СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли щетите, които Ердоган причини, да бъдат поправени?

Как стигнахме до тази криза?

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Как за бога един мирен протест в малък парк се превърна в огромно вълнение, разтърсващо страната от главата до петите? Как един премиер, който е майстор в достигането до сърцата и умовете на милиони, се трансформира в толкова глупаво психологично състояние, че загуби връзка с реалността?

Да, в тези протести има националисти и светски групи, които са крайно алергични към Партията на справедливостта и развитието ПСР от първия й ден на власт. Да, сред протестиращите има някои групи, които канят военните да се намесят. Да, има някои маргинални групи сред протестиращите, които прибягват до екстремно насилие и вандализираха улиците.

Но има толкова много други хора, които нямат нищо общо с тези групи. Има либерали, демократи, консерватори и вярващи мюсюлмани, които протестират срещу Реджеп Тайип Ердоган през последната седмица. И те не прибягнаха до насилие, нито призоваха военните или някоя друга група да се намеси.

Всички тези различни групи, всички тези хора, които нормално не можем да си представим да бъдат заедно за някаква цел, се обединиха, само защото им е писнало от стила на Ердоган, от неговия началнически, хегемонистичен език и отношение. Гневът от Ердоган е единственият общ знаменател, който обедини всички тези хора, които идват от всички части на политическия спектър.

Гневът се натрупваше от много дълго време. Обаче някои неотдавнашни стъпки и думи на Ердоган докараха този гняв до ръба на изригване. Ердоган и неговите колеги нарекоха третия мост (над Босфора) на името на Явуз Султан Селим, който в народните схващания на алевиите е гонител и омразна фигура. Алевиите смятат това за сериозна заплаха за тяхното съществуване.

Проектозаконът за употребата на алкохол и неговите радикални ограничения разбуниха добре познатите опасения за начина на живот на мнозина. Ердоган също увеличи това напрежение с изявлението си, че хората трябва да пият алкохол вкъщи. Неговите думи за морала и порядъчното поведение на публични места увеличиха всички тези страхове.

И стигнахме крайната точка, след като мирните протести в парка Гези бяха потъпкани с брутални полицейски нападения ден след ден. Докато общественият гняв и ярост нарастваха, Ердоган наля масло в огъня като обиди протестиращите и каза, че нищо няма да го спре в проектите за този парк.

Знаете какво се случи след това. Турция бе разтърсена от масови демонстрации и насилствени сблъсъци между протестиращите и полицията. Какво е обяснението за всичко това? Защо Ердоган предприема една стъпка след друга и разпалва гняв във време, когато той и неговото правителство предприеха огромни стъпки към решаването на кюрдския проблем?

Аз мисля, че има само едно обяснение на всичко това и то е свързано с психологията и характера на Ердоган. Той разруши системата на взаимно уравновесяване в своята партия. Той се превърна в единствения човек, който може да взима решения по всички въпроси сам.

Той се обгради от много високи и дебели стени, които са устойчиви на критики. Няма нито един човек около него, който да посмее да му каже, че той прави нещо погрешно. Той искаше също да има имунитет към критиките на обществото, той се опита да заглуши каквато и да било критика към него в медиите.

След като се консултира с президента Абдуллах Гюл, вицепремиерът Бюлент Арънч се извини за бруталната атака в парка Гези и се опита да успокои обществения гняв.

Приветствам силно неговото разумно извинение и се надявам, че то ще бъде подсилено със съдебно преследване на полицаите, участвали в нападението срещу парка Гези, водещо до присъди за всички отговорни. И аз се надявам, че Ердоган няма да унищожи отново това, което Гюл и Арънч се опитват да поправят.

Още по темата: Извинението не спря протестите

Протестите в Турция продължават въпреки извинението на вицепремиера Бюлент Арънч за „прекомерното насилие“, приложено от полицията, пише британският в. „Индипендънт“.

Днес сутринта избухнаха нови сблъсъци, след като демонстрантите не се подчиниха на призива на властите да спрат размириците, които се превръщат в най-сериозното предизвикателство за десетгодишното управление на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва британският в. „Дейли телеграф“.

Турското правителство беше похвалено от САЩ за това, че се извини на ранените демонстранти, но този негов жест явно не успя да потуши обществения гняв, изтъква изданието.

Органите на реда използваха сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестиращи в Истанбул. Стълкновения между демонстранти и полиция имаше и в други турски градове през нощта, посочва германският в. „Велт“.

Протестите в Турция свидетелстват за значителното обществено недоволство и недоверие към премиера Ердоган, пише в. „Вашингтон пост“.

Турското държавно ръководство се сблъсква с най-сериозната политическа криза от години. Тя започна с протеста на неколцина приятели, решени да спасят от разрушаване парк в Истанбул, и неочаквано прерасна в изблик на обществено недоволство от Ердоган.

Демонстрантите обаче в много отношения още преди избухването на размириците, които сега са обхванали Турция, представляваха движение, което стои от едната страна на разломната линия, прорязваща турското общество и политика. Водачите на това движение са светски настроени, привърженици на левите идеи и на либералните възгледи, а Ердоган и поддръжниците му са религиозни консерватори, коментира вестникът.

Правителството на Ердоган е хвалено в международен план за икономическите му политики, довели до повишаване на растежа, но въпросът е дали развиваща се страна като Турция може да поддържа бърз икономически растеж, ако правителството й подкопава основни свободи и възпрепятства напредъка на ключови институции, нужни за постигане на дългосрочен успех, пише аналитичният уебсайт „Проджект синдикейт“.

Дали Турция ще има успех в дългосрочното развитие е въпрос, чийто отговор още не е ясен. Засега признаците в тази насока не са много благоприятни. Сегашните размирици изтъкват факта, че страната все още има слаба институционална инфраструктура.

Протестите продължават и изглежда няма да спрат скоро, а по улиците се чуват скандирания „Демокрация без свобода не е демокрация“, се казва в коментарната статия на „Проджект синдикейт“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.