Едуард Сноудън – предател или герой? Разкритията застрашават поста на Обама

Едуард Сноудън. Снимка: от тв екрана

„Едуард Сноудън е един съвременен американски герой“, пише британският вестник „Индипендънт“. Разкритията на Сноудън не трябва да ни заблуждават, че правителството е някаква сила на доброто, пише друг британски вестник, „Гардиън“. „Държавата ни е враг – отмъстителен, любопитен Голям брат, който може да нахълтва при всекиго, навсякъде“, отбелязва ежедневникът.

„Последиците от разкритията на Сноудън за Гардиън за мащабите на инвазията на държавата в личната неприкосновеност ще траят дълго. Още по-шокиращото е, че това е позволено от един президент демократ, който се застъпваше за надежда и доверие“.

Безпрецедентното изтичане на тайни от Агенцията за национална сигурност от частен подизпълнител на разузнаването, включително „бомбите“ за строго секретни програми за събиране на данни за телефонни разговори, имейли и други лични данни, вероятно бе неизбежна последица от мощното разрастване на разузнавателно-промишления комплекс на САЩ, пише в. „Вашингтон пост“.

През следващите седмици ще има още „значими разкрития“ от информацията за тайните програми за следене в интернет пространството на американското разузнаване. Журналистът от вестник „Гардиън“ Глен Грийнуолд заяви, че в момента се обмисля кога да се огласи следващата история на базата на информация, осигурена от 29-годишния служител на компанията подизпълнител на правителството „Буз Алън Хамилтън“ Едуард Сноудън.
29-годишният Едуард Сноудън бе един от десетките хиляди частни подизпълнители на разузнаването, които бяха наети след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Те работят рамо до рамо с държавни служители като анализатори, специалисти по техническа поддръжка и контрольори на мисии. Неизвестен брой от тях имат достъп до секретна и строго секретна информация, отбелязва вестникът.

За разлика от Брадли Манинг, който предаде на Уикилийкс над 700 000 поверителни документи от обезопасени военни мрежи, разкритите от Сноудън документи са по-малко, но далеч по-деликатни, включително строго секретни материали. Никой от разкритите от Манинг документи не беше строго секретен, отбелязва изданието.

Разкриването от Сноудън на десетки страници строго секретни материали за програма за следене на данни с кодово име PRISM и за програма на Агенцията за национална сигурност за събиране на информация за милиони телефонни разговори от оператора Верайзън подчертава една от най-големите тревоги в националната сигурност – колкото повече хора са допуснати до строго секретни материали, толкова по-голям е рискът от изтичания, пише „Вашингтон пост“ в статията под заглавие „Аутсорсването на американското разузнаване създава и рискове покрай предимствата“.

Републикански конгресмени призоваха Сноудън да бъде екстрадиран от Хонконг, където е избягал, и да бъде съден за разкриването на строго секретна информация, пише в. „Гардиън“. САЩ имат подписано споразумение за екстрадиция с Хонконг, но се допускат изключения за политически бежанци, отбелязва вестникът.

Действията на разобличители като Едуард Сноудън може и да поставят правителства в неловко положение. Обаче там където законодателите и съдът се провалят, разобличителите държат отворен единствения останал канал за обществена отчетност, пише „Гардиън“ в редакционна статия със заглавие „Следенето в САЩ и Великобритания: Разпространяване на национална несигурност“.

Същевременно в САЩ петицията на сайта на Белия дом, в която се настоява за опрощаване на Сноудън, вече събра 22 000 подписа, а Москва обяви, че е готова да разгледа евентуална молба на Сноудън за политическо убежище. Сноудън обаче засега е изразил интерес само към убежище в Исландия.

Основателят на ”Уикилийкс” Джулиан Асанж призова страните по света да предоставят убежище на Сноудън. Марин льо Пен, лидер на френската крайната десница Национален фронт, също настоя Париж да предостави убежище на американеца. „Едуард Сноудън е герой, който информира обществеността за едно от най-сериозните събития на това десетилетие – създаването на система за всеобщо следене“, посочи Асанж.

Колективно погледнато официалните реакции на разкритията бяха непоследователни. Президентът на САЩ Барак Обама и директорът на американското национално разузнаване Джеймс Клапър едновременно осъдиха медийния шум и изтъкнаха, че предизвиканият от изтичанията дебат е „здравословен за демокрацията“ и „признак на зрялост“.

