СофияПловдивВарнаБургасРусе

В САЩ се задава политическа криза за студентските заеми

Франс прес

През следващите 20 години от живота си 23-годишният Грег Дубе, току-що дипломирал се студент от Североизточния университет в Бостън, ще изплаща на банките и на федералната държава заемите, с които е финансирал петте години на учение. Той ще трябва да изплати 150 000 долара.

„Трябва да започна да изплащам заемите шест месеца след като приключа учението си. През петте години в университета плащах лихвите, но от ноември започвам да погасявам самия заем. Това е най-страшното, защото е почти като краен срок за намиране на работа“, разказва бившият студент.

Грег е получил малка част от заемите 20 000 долара от федералната държава, от които 10 000 долара при субсидирана лихва от 3,4 процента, отпусната при наличие на ресурси за погасяването на заема. Но по-голямата част от парите са му били отпуснати от частни банки при лихви, превишаващи понякога 9 процента.

„Когато си на 18 години, си толкова доволен, че отиваш в университет, че не обръщаш внимание на подробностите около студентските заеми и не ти пука какво ще бъде положението в края на обучението“, казва Грег.

„Може би трябваше да разполагам с повече информация за процеса на отпускане на студентските заеми. Може би трябваше да науча тези подробности, още докато бях в гимназията, за да разбера какво ще бъде въздействието на заема върху моето бъдеще и бъдещето на семейството ми“, допълва той.

Днес според Управлението за федерален резерв в Ню Йорк 15 процента от студентския дълг в САЩ се състои от банкови заеми, които не са нито гарантирани, нито субсидирани от федералната държава. Студентите прибягват до такива заеми, когато условията за отпускане на заеми от държавата или таваните на държавните заеми са недостатъчни.

„Ако успея да си намеря работа в инженерния сектор, мисля, че ще мога да изплатя всички заеми за 20 години“, надява се Грег. Той е смятал, че ще намери работа още на първата или на втората седмица след приключване на учението, но все още не е намерил нищо. „Може и да не ми личи, но за мен всичко това е стресиращо“, уверява той.

„Мисля за тези заеми всяка вечер и си казвам: „Добре, толкова пари имам да връщам, трябва действително да направя нещо“, споделя бившият студент. Бремето на тези заеми вече пречи на Грег да води типичния живот на млад и дееспособен човек, бързащ да напусне семейното огнище.

„Поне в началото всичко това ще окаже голямо влияние върху мястото, в което ще живея. Предвиждам дори да живея при родителите си през първите две години, ако намеря работа в района на Бостън“, споделя студентът.

Без нов закон в САЩ студентските заеми ще се удвоят от 1 юли, а това е значително повишение за 7-те милиона младежи, които ще вземат заеми тази година от федералната държава, за да финансират образованието си.

През 2012 г. американските конгресмени гласуваха в последния момент замразяването на лихвите по заемите, два дни преди тяхното предвидено увеличение. Сега се очертава повторението на същия сценарий. Казусът с лихвите по студентските заеми ще се превърне в едно от най-горещите политически досиета в САЩ през настоящия месец.

Студентският дълг в САЩ възлиза на близо 1 трилион долара, според Управлението за федерален резерв в Ню Йорк. Това е повече от общия дълг по американските кредитни карти. След заемите за недвижимите имоти студентският дълг е вторият източник на задлъжняване в САЩ.

Малко са завършилите американци, които нямат студентски заеми за изплащане. Барак и Мишел Обама успяха например да изплатят студентските си заеми чак през 2004 г. Като цяло 37 милиона американци продължават да изплащат студентски заеми.

За привържениците на ниски лихви върху тези заеми е неотложно да се запази преференциалната лихва за онези, които се готвят да навлязат на пазара на труда.

„Трябва заемите да останат достъпни и младите да могат да финансират образованието си, защото след това те ще могат да си купят къща и кола и да станат двигатели на икономическия растеж“, казва Ан Джонсън от мозъчния тръст Център за американски прогрес.

В САЩ университетското образование извън придобиването на магистърска степен продължава четири години и годишната такса излиза чисто от 2000 до 40 000 долара в зависимост от учебното заведение, в това число и стипендиите.

Двама на трима студенти завършват университета, задлъжнели, сочи годишният доклад на Института за достъп и успех в колежите. Средно този дълг е бил 26 600 долара на дипломирали се през 2011 г. студенти. Студентските заеми се отпускат в по-голямата си част директно от федералната държава при лихви, установени със закон.

От 2011 г. тази лихва е 3,4 процента за независимите студенти при наличието на ресурси за погасяване на заема, и 6,8 процента за останалите студенти и за родителите. Срокът на лихвата от 3,4 процента изтича и тя ще се удвои на 6,8 процента след 1 юли.

Републиканците и президентът Барак Обама искат лихвите по бъдещите студентски заеми да зависят от тенденциите на пазара, където днес лихвите са изключително ниски. Републиканците обаче подкрепят законова формулировка, която ще доведе до по-високи лихви 5 процента през 2014 г., според оценки на Бюджетната служба в Конгреса . Във варианта на закона, предлаган от Белия дом, лихвата трябва да е 3,4 процента през 2014 г.

Друга голяма разлика между републиканците и Обама е в това, че президентът иска лихвите по веднъж отпуснати заеми да си останат непроменени до последната вноска, тоест 10 или 20 години по-късно. Републиканците искат всяка година тези лихви да бъдат преизчислявани, което ще позволи на младите в активна възраст да се възползват от евентуалното намаляване на лихвите, но ги излага и на риск от повишаване на вноските по заемите, в случай че лихвите скочат.

На 23 май Камарата на представителите на Конгреса прие републиканската версия на реформата на закона за студентските заеми. Дебатите този месец ще се съсредоточат в Сената, контролиран от демократичните съюзници на президента. Сега на Сената му остава един месец, за да установи лихвите по заемите за идната университетска година.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.