СофияПловдивВарнаБургасРусе

Президентските избори в Иран – не ги пренебрегвайте

Прав му път на Махмуд Ахмадинеджад! Изборите може да донесат нещо по-добро от него

За тези избори, над 700 кандидати не бяха допуснати до надпреварата от съвет, съставен от свадливи духовници и юристи. С твърдението, че те не са на висотата на необходимите стандарти на революционно и религиозно усърдие, съветът разреши само на осем претенденти да се състезават за мантията, която Махмуд Ахмадинеджад ще съблече. За граждани на нормална демокрация това може да не изглежда кой знае какъв избор. Но в Иран това е най-доброто, което може да се предложи.

Първият кръг на президентските избори ще се състои на 14 юни, последван от втори седмица по-късно, ако никой от кандидатите не получи мнозинство. Кандидатите, снимани заедно преди телевизионен дебат, представляват навъсена група, в която Саид Джалили е явният фаворит на твърдолинейните, а най-умереният е друг бивш ядрен преговарящ, Хасан Рохани. Отгоре на всичко крайната дума по най-важните държавни въпроси, включително по ядрената програма, има върховният лидер, аятолах Али Хаменей, който през последните няколко години е скаран остро с Ахмадинеджад. И въпреки това тези избори са многозначително, дори заплашително, събитие, при това с непредвидим изход, ако се съди по досегашния опит.

Едно нещо, което трябва да бъде приветствано с радостна сигурност, е оттеглянето на Ахмадинеджад. За аутсайдерите по света, стига да не е трябвало да живеят в Иран, той беше привлекателен популист, постоянно подиграващ се на Големия сатана Америка и на други по-малки западни дяволи. За по-близките съседи, включително монархиите от Залива и непрестанно хулените израелци, неговите абсурдни изказвания, включително отричането на Холокоста и заплахите срещу еврейската държава, не бяха толкова забавни.

Дори да има ограничена роля в контролирането на центрофугите, президентът може да изрази настроението на страната си, най-вече на международни форуми и в кулоарите на ядрените преговори. Ако някой беше способен да хвърля масло в огъня вместо да гаси пламъците, това бе г-н Ахмадинеджад.

Влиянието му върху икономиката беше може би още по-страшно. Иранците станаха още по-бедни по време на управлението му. Инфлацията според някои изчисления е над 45 процента годишно. Безработицата реално надхвърля 20 процента. Приходите от износа на петрол, в резултат на наложените от ООН международни санкции, спаднаха главоломно. Ахмадинеджад наистина направи храбър опит да ограничи субсидиите. Но всички иранци, с изключение на властващия елит и неговата вездесъща Революционна гвардия с нейниите разнопосочни бизнес интереси, изпитват болезнени трудности. Две лица, същата брада?

Да отгатнеш какво биха направили кандидатите означава да дешифрираш купища приказки за „благородно предизвикателство“ и „икономика на съпротивата“. Хаменей тепърва ще обяви подкрепата си за някой от тях. Но Рохани, който вероятно се радва на подкрепата на голяма част от бизнес кръговете в страната и по-космополитните прослойки, изглежда по-добър залог от намусения Джалили. Има шансове Рохани да бъде по-склонен да отвори икономиката и да е по-малко предразположен към крайно позьорство, отколкото напускащият властта палячо.

По ядрената тема е по-трудно да се открият различия: Иран изглежда по-близо от всякога до създаването на бомба. В случай на смърт на върховния лидер, президентът влиза в състава на тричленен временен управляващ съвет. Но 73-годишният Хаменей изглежда в добро здраве. Преди четири години Барак Обама подаде ръка на Ахмадинеджад, но тя беше грубо отхвърлена. Който и да спечели изборите, президентът на Америка трябва да предложи нови преговори – всичко, което би напомнило на иранския народ за трапезните съблазни, би било от полза. Но за момента няма причини да се оставя голямата тояга.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.