СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо по света не обичат Русия

Борис Акунин. Снимка: Уикипедия

Наскоро се запознах с резултатите от изследване на общественото мнение в различни страни и направо ми се доплака. Процентът на хората, които обичат Русия, не е никак висок.

Реших да проуча историята на този въпрос. И открих, че русофилството – подобно на цената на един барел – ту се покачва нагоре, ту пада надолу. За последните сто години са ни се любували и са ни гледали умилено точно три пъти.

1. През второто десетилетие на ХХ век – предимно в Англия и във Франция (Тази любов свършва, да кажем, през 1918 г., когато болшевиките заявили твърдо, че няма да платят дълга, поради което се е разорила половин Франция).
2. По време на Втората световна война и малко след нея.
3. По време на Перестройката.

Разбира се, интересът към Съветския съюз в определени кръгове на западната лява интелигенция отбелязва доста продължителен бум, но това не се брои, тъй като „съветофилството“ и „русофилството“ са две различни явления.

Ако анализираме причините за ударите върху русофилството, ще се окаже, че тяхната природа е изцяло политическа:
в първия случай се е проявила симпатия към съюзника в Антантата; във втория – възхищение за непоколебимостта в борбата с фашизма; в третия – облекчение след дългогодишния страх от ядрена война.

Но нещата не са толкова прости. Политиката действително е предизвиквала русофилски настроения, само че на практика тя е осигурявала единствено доброжелателност на насочените към нас погледи. И тогава изведнъж ставало ясно, че в Русия и руснаците много неща са привлекателни – преди всичко в културата, която концентрира най-ярките черти на нацията.

Преди сто години европейците са били очаровани не от император Николай, а от руската литература, музика, балет и изобразително изкуство.

През четиридесетте години нашата култура преживява – нека си го кажем направо – не най-добрите си времена, но русофилите и тогава са намерили на какво да се възхищават: Айзенщайн, Прокофиев, Шостакович.

А в епохата на перестройката, когато у нас нямаше нищо велико, светът се радваше на всичко поред: на руския соцарт, на руското кино, даже на преводите на руската литература. Романът „Децата на Арбат“, който сега е почти забравен, блестеше във всички списъци на световните бестселъри.

За жалост оттогава насам, вече повече от двадесет години, в света не се наблюдава никакво русофилство. Очевидно не сме интересни. Нашата култура не е особено нужна на никого, нашите проблеми предизвикват прозявка. Русия не е на мода.

Това, разбира се, е обидно. Но нека си кажем честно: дали самите ние сме интересни на себе си днес? Кое е това ценно или дори любопитно за света нещо, което генерира днес нашата култура?

Тук-таме русофилството се пробужда на локално ниво, но заслугата за това не е наша, а на старите лаври.

Ето ви един пример от моята любима Япония. Открих, че в тази страна доброто отношение към Русия се е покачило до 51% през 2013 г. (по запитване на ВВС) в сравнение с жалките 9% според изследване на „Галъп“ от 2004 г. Запитах се – що за чудо е това? Каква е причината?

Оказа се, че трябва да благодарим на Достоевски. Наскоро в Япония е излязъл нов превод на събраните съчинения на Достоевски, който станал супербестселър (преди две години писах за това). Сега по телевизията върви успешно сериал, който е римейк на „Карамазови“.

Какво щяхме да правим ние, проклетите некадърници, без Фьодор Михайлович, Лев Николаевич и Антон Павлович?

Със съкращения от блога на Борис Акунин. Превод Димитрина Чернева, виж целия текст в портала „Култура

–––

* Борис Акунин е руски писател от грузински произход, автор на бестселъри, превеждани и на много европейски езици и японски. Книгите му в Русия надхвърлят 10-милионен тираж. Наричат прозата му „интелектуални бестселъри“, „историко-криминални повести“ и др.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.