СофияПловдивВарнаБургасРусе

Унгария приветства победата на „Орбаномиката“, но тя си има цена

Ройтерс

В брошурите, пуснати в пощенските кутии на унгарците през май, гражданите се информираха, че икономиката е излязла от трудното положение, каквото и да си мислят чуждестранните критици.

Украсена с червеното, бялото и зеленото на националния флаг, брошурата, финансирана от правителството, приветстваше стъпките, поети от премиера консерватор Виктор Орбан. „Унгария се справя по-добре“, можеше да се прочете вътре.

Орбан може да посочи два значими резултата в подкрепа на твърденията в брошурите и да оправдае отхвърлянето на общоприетата политика на икономии, повлякла някои страни от еврозоната като Гърция надолу по низходяща икономическа спирала.

Първо, държавната статистическа служба обяви, че икономиката е нараснала с 0,7 % през първите три месеца на тази година спрямо предходното тримесечие, изваждайки Унгария от втората й рецесия за последните няколко години.

След това, за да отбележим може би най-добрия месец на Орбан от идването му на власт през 2010 година, Европейската комисия постанови тази (миналата – бел. пр.) седмица, че Унгария може да бъде извадена от процедурата по прекомерен дефицит – вид „наказателна скамейка“ за страните от ЕС, за които се приема, че харчат повече от възможностите си.

За Орбан тези развития са политически триумф, а също и реабилитация, след като години наред Брюксел, Международният валутен фонд (МВФ) и множество анализатори прогнозираха, че неговата идиосинкратична политика ще съсипе страната.

„Казвам го скромно“, заяви Орбан след новината за икономическия растеж в началото на май. „Мисля, че действаме успешно“, допълни той.

И все пак си има цена. Данните сочат, че спрямо първите три месеца на 2012 година икономиката в действителност се е свила с 0,9 на сто, а и много икономисти са на мнение, че политиката на Орбан може да обрече Унгария на години на сътресения, съчетани с много нисък растеж. Според тях причината за това е, че той уплаши някои от преките чуждестранни инвеститори, чиито пари са необходими, за да се финансира едно по-силно възстановяване.

„Орбаномиката“ в общи линии включваше прехвърляне на пари от частния сектор към потребителите и държавния сектор с надеждата, че това ще намали бюджетния дефицит и ще доведе до нарастване на икономиката.

Мерките включваха задължаване на енергийните компании да намалят цените за потребителите, налагане на най-високия данък върху банките в Европа, ефективно национализиране на частните пенсионни фондове и облагане с „кризисни данъци“ на телекомуникационните, енергийните компании и супермаркетите – всички сектори, в които чужденци са основните играчи.

Всяка краткосрочна полза от тези стъпки „е с цената на унищожаване на потенциален растеж от вероятно около 3,5-4,0 %, когато той дойде на власт, до едва около 1 % в момента“, отбелязва Питър Атард Монталто, икономист в Nomura.

ПАРИ В ДЖОБОВЕТЕ

Много икономисти твърдят, че е твърде рано да се обяви възстановяване в Унгария. Въпреки това износът се увеличава, воден от автмобилостроенето във високия сегмент – един от малкото сектори, от които чужденците избягаха невредими, когато Орбан се прицели в инвеститорите с големи данъци.

Daimler вложи 800 милиона евро (1 милиард долара) в унгарския завод за Mercedes, отворен миналата година. Друг германски автомобилопроизводител – Audi – създаде нова поточна линия в завода си, който се очаква да достигне почти пълен капацитет през втората половина на тази година.

Унгарските фермери очакват по-добра реколта тази година в сравнение със слабата 2012 година, което също би трябвало да вдигне растежа.

Друг фактор е, че много от политическите действия, за които Орбан е силно критикуван, особено по-ниските сметки за електроенергия, оставиха пари в джобовете на обикновените унгарци и запазиха инфлацията ниска, засилвайки потребителското доверие.

В Унгария индексът на потребителското и бизнес доверието GKI-Erste, изготвян от икономически мозъчен тръст, скочи до 22-месечен максимум през май.

„Можем да усетим, че разноските ни намаляха до известна степен“, казва Етелка Сас, жител на Будапеща на чиновническа работа. „Още не мога да пестя истински, но може да има възможност за известни спестявания, ако станат факт (допълнителните) понижения (на цените на енергията), които правителството обеща“.

