СофияПловдивВарнаБургасРусе

Турция: Лятото на патриарха

Турският премиер Ердоган на корицата на сп. Тайм

Човекът, чиито реформи въведоха безпрецедентни демократични свободи, изглежда не може да се справи с техните последствия, отбелязва британският в. „Гардиън“ в статия, озаглавена „Турция: Лятото на патриарха“. Горчива ирония има в събитията в Турция.

Човекът, който каза на египетския диктатор Хосни Мубарак преди падането му от власт, че нито едно правителство не може да оцелее против волята на народа си, обяви хората от протестното движение в собствената си страна за мародери, измет и чужди агенти.

Човекът, върнал армията обратно в казармите, изпрати полиция за борба с безредиците да арестува над 50 адвокати, протестиращи срещу полицейската бруталност, посочва вестникът.

Ако изобщо има нещо общо между турските протести и Арабската пролет, то едно не може да бъде оспорвано: прекалената реакция на политически водач, чиято власт неочаквано беше поставена под въпрос, отбелязва „Индипендънт“.

Разбираемо е, че премиерът Реджеп Ердоган сметна продължителната окупация от демонстранти на истанбулския парк Гези и на градския транспортен възел – площад „Таксим“, за вбесяващо крещящо предизвикателство срещу властта и авторитета му.

Можем да разберем също, ако смята, че безредиците ще обезкуражат инвеститорите и представляват потенциална заплаха за икономиката на страната, но да се опитва да сложи край на протестите по този своеволен начин е неразумно и осъдително.

Ердоган може да оглавява демократично избрано правителство и да се ползва с насърчаващ рейтинг, но протестите извадиха на бял свят такова дълбоко разединение и недоволство, с каквото всяко правителство, независимо колко гарантирано е управлението му, трябва да се съобразява, допълва всекидневникът.

Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ, водни струи и гумени куршуми в ранните часове днес срещу непокорните демонстранти, превзели централния площад в Истанбул и близкия парк при най-ожесточените антиправителствени протести в страната от десетилетия.

Кризата накара премиера Ердоган да изглежда уязвим за пръв път от началото на десетгодишното му управление и застрашава да опетни международния имидж на Турция – страна с мюсюлманско мнозинство, силни светски традиции и процъфтяваща икономика, в близки връзки със САЩ, пише в. „Вашингтон пост“.

Ердоган избра конфронтацията, гласи заглавие във в. „Монд“. Френският всекидневник цитира известния турски художник Бедри Байкам, който казва, че в самото начало Ердоган е проявявал гъвкавост и демократичност, но скоро е започнал да затяга управлението. Светът и Европа не пожелаха да видят това. Те се нуждаеха от Ердоган като модел в Близкия изток на фона на диктаторските режими.

В действителност Ердоган се освободи от всичко, което можеше да му създаде неприятности: от военните, артистите, интелектуалците, журналистите. Стотици хиляди телефони в Турция се подслушват. Прави се всичко възможно да отнемат кислорода, който винаги сме дишали – светската държава. Това се нарича империя на страха, казва пред вестника художникът.

Още по темата: Безалкохолна Турция и протестите

Мина Иванова, БТА

В коментар под материал за новите ограничения върху алкохола в Турция на англоезичното издание „Хюриет дейли нюз“, читател се чуди как ли ще бъде предаден на турските зрители следният диалог от сцена в бар в каубойски филм с Джон Уейн: „Hello, John“. „Howdy, Frank“. „Gimme a whiskey“. „Comin’ up, John“. Както изглежда читателят очаква, че продължаването на политиките на турското проислямско правителство, ограничаващи либералния начин на живот на хората, може да доведе до куриозни диалози като този: „Мераба, Джон“ (Здравей, Джон). „Не хабер, Франк“ (Какво става, Франк). „Бир айран“ (Един айран). „Баш юстюне, Джон“ (Дадено, Джон).

Турският президент одобри в понеделник спорен закон, който забранява продажбата на алкохол между 22 ч. и 6 ч. и рекламирането на спиртни напитки. За протестиращите вече над две седмици хора законът е само поредното потвърждение, че страховете им са основателни и правителствената политика може да доведе до промяна в техния начин на живот. Стъпки като тази освен това задълбочават поляризацията в турското общество и карат част от населението на страната да се чувства преследвана в лов на вещици.

