СофияПловдивВарнаБургасРусе

Турският бунт е доста неудобен за САЩ

Франс прес

Бунтът в Турция поставя в неудобно положение САЩ, които издигнаха съюзника си до статута на ислямска демокрация за пример за арабския свят и които разчитат на Анкара за решаването на конфликтите в Сирия и в Близкия изток.

Турската криза е болезнен въпрос за Вашингтон и поради още една причина. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, който е трън в очите на протестиращите, неотдавна беше приет в Белия дом от Барак Обама, за когото се смята, че поддържа много сърдечни връзки със силния човек в Анкара.

„Американците наистина се чувстват неудобно заради Турция, която доскоро даваха като пример на мюсюлманския свят, като страна, която съумяла да съчетае исляма, демокрацията и икономическия прогрес“, казва Байрам Балчъ, изследовател в мозъчния тръст Фонд Карнеги.

От повече от седмица американската администрация е изключително предпазлива по отношение на протестната вълна в Турция, която очевидно я изненада.

Американският държавен секретар Джон Кери разбира се осъди прекомерната употреба на сила от турската полиция и потвърди привързаността на САЩ към принципите за свобода на словото и правото на събиране. Но после Белият дом побърза да приветства „извиненията“ на вицепремиера Бюлент Арънч, отправени към жертвите на репресиите, и призивите за спокойствие на президента Абдуллах Гюл.

Барак Обама не обели и дума, а неговият вицепрезидент Джо Байдън се показа доста предпазлив, наричайки Анкара „жизненоважен съюзник“.

Наистина Турция е стратегически съюзник на САЩ, член на НАТО от 1952 г., припомня Стивън Кук от изследователския център Съвет за външни отношения.

Но, казва критично анализаторът, Вашингтон се постави „в деликатно положение, като направи от Турция /демократичен/ модел за арабския свят, без изобщо да споменава за хвърлените в затвора журналисти, повод за недоволство на правозащитни организации от Анкара.

Американски дипломати наистина от известно време виждаха, че турската власт прави завой към авторитаризъм, посочва Кук. Според други анализатори Вашингтон дори се е притеснявал от отклоненията „в путинов стил“ на турския премиер Ердоган, добавя Балчъ.

Но американците си затваряха очите, защото имат нужда от Турция по много регионални въпроси, добавя той.

Първият въпрос е сирийският. Анкара напълно прекъсна връзките със сирийския президент Башар Асад, за да подкрепи бунта и сирийската опозиция. Сирийските опозиционери превърнаха турско-сирийската граница в своя тилова база с благословията на американците, които позволиха там да бъдат разположени батареи „Пейтриът“.

Анализаторът Балчъ сега се притеснява, че неотстъпчивостта на Ердоган пред протестиращите, в чиито редици според него са проникнали „терористи“, „ще усложни задачата на американците“ да намерят изход от сирийската главоблъсканица.

„Когато човек чуе как Ердоган говори за протестиращите, той има чувството, че чува как Асад говори за опозиционерите“, посочва експертът, според когото „Турция губи авторитета, че може да помогне за решаване на сирийската криза“.

Анкара освен това е ключов елемент от американската дипломация в израелско-палестинския мирен процес.

В края на март Барак Обама подтикна турците и израелците да започнат да подобряват отношенията си след три години на раздор. В средата на май американският президент позволи на Ердоган да заяви пред журналисти в Белия дом, че ще посети Газа и Западния бряг, за да помогне за палестинското помирение между Хамас и Фатах.

Професор Тамара Кофман Уайтс от Института Брукингс припомня, че „Ердоган е лидерът, с когото американският президент се чувства най-близък“. „Какво влияние може да упражни той, за да се излезе от кризата?“, пита се тя.

„САЩ нямат никакво влияние върху Турция по въпросите за правата на човека. САЩ никога не са имали, нямат и вероятно няма и да имат в бъдеще подобно влияние,“ отговаря й Хенри Барки от университета Лихай, в щата Пенсилвания.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.