Кое от двете е? Дали изтичанията са „прибързани и безразсъдни“, като дават на врага ориентири как да избегне да го засекат? Или сега е нещо хубаво да има обществен дебат, който да доведе до по-подходящ баланс в конфликта на интереси между сигурността и гражданските свободи от сега съществуващия, особено в САЩ?

Няма обаче никаква непоследователност в отношението на Обама към разобличителите на държавни тайни. Те трябва да бъдат заловени и съдени с пълната сила на закона. Впрочем Обама мина през няколко превъплъщения по този въпрос.

През 2008 г. тогавашният кандидат-президент заяви следното по повод разкриването на тайни: „Проява на смелост и патриотизъм, които понякога могат да спасят животи и често пъти спестяват пари от данъкоплатците. Те трябва да бъдат насърчавани, а не потушавани, както ставаше при управлението на Буш.“

Като президент неговата администрация атакува повече разобличители на тайни от националната сигурност като престъпници отколкото всички предишни президентски управления взети заедно, отбелязва „Гардиън“.

Настояването на британския външен министър Уилям Хейг, че законопослушните граждани нямат повод да се притесняват от действията на британските разузнавателни служби няма да успокоят хората, които се тревожат за състоянието на гражданските свободи в дигиталната епоха, пише в редакционна статия в. „Индипендънт“.

Това, което мнозина от нас намират за смущаващо са съобщенията, че от години британското разузнаване има достъп до американската шпионска програма PRISM. Проблемът не е в самото съществуване на PRISM, която дава на ФБР и Агенцията за национална сигурност лесен достъп до деветте най-големи интернет компании в света. Проблемът е подозрението, че британските власти използват американската програма за следене на интернет като средство да заобикалят британските законови ограничения над подслушването, отбелязва вестникът.

„Дали Обама ще изкара пълния си мандат?“, се пита колумнистът на в. „Дейли телеграф“ Деймиън Томпсън.

Не виждам как Обама ще се измъкне с приказки от тази ситуация. Сноудън не е неприятен опортюнист като Джулиан Асанж, а е интелигентен специалист по мрежова сигурност, който се отказа от годишна заплата от 200 000 долара и се раздели с приятелката си в Хавай, за да води живот на преследван човек, отбелязва Томпсън и цитира думи на Сноудън:

„Готов съм да пожертвам всичко това, защото съвестта ми не ми позволява да допусна правителството на САЩ да унищожава личния живот, свободата в интернет и основните свободи на хора из цял свят с тази огромна машина за следене, която тайно изгражда.“

За администрацията на Обама ще бъде много трудно да обрисува Сноудън като предател. А и не мисля, че общественото мнение в САЩ ще й го позволи. Всякакви нейни обяснения ще бъдат заглушени от въпроси на американски граждани: „Та колко знаете за мен и семейството ми? Как мога да разбера? Откога събирате тази информация? Какво ще правите с нея?“

Внезапно изказванията, че тази ситуация е по-сериозна от Уотъргейт не изглеждат преувеличени. И се питам дали един президент, който е управлявал по време на следене от китайски тип в Земята на свободните, а може би дори го е насърчил, може да очаква да изкара пълния си мандат, завършва колумнистът на „Дейли телеграф“.

След разкритията на Сноудън американският вестник „Ню Йорк таймс“ призовава за истински дебат за следенето на комуникациите. „Ако президентът иска смислен дебат, той може да нареди на своите директори от разузнаването да обяснят на обществото как точно Агенцията за национална сигурност (АНС) събира данни. Тъй като вече няма особен смисъл да се прикрива програмата, е време обществото да получи отговори на някои основни въпроси“, коментира „Ню Йорк таймс“.

Разкритията на Сноудън за АНС са последица от прекалената секретност, пише „Вашингтон пост“. В момент когато администрацията и Конгресът са гневни заради течовете на информация към „Вашингтон пост“ и „Гардиън“, властите трябва да се сърдят сами на себе си.

„Именно техните усилия да скрият такава огромна и важна програма от американското общество, станаха причина това напрежение да избухне. Вместо да позволят един демократичен общ дебат за програмите, който нямаше да изложи на риск националната сигурност, опитите им да държат на тъмно обществото предизвикаха обратен ефект, вследствие на който рисковете за националната сигурност са извън контрол“, отбелязва изданието.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.