко след смазването на протестите на 4 юни съпругата на Си Цзинпин Пън Лиюан – певица във военна трупа – била сред изпълнителите, забавлявали войниците на площад „Тянанмън“. Снимки с нейното изпълнение, публикувани в списание на Народноосвободителната армия през 1989 г., бяха разпространени за кратко в китайския интернет тази година, а след това изчезнаха, което напомни за деликатността на онова време.

„Партийната система променя хората“, каза бившият служител У. „Тръгнеш ли веднъж по този път, разбираш, че за да защитиш себе си, трябва да защитаваш системата. Но не вярвам онази епоха да не е оставила следи върху тях“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.