СофияПловдивВарнаБургасРусе

За да опазим природата, нека ядем по-малко

РИА Новости

Понякога храна и за един долар е страшно голяма помощ. Снимка: София фото ейджънси

Тази година Световният ден за опазване на околната среда се отбеляза, както винаги, на 5 юни, но под необичайно мото: „Помисли. Яж. Опазвай. Намалявай своята хранителна следа“.

Призивът да помислиш, преди да седнеш на масата – дали ще можеш всичко да си изядеш или ще изхвърлиш остатъците, е сто на сто печеливш. Той има всички шансове най-сетне да събуди у хората чувство за отговорност пред природата. За това ще спомогне и преяждането – вече национална трагедия в развитите страни, също и бързото поскъпване на хранителните продукти навсякъде по света.

По данни на ООН, близо 30 на сто от храната в САЩ и Великобритания не само че не се дояжда, а направо не се изяжда – просто се изхвърля на боклука поради изтекъл срок на годност. Там хората отдавна произвеждат повече храни, отколкото могат да изядат.

Междувременно обаче всеки седми жител на планетата си ляга вечер гладен, а всеки ден 20 000 деца под петгодишна възраст умират от глад. За производството на един литър мляко отиват 1000 литра природна вода, а за един хамбургер – 16 000 литра.

Чуеш ли нещо подобно, чак ти присяда залъкът. Но това не е всичко.

Според ООН, ако спрем да ядем изобщо, ще може да опазим 70 на сто от сладката вода на Земята, 80 на сто от зелените насаждения и да намалим с 30 процента „парниковия ефект“, сиреч глобалното затопляне. Защото храната, изхвърлена на боклука, гние и отделя парникови газове. Така че „помислете, преди да седнете на масата“ – „намалявайте следите от храната си в околната среда“, приканва ООН.

За държава еталон на внимателно отношение към храната е призната Монголия – там се изхвърля по-малко ядене, отколкото в други страни. Мнозина монголци чергаруват до ден-днешен; традиционните им храни, приготвяни от памтивека, не се развалят и без хладилник.

Поне така смятат експертите на ООН, препоръчвайки народите от цял свят да обърнат внимание на древните, изпитани рецепти. Да си припомнят например пемикана и пастърмата, благодарение на които предците ни хем запазвали дълго време храната, хем не преяждали.

Който макар и веднъж подуши пемикана, приготвян от северните народи (смес от месо и мас, варена и разбъркана до еднородност), или подъвче пастърма, със сигурност ще се съгласи с ООН – няма начин да преядеш с нещо подобно.

Кой измисля проблеми за околната среда

Световният ден за опазване на околната среда се отбелязва с резолюция на 27-мото Общо събрание на ООН от декември 1972 г. С провеждането му бе натоварено ново подразделение – ЮНЕП, Програмата на ООН за опазване на околната среда (The United Nations Environment Programme), създадена от същото Общо събрание.

Думата „програма“ може да създаде невярна представа за самата организация. Всъщност става дума за най-обикновено бюрократично подразделение на ООН със собствен щат и отделно финансиране. Седалището на ЮНЕП се намира в Найроби (Кения), но има и клонове в цял свят. В момента например ЮНЕП търси достойни кандидати за щатни длъжности в Париж, Монреал и Копенхаген.

Колко са общо служителите в щата на ЮНЕП, които следят изпълнението на всевъзможни конвенции, резолюции и други решения на ООН, съдбоносни за планетарната екология? Сайтът на самата ЮНЕП скромно премълчава тези данни. Но е задължен да публикува данъчните документи. А те показват, че само чрез Глобалния екологически фонд (GEF) и в рамките само на шест програми за охрана на природата ЮНЕП контролира парични потоци с общ обем към 700 милиарда долара годишно.

Тук обаче става дума за наши дни, а в началото ЮНЕП не контролираше и пукната пара. Чиновниците от новородената организация дори не успяха да измислят тема за първия Световен ден на околната среда през 1973 г. Тематични Световни дни се провеждат от 1974 г.

Какви ли не теми измъдряше ЮНЕП през всички тези 40 години! Обаче независимо от призивите да пазим зелените площи, почвите, джунглата, реките, да не погубваме озоновия слой на Земята със стари хладилници, да не изхвърляме парникови газове в атмосферата; въпреки всичките други измислени лозунги, въпреки най-мощната законодателно-юридическа база в цял свят – на нивото на ООН – и трилионните организационни разходи за опазване на природата, положението с околната среда все повече се влошаваше.

И ето че през тази 40-та година ООН най-накрая роди наднационална идея, способна май да трогне повечето хора на планетата, и то не само гладните.

Кога ситият хваща вяра на гладния

Преяждането отдавна е стигнало ниво, бележещо национални катастрофи. Барак и Мишел Обама например организираха в САЩ общонационална кампания за борба със затлъстяването сред американските деца на стойност 10 милиарда долара.

Освен това ценовият индекс на хранителните стоки в световен мащаб от няколко години надхвърля 200 – т.е. всяка година цените на храната се удвояват спрямо преходната. Впрочем всички отдавна усещаме и без усукани макроикономически цифри, че закуската, обедът и вечерята ни излизат все по-скъпо от ден на ден.

Затова нека признаем, че апелът на ООН да ядем по-малко е най-разбираемият, най-достъпен и близък за хората по цялата планета от 40 години насам, откакто има Дни на околната среда.

И може би той ще подейства. Тогава ще схванем окончателно, че пътят към разума на човек минава през стомаха му.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.