СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как адвокат Василев осъди МВР и прокуратурата за незаконно подслушване

Адвокат Васил Василев. Снимка: Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“

Прокуратуратурата и СДОТО (специализираната дирекция на МВР, която отговаря за техническите операции) са осъдени на първа инстанция заради СРС-та по делото „Цонев, Сантиров, Попов”, научи „Съдебни репортажи”. Двете институции солидарно трябва да платят обезщетение от 1500 лв. на адвоката на бившия военен министър Николай Цонев – Васил Василев заради запис от телефонен разговор между него и клиента му, гласи решението на Софийския районен съд от 30 април.

Записът е от 21 март 2010 г., направен дни преди Цонев да бъде арестуван, а зам.-градският прокурор Роман Василев да го нарече „абсолютен престъпник”, и от него ясно се разбира, че бившият военен министър разговаря със защитника си. Двамата обсъждат кога ще се срещнат, за да се явят във Военна прокуратура за предявяване на материалите по друго досъдебно производство срещу Цонев. Тези СРС-та нарушават няколко разпоредби в българското законодателство, както и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според член чл. 30, ал. 5 от Конституцията всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, а тайната на техните съобщения е неприкосновена. В чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата се казва, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

Въпреки това записите от СРС-та не са били унищожени, напротив – по тях са съставени веществени доказателствени средства, които са приложени по делото срещу Цонев, Сантиров, Попов за подкуп. Затова на 6 април 2010 г. адвокат Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица за престъпление по служба и използване на СРС-та извън предвидените в закона цели.

Три месеца по-късно от Инспектората на Върховната касационна прокуратурата бланкетно отказват да образуват наказателно производство с мотив, че към момента на записите не ставало ясно с кого разговаря Николай Цонев, а естеството на разговора не съдържало доверителна информация между адвокат и клиент (по това време срещу Николай Цонев има още няколко дела, по които като негов защитник се явява адвокат Василев, затова и координатите му, както и номерът на телефона му са известни на разследващите – б.а.). Отказът на тогавашния ръководител на инспектората Малена Филипова е обжалван, а в жалбата се сочи, че прокуратурата не е проверила по същество действията на служителите на МВР, отговорни за записания разговор. На 16 август тогавашният заместник-главен прокурор Валери Първанов постановява, че жалбата не бива да се уважава. Мотивите му са меко казано странни, тъй като Първанов твърди, че постановеният акт на Малена Филипова е в рамките на компетентността на отдела – проверка на нарушения или престъпления, извършени от магистрати. Очевидно прокурор Първанов забравя нормата на чл. 127 от Конституцията, според която прокуратурата е органът, който ръководи разследването и осъществява надзор за законността му. С прости думи – контролира дали разследващите не нарушават закона. Нека да припомним, че по онова време натоварен с тази задача като наблюдаващ прокурор е зам.-градският прокурор Роман Василев.

Заради отказа на прокуратурата да разследва дали служители на СДОТО и прокурори са извършили престъпление по служба, адвокат Васил Василев завежда гражданско дело в Софийския районен съд. Магистратите обаче постановяват, че компетентен да разгледа делото е Софийския административен съд, тъй като не се касаело за твърдяно нарушение при действия по разследването, а за административна дейност по обработване на информацията, получена от СРС-та. Така делото отива в Административния съд София-град, където е засекретено. Тази подробност не е маловажна, тъй като към този момент съдия Иван Коев, който гледа делото за подкуп срещу тримата подсъдими, вече е разсекретил всички материали по делото и те не представляват тайна по смисъла на закона.

Процесът приключва през лятото на 2012 година с обявяването му за решаване в срок, а два месеца по-късно следва поредният лупинг по делото – съдът повдига въпроса за компетентността, тъй като приема вече, че поставеният от адвокат Василев въпрос не се отнася до административна дейност. Така делото отива в смесен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, който определя, че процесът следва да се гледа в Софийския районен съд. В края на април тази година СРС се произнася като споделя аргументите на ищеца, че от разговора между Цонев и адвокат Василев става пределно ясно естеството на взаимоотношенията им – на защитник и клиент, и осъжда солидарно СДОТО и прокуратурата да платят обезщетение на адвокат Василев (в исковата молба изрично е записано, че средствата ще бъдат дарени на организации, ангажирани с правната защита на правата на човека в България).

Това се случва три години след като компетентните органи не са предприели необходимото да спазят закона. Веднъж записали подобен разговор, служителите не СДОТО и прокуратурата са имали задължение да го унищожат в 10-дневен срок. Действие, което би спестило поредното спечелено дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Извън конкретния ефект за жалбоподателя и платеното обезщетение от данъкоплатеца би следвало делото да постигне и много по-важен за държавата ефект – никоя служба, независимо как се казва оттук нататък и на чие подчинение е, да не си позволява да подслушва отношения, които са неприкосновени. А ако го е направила, поне да изпитва неудобство от това.

От сайта Съдебни репортажи

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.