СофияПловдивВарнаБургасРусе

Интересът клати фейсбука

Иво Инджев

Загрижени за българщината лица без свои физиономии (фейс, така да се каже) участват във фейсбук в организирано заклеймяване на българската редакция на „Дойче веле”, на която сътрудничат разпознаваеми от хиляди (ако не и милиони) българи български журналисти. Поводът? На думи е загрижеността на атакуващите за „българщината”, срещу която се изявявали от „Дойче веле”.

От „Дойче веле” ще преценят дали да отговарят на нападките или да ги оставят да си вършат поръчката – самият аз нямаше да забележа „явлението”, ако читател на блога не ми беше обърнал внимание. А вниманието в случая заслужава да бъде обърнато съвсем не заради яловите персонални заяждания.

Не ми е достатъчно като повод за реакция да отвърна на личното ми споменаване под формата на упрек срещу „Дойче веле”, че се позовава на „съмнителни” журналисти, сред които и моя милост. Най-ми е лесно да приложа списък от други позоваващи се на Иво Инджев в чужбина – от Би Би Би Си и Си Ен Ен, през „Ню Йорк таймс”, „Монд”, „Файненшъл таймс”, „Джерузалем пост”, „Комерсант”. Напоследък и „Фигаро”.

По-интересно е от какви позиции в единствената истински свободна територия за българската журналистика, каквато е интернет, се появява дирижирана атаката срещу свободните журналисти (наречени от президента на „Репортери без граница” Оливие Базил миналия юни от трибуната на Европейския парламент „ шепа блогъри, единствените истински свободни журналисти в България”).

Ето един пасаж от пледоарията в защита на „българщината”, който разкрива ясно поръчителите, разтревожени, че има свободни български журналисти, които не се продават на „някоя мощна корпорация”:

„Изглежда целта на медията (Дойче вече”- бел. ivo.bg) е да внуши на хората в България, че за всички злини в страната са виновни определени икономически структури. Авторитетната медия “Дойче веле” се е превърнала в инструмент за разчистване на сметки от страна на определени кръгове в България. Схемата вече е съвсем ясна. Когато някой у нас реши да упражни натиск върху мощна корпорация или да си разчисти сметките с нея, поръчва омаскаряваща статия, която услужливите “разследващи” журналисти от българската секция на “Дойче веле” публикуват от името и с целия авторитет на германската медия”.

Сега стана ли ви ясно каква „българщина” защитават от шепа безработни български журналисти защитниците на една „мощна корпорация”? Ако още не ви ясно, да ви припомня, че една мощна корпорация си беше поръчала друга подобна акция през ноември 2011 г., когато група варненски журналисти се оплакаха под строй, че им се пречкат някакви протестиращи срещу застрояването на апетитна част от центъра на града.

В декларация срещу протестиращите, наетите тогава да свършат мръсната работа на местните си господари, поне се бяха подписали: (Според информационния сайт “Черно море“) това бяха Даниела Стойнова – кореспондент на БНР, Мила Едрева и Данаил Войков – кореспонденти на БТА, Юлия Колева – “Медийна компания”, Красимир Делчев – БГНЕС, Искра Сотирова – в. “24 часа”, Ана Павлова – “Днес+”, главният редактор на в. “Черно море” Хари Касабов и Елица Виденова – телевизия “Черно море”.

Не беше задължително опозорилите се да представят самите медии, в които работят – личният позор си е личен избор. Каквито и имена да стоят под подобни поръчки, зад тях се крият истинските поръчители.

Крият се, защото това е стилът на една корпорация, която си е взела поука от покойния си прототип „Мултигруп” от времето на пищните коктейли и афишираното проникване с много пачки в публичността- както в медиите, така и в неправителствени организации, включително в модния през деветдесетте години на века „Атлантически клуб”.

Днешен еквивалент на Мултигруп е групировката ТИМ, която обаче не излиза на светло и с това доказва още веднъж основателността на упреците за подземния й нрав. Явно има какво да крие. Бои се от светлината и същевременно поддържа загадъчен образ на нещо голямо и дебнещо в тъмнината, за да се боят всички от него.

Или може би тук се спотайва ръката на другата загадъчната „мощна корпорация”, конкурентна за влияние по пазаруване на медии и активи в стратегически отрасли – доста по-шумната структура около Корпоративна търговска банка (КТБ)?

Медийни босове, свързани с нея, вече се оплакаха в декларация на България медиен съюз от 29 март, според която „група български журналисти на свободна практика” дискредитирали доброто име(?) на българските медии, като дори въвличали в подобно непристойно поведение западни посланици!

Или пък- трета хипотеза- двете групировки не се чувстват достатъчно мощни поотделно и  са се обединили срещу страховития противник в лицето на „ шепа български блогъри”,  споменати в контекста на заклеймяването на „Дойче вече”?

Има нещо много болно в тази история, в която от името на „мощните” се вменява вселенско всемогъщество на мъждукащото в България свободно слово, което им се привижда толкова опасно, че чак не смеят да го атакуват фронтално, а насъскват жалки интриганти да им избиват комплексите на провалени купувачи на свободното слово в България- пазаруват на едро, но им се изплъзват някакви елементи от „пазара”.

Не им стига да купуват журналисти и медии и да си правят нагласени конкурси за награждаване на послушните, но и държат да запушат устите на малцината, дръзващи да им противоречат (нямали право на това, защото нямали доказателства срещу „определени икономически структури”, с което нарушавали журналистическата етика, слугински пишат анонимните във фейсбук).

Интересното е, че методът на маргинализирането на непослушните журналисти чрез отстраняването им от работа и лишаването им от трибуна вече не им е достатъчен за пълен медиен комфорт. Не им стига да знаят, че са натикали в интернет алтернативните гласове, които не се полакомиха за парите им.

Гетото, за каквото мислеха мрежата, се оказа опасен развъдник на съпротива до степен, че „интернет интелектуалците”, според политолога Огнян Минчев, помогнали на олигархията  да свали ГЕРБ от власт. Като четат такива страховити обобщения, как да не се изплашат горките мощни корпорации!

Нещо все пак става и се питам дали то не се казва страх от „турски синдром”срещу организираната ни по руски образец публичност, в която държавата се управлява през командоренето на медиите.

От блога на Иво Инджев

Р.S. Почти не ползвах фейсбук, а вече и никак. Отказах се, откакто ми блокираха профила навръх рождения ми 16 април, когато в отговор на поздравите канех хората да посетят представянето на новата ми книга. Понеже не им стигаше пълния бойкот на медиите в информирането за новата ми книга „Премиер на РъБъ”, някои решиха да ме изолират и във фейсбук чрез пращане на „поздрав” от фалшива страница, с което, след мой отговор, задействаха практически невъзможна за преодоляване система за блокиране (включена автоматично срещу фалшивите страници) профил.

Свикнал съм. Така ме блокираха и в Би Ти Ви преди близо 7 години, но резултатът за мен беше повече свобода. Желаещите да контактуват с моя милост имат възможността да го направят в коментарната част на блога Ако не желаят това да става публично, могат да посочат това.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.