Историята на фото „Папакочев” + фотогалерия

Изложба портрети на музиканти за 100-годишнината на един майстор на фотографията

Петър Папакочев, 40-те години. Автопортрет

В зала „България” в София се открива изложба „Личности на българската музикална класика”, по повод 100-годишнината от рождението на фотографа Петър Папакочев. В нея са събрани портрети на известни български и чуждестранни композитори, диригенти и инструменталисти.
Фото „Папакочев” през втората половина на 20 век за софиянци е било символ на професионална майсторска фотография.

Петър Папакочев е роден на 8 януари 1913 г. в гр. Битоля – Македония. През 1927 г. семейството му се премества в София. Петър Папакочев започва работа като чирак при модния тогава фотограф Дражко Дацов – фото „Дацов“, което е било в сградата на кинофакултета на днешния НАТФИЗ на ул. „Раковска“ 122. Постепенно чиракът поема цялата работа, след което се отделя и започва самостоятелно да гради име. Купува ателие на ул. „Леге“ (където сега е колонадата на президентството). Запазено е рекламно филмче за ателието му от онова време, което се излъчвало преди прожекциите в столичните кина. В него е запечатано как Папакочев приема клиентите си, как ги снима, обстановката вътре. Това е единственият запазен документ от старото ателие, което изгаря под разрушенията на бомбардировките заедно с целия огромен архив, трупан до 1943 г.

Емил Димитров, певец, 60-те години. Снимка: Петър Папакочев
Емил Димитров, певец, 60-те години. Снимка: Петър Папакочев
Емил Димитров, певец, 60-те години. Снимка: Петър ПапакочевАспарух Лешников, певец, 1935 г. Снимка: Петър ПапакочевЛили Иванова, певица, 60-те години. Снимка: Петър ПапакочевГеорги Аспарухов, футболист, 60-те години. Снимка: Петър ПапакочевГеорги Калоянчев, актьор, 60-те години. Снимка: Петър Папакочев

През 1934 г. в ресторант „Алказар” /днешното кафене на софийския хотел „България”/ е открита първата самостоятелна изложба на Петър Папакочев. Встъпително слово произнася  проф. Александър Балабанов, виден български литературовед и критик. В експозицията са изложени много портрети, пейзажи и жанрови снимки.
Втората самостоятелна изложба на Папакочев е през 1939 г.  във Варна и преминава с голям успех. На 2 юни 1943 г. в малкия салон на зала „България” известният дипломат и публицист Симеон Радев открива третата авторска експозиция на фотографа.

При бомбардировките над София през зимата на 1944 г.  ателието на Папакочев на ул.”Леге” 29  изгаря до основи. Унищожени са хиляди безценни негативи и снимки. През същата година фотографът е мобилизиран към щаба на Първа българска армия и документира нейния боен път до края на Отечествената война.
След демобилизацията си Петър Папакочев отваря ново фотографско ателие на ул.”Княз Борис” 162.  През 1950 г. е удостоен със званието „фотограф-художник” – дипломата му носи № 10. През 1958 г. премества ателието си на ул. „Бачо Киро” 2, където живее и твори до смъртта си през 1997 г. Фотоателието е на ъгъла с „Дондуков“, където завива трамваят и софиянци викат на спирката „Фото Папакочев“.

Ето какво разказва синът му, журналистът Георги Папакочев: „На Тодор Живков така и не му хрумна да дойде да се снима във фото „Папакочев“. Но затова пък оттук е минал целият цвят на българската култура – интелектуалци, певци, инструменталисти, артисти, хора на изкуството. Имаше много офицери и средностатистически граждани. Баща ми се е прочул като изключително добър професионалист, който въвежда доста нови моменти в студийната фотография. Просто снимките при него са били най-добрите и хората са се харесвали на тях.

Мстислав Ростропович, цигулар. Снимка: Петър Папакочев
Мстислав Ростропович, цигулар. Снимка: Петър Папакочев
Мстислав Ростропович, цигулар. Снимка: Петър ПапакочевИгор Ойстрах, цигулар. Снимка: Петър ПапакочевРайна Кабаиванска, певица. Снимка: Петър ПапакочевПанчо Владигеров и Парашкев Хаджиев, композитори. Снимка: Петър ПапакочевЮри Буков, пианист. Снимка: Петър Папакочев

… Баща ми отделяше страшно много време да разговаря с всеки, за да се отпусне пред обектива. Той казваше, че за да отиде човек в студиото, трябва да е в добро разположение на духа, да бъде със самочувствие, да си е надвил на масрафа. Защото никой не иска да изглежда зле и жалък на снимката. Всеки иска да бъде запечатан красив за поколенията. Ползваше само неутрален сив фон и което е най-важното – отлично боравеше с осветлението и ретуша. Така можеше да направи и от най-безличната жена киноактриса.“
Фото „Папакочев“ не е обикновена фирма, а емблема и знак на София. Повече е известен като потретист, репортажната му дейност остава неизвестна, повечето подобни фотографии са останали в архива му, непубликувани. Той е популярен като фотографа на хайлайфа и на градския човек.

През 1988 г. Петър Папакочев показва в НДК голяма своя ретроспективна изложба от 300 фотопортрета.
През седемте десетилетия активна творческа дейност пред обектива на Петър Папакочев са заставали почти всички значими представители на българската култура, наука, изкуство и обществения живот след 30-те години на миналия век. Неговата галерия от студийни фотографски портрети включва образите на известни личности, формирали трайно културния, обществен и политически облик на следвоенна България.
Експозицията „Личности на българската музикална класика” е организирана по повод 100-годишнината от рождението на Петър Папакочев и в нея са представени портрети на известни български и чуждестранни творци в областта на класическата музика – композитори, диригенти и инструменталисти.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.