Сега най-голямата уязвимост на Унгария е държавният дълг, който все още е около 80 % от брутния вътрешен продукт (БВП) – най-високото равнище в Централна Европа.

Световните финансови пазари са залети с ликвидни средства, изпомпани от водещите централни банки, опитващи се да стимулират икономическия растеж. Част от тях се вливат в унгарски финансови активи, включително държавни облигации, но те могат да рухнат, ако големите компании спрат да печатат пари яростно.

Подчертавайки риска, форинтът поевтиня с 0,9 на сто спрямо еврото, след като председателят на Управление за федерален резерв (УФР) на САЩ Бен Бърнанке заяви миналата седмица, че американската централна банка може да ограничи програмата си за стимулиране.

Пропорционално обаче унгарският дълг не е по-висок, отколкото дълга на много западноевропейски държави и разпродаването на облигации, за което икономистите предупреждаваха с месеци, тепърва предстои да се случи.

Някои хора в Унгария казват, че е време за преоценка кой е имал най-добрия подход – Орбан или политиците в Брюксел и в МВФ, които го критикуват от толкова време.

„Ако погледнете южноевропейските страни, които прокараха икономии като по учебник, те са в рецесионна спирала“, коментира Гергели Супан, анализатор от Takarekbank. „Така че, в сравнение с тях, ние се измъкнахме много по-добре“.

Една възстановяваща се икономика би помогнала на Орбан да спечели парламентарните избори догодина. Допитвания от април сочи, че неговата партия Фидес има 24 % подкрепа, изпреварвайки значително основната опозиция, макар половината от анкетираните да са отговорили, че не са решили за кого да гласуват.

ИНВЕСТИТОРИТЕ СЕ ОТДРЪПНАХА

Дългосрочните перспективи за икономиката не изглеждат толкова розови заради последиците от политиката на Орбан, свързана с инвестиционния климат. Той твърди, че чуждестранните инвеститори ще бъдат накарани да поемат справедливия си дял от финансовото бреме.

Неговите служители уверяват бизнеса, че повече няма да има драстични мерки, но ще отнеме време, за да бъде възстановено инвеститорското доверие.

Шефът за Централна Европа на една мултинационална компания заяви, че някои бизнесмени, които той познава, са били отблъснати от атмосферата против чужденците, както те я възприемат. „Инвеститорите не искат да идват“, каза директорът, пожелал анонимност.

Друг ръководител от сектора на недвижимите имоти, който също пожела самоличността му да не бъде разкривана, посочи, че работи с голям европейски търговец на дребно, който се е изтеглил от Унгария преди две години, отчасти заради политиката на правителството.

В доклад през март МВФ отбеляза, че инвестициите в Унгария са спаднали до 10-годишен минимум, изоставайки от другите нововъзникващи пазари в Европа. „Нетрадиционната политика, високите и неравни данъци и тежкото регулаторно бреме подкопаха доверието на инвеститорите и допринесоха за резкия спад в инвестициите“, посочи МВФ.

Потенциалният годишен икономически растеж на Унгария в средносрочен план е 1,5 % – темп, значително по-нисък, отколкото при равностойните й държави, допълни Фондът.

Данни на централната банка от тази (миналата – бел. пр.) седмица сочат, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през 2012 година са 10,46 милиарда евро, над два пъни повече от предишната година. Увеличението обаче се дължи предимно на финансови потоци и рекапитализирането на унгарските клонове на чуждестранни банки, според анализатори и доклад на икономическото министерство.

Министерството посочи, че ПЧИ, без финансовите потоци и преструктуриранията на портфейли, са 3,5 милиарда евро за миналата година. Ведомството допълни, че тази година се очаква приливът на ПЧИ да бъде около 3 милиарда евро без еднократните трансакции.

Ако ниските инвестиции доведат до слаб икономически растеж, то това е проблем за страната, която се стреми да догони западноеврпейския жизнен стандарт.

Жизненият стандарт на унгарците е около 66 % от средния за ЕС, без промяна, откакто Орбан е на власт.

Едит Пап, на 56 години, дентален асистент от Източна Унгария, разказва, че двете й дъщери – лекар и педиатрична медицинска сестра – работят в Дания и Великобритания, тъй като не могат да преживяват с унгарските заплати. „Те изобщо не се канят да се връщат вкъщи“, допълва майката.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.