Какво не казват за растежа Китай и Германия

в. Трибюн

От няколко месеца еврото се разменя при курс 1,30 долара. Учудващо силен курс за еврозоната, която е с отслабнали позиции заради дълбоката икономическа и социална криза. Според икономиста Паскал дьо Лима тази сила на единната европейска валута се дължи вероятно на интензивна лобистка кампания, водена от Берлин и Пекин, за да увеличат износа си.

Еврото наистина е надценено и тази тенденция все повече се стабилизира. Можем да се запитаме как става така, че след моногобройните атаки, които еврото понесе по време на гръцката криза, тази валута изглежда учудващо стабилизирана около 1,30 долара и това продължава вече над осем месеца?

Може би заради Банковия съюз, ще кажат някои? Намесите на Европейската централна банка (ЕЦБ) при изкупуването на държавни дългови книжа, ще кажат други, структурната политика, която вече водят някои страни, всичко това би могло да успокои финансовите пазари и поради това курсът на еврото е висок. Само че Банковият съюз и интервенциите при изкупуването на държавни облигации на ЕЦБ все още не са оперативни механизми за намеса.

Силно евро е изгодно за Германия и за… Китай

Тук се налага за кратко да се обърне към историята: курсът на еврото непрекъснато нараства от 2002 година до 2011 година. В действителност причините за това не са в неотдавнашните действия на ЕЦБ или на структурната политика, а в раждането на един нов географски полюс на стокообмен, създаден около две страни: Китай и Германия.

От едната страна е Китай, който влезе в Световната търговска организация (СТО) през 2001 година и има интерес от силното евро, когато изнася стандартните си продукти, които не са от особено качество. От другата е Германия, която продава луксозните си коли! Но на кого?

На китайците, някои не без чувство за хумор ще кажат – на китайската комунистическа партия. Защото една от особеностите на германските стоки за износ е, че те са твърде безчувствени към цената – хората с охота приемат да платят по-скъпо за качествен продукт: еластичността на цените на търсенето на германските стоки е слаба. В резюме – силното евро облагодетелства китайския, но и германския износ. Можем да приложим дори този извод и за печелещия тандем Германия – Югоизточна Азия.

От десетилетие тази малка игра непрекъснато се играе и се разраства: Китай купува съоръжения, произведени от германските малки и средни предприятия, във фаза на свръхинвестиции. Китай купува и на каквато и да е висока цена коли BMW, чието търсене няма отношение с цената.

Да прибавим към това, че облагите за Audi и Siemens при износа са в счетоводството със силна валута като еврото, което пък вдига котировките на тези дружества, включени във франкфуртския индекс Dax… ефект на богатството!

Тихата стабилност на еврото

Така че здравето на германската икономика няма нищо общо с контрареформите на Герхард Шрьодер, извършени веднага след Договора от Ница (декември 2000година) с подход, лишен от духа на сътрудничеството, трябва да припомним.

При това положение би било наивно да си мисли, че прилагането на така наречените закони Харц (пакет от трудово-социални закони, които породиха разгорещени спорове в Германия – бел. ред.) във Франция, за нейния трудов пазар, би било достатъчно, за да се върне конкурентоспособността на цените на френските стоки. Тази конкурентоспособност-цена, изгубена от януари 2002 година наруши френския търговски баланс и доведе до сегашните дефицити…

Именно ефективният среден курс на надцененото евро създава проблем. Само че Германия и Брюксел искат категорични да запазят пак този ефективен валутен курс (на еврото). За да се отвлече вниманието, се настоява да се намалят разходите за труд в Южна Европа, след като заплатите в тези страни по абсолютна стойност и без това са много по-ниски, а при икономическа диагностика става ясно, че проблемът на тези страни е свръхкапацитетът на предлагането спрямо търсенето, а не обратното.

Изглежда при предишното си пътуване до Китай през есента на 2012 година (германският канцлер) Ангела Меркел е договорила с китайците запазването на стабилен валутен курс на еврото от 1,30 долара. Мълчанието бе голямо около тази договореност, постигната в духа на отсъствие на сътрудничество и в крещящо нарушение на договорите.

Този неофициален, но „стабилен“ валутен курс от 8 месеца, нарушава духа и буквата на европейските договори. Той очевидно е надценен за страните от Южна Европа и възпрепятства каквото и да било увеличение на брутния им вътрешен продукт.

БТА

*Паскал дьо Лима е икономист в Economiccel и преподавател в SciencePo в Париж.

Мнения & Ко