Хайде да капулираме! Протестът в Турция ражда нови думи

Сюзън Фрейзър
Асошиейтед прес

Протестите в Турция, които започнаха във връзка с плановете на правителството да изкорени дървета на главния площад в Истанбул, за да направи място за търговски център, навлязоха в пореден ден.

Протестите прераснаха в нещо много по-голямо от обикновена защита на дърветата, предизвиквайки силна вълна от недоволство срещу това, което е възприемано от мнозина като все по-голяма арогантност на премиера Реджеп Тайип Ердоган, и се разпространиха в градове из цялата страна. В често случващите се насилствени сблъсъци с полицията загинаха двама души, друг е на системи, а около 1000 души бяха ранени, казват медицински служби и правозащитни групи.

Център на протестите продължава да бъде площад Таксим и неговият Гези парк в центъра на Истанбул, който бе окупиран от демонстранти от всички слоеве на обществото в продължение на повече от седмица.

Но сред сериозността на протестите има и много хумор.

В първите дни на протестите миналата седмица Ердоган нарече демонстрантите „capulcu“ (чапулджу), турска дума, която се превежда като мародер, обирджия, разрушител. Протестиращите бързо се възползваха от думата. Те я превърнаха в своя, поангличанвайки я и превръщайки я в напълно нова дума „Capulling“, което означава протестиране, устояване на сълзотворния газ и викане на лозунги срещу Ердоган. Думата взриви социалните мрежи. Потребителите във Фейсбук си „ъпдейтват“ статутите с „аз капулирам днес“ и се питат един друг „капулирахте ли?“

На площада се виждат плакати, знаци, написани ръчно лозунги върху фланелките.

Потребителите в социалните мрежи си разменят линкове към музикален клип, озаглавен „Всеки ден капулирам“, и към левия американски писател и философ Ноам Чомски, който седи пред надпис, на който пише „Аз също съм Capulcu“ и казвайки на турски: „Навсякъде е Таксим, съпротивата е навсякъде“.

В протестите в турската столица Анкара жена вървеше с надпис, прикрепен към нея, на който пишеше: „Благодарение на Господ и ние сме сapulcu“, докато хората раздаваха стикери в Анкара и Истанбул с надписи „пазете се,сapulcu“.

Протестиращите искат да бъдат сигурни, че полицията с водните си оръдия и снаряди със сълзотворен газ няма да могат да стигнат до Таксим и неговия окупиран парк. Няма по-добър начин да предотвратите влизането от издигането на барикади, много барикади.

Барикадите варират от сложни, състоящи се от разбити, смачкани или изгорени автобуси и коли, често декорирани с графити, до по-обикновени. Купчини от тежки плочи бяха изтръгнати от тротоарите, за да бъдат формирани барикади, като върху тях са поставени метални огради, будки за продажба на билети, обърнати метални кофи за боклук и парчета от скеле, взети от строителни обекти.

По улица, водеща от площада надолу към Босфора, има повече от дузина барикади. Нейните тротоари сега са само пясъчни пътеки, тъй като всички плочки са били използвани за изграждането на барикадите. В една нощ неотдавна туристически автобус разтовари група доста навъсени и изглеждащи разтревожено туристи на една от барикадите, докато хотелски служител ги прекарваше през барикада до техния хотел на площад Таксим.

През нощта, по време на сблъсъците протестиращите се изкачват на барикадите за по-добра позиция, или ги използват като щит от летящите бомби със сълзотворен газ, изстрелвани от полицията. През деня барикадите се превръщат във фон за снимки за спомен, добро място за създаване на художествени творби, катерушка за по-игривите и място за импровизирани футболни мачове.

Протестиращите, стотици през деня и нарастващи до хиляди или десетки хиляди през нощта, и сблъсъците с полицията могат да генерират огромно количество боклук. Но хората, окупиращи парка и площада, изглеждат решени да запазят мястото чисто.

В студеното утро доброволци с хирургични ръкавици и влачещи торби за боклук обикалят парка и площада, събирайки отпадъците от предишната нощ. Захвърлени хирургически маски, използвани за предпазване от газ, празни пластмасови бутилки, опаковвки от храна и дори фасове от цигари се събират в торбите. След това боклукът се събира в нарастваща купчина в края на парка.

Протестите са тежка работа и някои от протестиращите правят йогистки упражнения, за да релаксират и да останат във форма. По-рано тази седмица открит урок по йога в Гези парк бе дребна работа – инструктор водеше около дузина разтягащи се хора на шарени килимчета за йога върху полянка в центъра на парка. До четвъртък уроците набъбнаха до около 80 души, а инструкторката започна да използва високоговорител, за да бъде чута.

Причините за протестите в Турция са достатъчно сериозни. Но демонстрантите реагираха също с хумор, особено в социалните мрежи, често осмивайки премиера и подигравайки се с неговите коментари.

