СофияПловдивВарнаБургасРусе

Протестите – изпитание за връзките на Обама с Ердоган

Асошиейтед прес

Саморазправата на правителството с протестиращите в Турция би могла да постави на изпитание тесните връзки между президента Барак Обама и турския премиер Реджеп Тайип Ердоган – стратегически важен американски съюзник в един размирен регион.

Демонстрациите в Турция започнаха след посещението на Ердоган в Белия дом миналия месец, което открои редица въпроси, по които САЩ се нуждаят от помощта на Турция. Те включват потушаване на насилието в Сирия, стабилизиране на Ирак и възпрепятстване на ядрените амбиции на Иран.

Ердоган, известен със своя стремителен и упорит стил на управление, отговори на общественото недоволство като оспори легитимността на протестиращите.

Джеймс Джефри, който бе посланик на Обама в Турция до 2010 г., заяви, че в частни разговори между американски служители „изявленията на Ердоган предизвикват лека гримаса“.

Но публично Белият дом внимателно избягва да критикува министър-председателя директно, макар САЩ да призоваха турските власти да проявят въздържаност. Също така няма информация за разговори между Обама и неговия турски колега от началото на протестите.

„Ние продължаваме да бъдем сериозно загрижени във връзка с информациите за прекомерна употреба на сила от полицията и големия брой ранени и приветстваме призивите тези инциденти да бъдат разследвани“, заяви говорителят на Белия дом Джей Карни в понеделник. „Ние също продължаваме да призоваваме всички страни да се въздържат от провокиране на насилие“, каза говорителят. Той не спомена Ердоган.

„Това винаги е затруднение за американското правителство“, заяви Бюлент Алиръза, анализатор на Турция в Центъра за стратегически и международни проучвания. „Когато сте толкова близък с един съюзник, ставате много внимателен когато го критикувате“, заяви Алиръза.

Методът на справяне на Ердоган с оспорването на неговото управление може да усложни близките, но сложни отношения на Турция със САЩ.

Откакто встъпи в длъжност, Обама предприе важни стъпки да сочи Турция за пример на други предимно ислямски страни, стремящи се към демокрация и връзки със Запада. Три месеца след като спечели изборите за Белия дом, Обама постави Турция в маршрута на първата си чуждестранна обиколка – турне през 2009 г., което отчасти имаше за цел преуреждане на американските отношения с мюсюлманския свят. Докато обикаляше Турция с Ердоган, Обама окачестви връзките между двете страни като „пример за партньорство“.

Оттогава двамата лидери често разговаряха по телефона, приказваха си в кулоарите на международни срещи на високо равнище и проведоха две срещи в Белия дом, последната през май.

Въпреки здравите отношения между САЩ и Турция, Ердоган създаде главоболия на Обама. През 2010 г. Турция се отдели от САЩ и гласува срещу санкции на ООН срещу Иран във връзка с неговата оспорвана ядрена програма. Ердоган също повиши напрежението с Израел по-рано тази година, когато нарече ционизма „престъпление срещу човечеството“.

Ердоган призова Обама по време на неотдавнашните им разговори да засили американската намеса в Сирия, но турският лидер не получи уверенията, които търсеше. Обама от друга страна доказа, че има известно влияние върху турския си колега.

По-рано тази година Обама постигна примирие между Израел и Турция, които прекратиха дипломатически отношения след израелско нападение срещу турска флотилия с помощи, пътуваща за Газа. Анализаторите казват, че Ердоган не би приел толкова лесно извинение от израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако Обама също не бе на линия по време на телефонния разговор.

Алиръза, експертът по Турция в Центъра за стратегически и международни проучвания, заяви, че успехът на Обама за възобновяване на дипломатическите отношения между Турция и Израел подчертава влиянието, което Обама би имал сега във формирането на отговора на премиера на протестите.

„Има само един човек на този свят, когото Ердоган слуша и това е Барак Обама“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.