Начинът на Ердоган да се справи с кризата

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не се справя безупречно с кризата от първия й ден. И това не се ограничава само до прекомерната употреба на сила (и газ) от страна на полицията срещу демонстрантите на площад Таксим – нещо, което бе признато от правителството като причина за това „нещата да излязат извън контрол“.

В началото той си мислеше, че основната опозиционна партия – Народнорепубликанската (НРП) – стои зад протестите, което беше погрешно. НРП искаше да се възползва от възможността и да застане начело през първите два дни, но като разбра, че няма да успее, просто остави гласоподавателите си да се влеят в протестите след началото им.

Във втората фаза бяха доказани следите на „дълбоката държава“, тоест конспирационни групировки в армията и правителството, особено от медийни групи, близки до правителството, но повечето от демонстрантите са алергични към инициативи от типа на предполагаемия „Ергенекон“, така, както са алергични към инициативи, в които виждат заплаха от страна на правителството към начина им на живот.

Тогава Ердоган си помисли, че общонародните протести са продукт на това, което той нарича „маргинални, нелегални групи“, което също не отразяваше истината. Вярно е, че имаше и има някои периферни групи, които извършваха вандалства наоколо и се опитваха да манипулират тълпите, но мнозинството от демонстрантите бяха просто образованата средна класа и те като цяло не се хванаха на въдицата.

В четвъртата фаза Ердоган превключи на „чуждестранни сили“, които се опитват да саботират добре работещата турска икономика и успехите на управленческата му програма. Това включваше медиите, които според неговата гледна точка можели да бъдат манипулирани от „лихварското лоби“. Но разбирайки, че не е възможно да скрие това, което се случва, като разчита само на изцяло покорните медии, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) премина към ответна кампания в социалните медии. Електоратът на ПСР от друга страна не успяваше да се състезава с отровния хумор на „другите“ и основно ги обвиняваше в шпиониране и продажничество на страната на чужденците.

В петата фаза Ердоган свика ръководството на ПСР в Истанбул – за първи път – като изключи възможността за предсрочни избори и обяви две контрадемонстрации на 15 и 16 юни в Анкара и Истанбул, за да засили бойния дух на своята партия и нейните поддръжници. Освен това, под формата на ранен старт на кампанията за местните избори през март 2014 г., той организира публична демонстрация в Адана вчера, в която основният въпрос беше Таксим. Може да се прецени, че още в същия ден демонстрациите в Анкара и Истанбул можеше да бъдат контрирани от други успоредни протести, но това е етап, на който се намираме сега.

Демонстрациите на Таксим и контрадемонстрациите, организирани от правителството, вероятно няма да завършат с радикална промяна на правителствената политика, да не говорим за падане на правителството, както преувеличаваха някои наблюдатели, които се опитваха да оприличат Таксим с Тахрир заради ориенталския им вид. Това, което повечето хора искат, е просто гласовете им да бъдат чути и взети предвид, да не бъдат игнорирани, защото не са гласували за Ердоган, и да бъде уважаван техният светски и модерен начин на живот.

Кризата в Гези парк беше именно камъчето, което преобърна колата. Това беше дребен проблем и можеше да бъде решен лесно и гладко. Но заради прекаленото самочувствие: „Мога да правя всичко, защото имам подкрепата на гласоподавателите“, протестите ескалираха в голяма криза. Ердоган загуби всемогъщия си имидж в турската политика и в чужбина.

Всички тези събития може да засегнат представянето на Ердоган на президентските избори през август 2014 г. За да прокара пътя си до двореца Чанкая в Анкара, той трябва да поиска подкрепа от своите политически партньори, дори и съперници. Така че това може да не е президентството, за което той мечтае – с много правомощия и малко контрол над него. Може да се наложи да седне и да разговаря с президента Абдуллах Гюл поне за да се намери „нееднолично“ решение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.