В отговор на това, че Ердоган нарече хората, които пият, „алкохолици“, група протестиращи в Анкара скандираха в сряда: „Алкохолното движение не може да бъде спряно“. Турските потребители в социалните мрежи споделят снимки с иронични лозунги, написани със спрей по стените на сградите в Истанбул и Анкара. „Този газ е фантастичен“, „Приятелю, вие забранихте алкохола и хората изтрезняха“, „Помощ, полиция! О, няма значение, сигурно сте заети“, „Добре дошли на газовия фестивал“, „Сълзотворният газ прави чудеса с кожата ви“.

Още по темата: Протестите изваждат наяве разногласията между Ердоган и Гюл

Бурак Акънджъ
Франс прес

Турският президент Абдулах Гюл (вляво) и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесиясет

Протестите, които разтърсват Турция, извадиха наяве разногласията на върха на държавата между много твърдия премиер Реджеп Тайип Ердоган, предпочитана мишена на демонстрантите, и по-отстъпчивия президент Абдуллах Гюл – потенциални съперници за президентските избори през 2014 г.

От първите случаи на използване на сълзотворен газ в петък край площад Таксим в Истанбул турският премиер остана верен на своя имидж. Сигурен в своята електорална тежест – неговата ислямоконсервативна партия събра 50 процента от гласовете на парламентарните избори през 2011 г., той остана твърд, дори провокативен.

Не може да става дума да се отстъпи пред „екстремистите“ или пред „банда вандали“, повтори той по всички възможни начини, преди да отпътува на четиридневна обиколка в страните от Северна Африка, сякаш нищо не се е случило. „При връщането ми от това посещение проблемите ще бъдат уредени“, дори увери Ердоган в понеделник от Рабат.

„Много е обидно да бъдеш третиран по този начин“, казва Ахмет Инсел, политолог в университета Галатасарай в Истанбул като припомня, че масата от протестиращите е съставена от светски ориентирани и неполитизирани млади хора.

„Това, което става в Турция, е бунт на достойнството от страна на хора, презирани от премиера“, добавя той. „На него му е трудно да обуздае своя агресивен и арогантен език, който се приема зле сред една значителна част от обществото“, казва Инсел.

Не е изнедаващо, че много твърдият, дори презрителен тон на премиера съсредоточи враждебността на демонстрантите само върху неговата личност. И десетки хиляди хора изпълват ежедневно улиците в много градове на страната с викове „Тайип, оставка!“.

Като се възползваха от пътуването на Ердоган, държавният глава Абдуллах Гюл и вицепремиерът Бюлент Арънч се опитаха да поправят нещата, налагайки друг, по-помирителен тон начело на държавата.

Повикан на среща в президентската резиденция от Гюл, вицепремиерът поднесе извинения за ранените демонстранти и се опита да смекчи критиките, като увери, че властта е разбрала „поуките“ от събитията.

Президентът, който е гарант за единството на държавата, също застана на противоположна позиция от тази на премиера, обвиняван в авторитаризъм и определян подигравателно от своите опоненти като „нов султан“. „Демокрацията не се свежда само до избори“, заяви Гюл. „Съвсем естествено е да се изразяват различни възгледи с мирни демонстрации“, добави той.

Накаран да реагира на това изказване, Ердоган не скри раздразнението си. „Не знам какво е казал президентът, но за мен демокрацията идва от избирателните урни“, каза той.

Това не е първият случай, когато двамата мъже са уловени в противоречие. През последните месеци Гюл, 63-годишен, и Ердоган, 59-годишен, публично се противопоставиха едни на друг за възможността за вдигане на имунитета на кюрдски депутати или за забраната на демонстрация в Анкара.

Тези двама съратници обаче дълго време напредваха заедно в политиката , въплъщавайки реформистката тенденция в средите на политическия ислям, и бяха неразделни. Те участваха в създаването на Партията на справедливостта и развитието, дошла на власт чрез изборите през 2002 г.

Но перспективата за президентските избори през 2014 г. наруши това отлично разбирателство.

Абдуллах Гюл, който подобно на Арънч е известен като близък до мощното мюсюлманско братство на Фетуллах Гюлен, би могъл да остане за нов мандат на своя пост. Но Реджеп Тайип Ердоган, който ръководи Партията на справедливостта и развитието, планира също да се кандидатира за президентски пост с подсилени пълномощия, тъй като правилата на неговата партия не му позволяватда остане начело на правителството след 2015 г.

В сянка битката е започнала и е много открита. „Ердоган бе отслабен от тази криза и издигането му на президентския пост е компрометирано“, докато „Гюл укрепи своя имидж на демократ“, отбелязва Дениз Зейрек, анализатор от в.“Радикал“ .

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.