Още от идването си на власт през 2002 г. управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е подозирана, че преследва ислямистка програма. В първите години на управлението си обаче тя акцентира върху прозападните реформи, насочени да синхронизират турското законодателство с европейското, и превърна в свой приоритет преследването на целта за присъединяване на страната към Европейския съюз. Западът хвалеше озаптяването на генералите от армията и тяхната власт в цивилния живот и награди Турция през 2005 г. с начало на преговори за членство в ЕС.

Днес обаче всеки дори лек намек за потенциална намеса в частния живот на гражданите с по-либерално мислене е приемана като поредна стъпка на турските власти да замъглят част от турското общество, така както по решение на правителството занапред ще бъде замъгляван алкохолът на телевизионния екран. Антиправителствените демонстрации в редица турски градове, които започнаха преди повече от две седмици като екологичен протест срещу отсичането на дървета в истанбулски парк, изкараха на улиците именно тази част от обществото, която иска да бъде забелязана, а не замъглявана и гласът й да бъде чут, а не заглушаван.

След 15 дни на протести, в които трима демонстранти и един полицай загинаха, турският премиер Ердоган все пак реши да изслуша протестиращите. В първите дни на протестите, докато полицията отблъскваше със сълзотворен газ и водни струи демонстриращите, Ердоган не се поколеба да замине на четиридневна обиколка в Мароко, Алжир и Тунис, обявявайки, че няма да отстъпи пред натиска на хора, наричани от него „ектремисти“ и „вандали“, които вървят „ръка за ръка с тероризма“.

След завръщането му от Магреба напрежението в страната продължи да се нагнетява, а поляризацията на турското общество да изпъква още по-ясно. В разпалени речи на Ердоган пред негови симпатизанти той наричаше протестиращите срещу правителството „онези, които обикалят с тенджери и тигани по улиците“, разграничавайки ги от подкрепящите го демонстранти – „младеж, която ще обикаля с компютри в ръце“ и ще „продължи битката за големия турски идеал“. „Тайип, за теб ще жертваме живота си“ и „Ние сме войници на Реджеп Тайип“, скандираха в израз на подкрепа към премиера масите, дошли да го приветстват.

Про и антиправителствените протести разкриха по-голямата картина на съществуващите два полюса в турското общество – консервативната и набожна общественост, маргинализирана в продължение на десетилетия от една страна и от друга, по-образованите и либерални обществени кръгове, които при управлението на Ердоган започнаха да губят доминиращите си позиции и да се страхуват, че им се наложи да се разделят с начина на живот, с който са свикнали.

Премиерът не крие предпочитанията си към по-традиционния и консервативен модел на поведение – самият той не употребява алкохол и вдига наздравица с плодов сок, съпругата и дъщерите му носят ислямски забрадки, обявява се срещу абортите и настоява всеки турчин да има най-малко три деца. Притесненията са, че се опитва да наложи този модел и на останалите, а всеки намек за това кара секуларистите да настръхват от страх, че светска Турция прави крачка към шериата.

Отношението към алкохола е само един от примерите, онагледяващи дълбоките обществени противоречия в Турция. В турските медии често, особено по време на месеца на пост Рамазан, се появяват твърдения за побой над хора, които пият алкохол, а някои говорят за „алкохолен апартейд“ в страната. Oграниченията върху спиртните напитки са подкрепяни от голяма част от турската общественост, която открива противоречие в изповядването на исляма и консумацията на алкохол.

Правителството уверява, че увеличаването на акциза върху спиртните напитки и мерки като ограничаването на местата и часовия интервал, в които употребата на алкохол е позволена, са насочени към защита на общественото здраве, макар че в страната консумацията на спиртни напитки традиционно не е висока – по данни на министерството на здравеопазването тя е 1,5 литра на глава от населението годишно.

Именно мерки като тези обаче отвориха бутилката, от която се надигна джинът на общественото недоволство, а той не бива да бъде подценяван. Социолози вече сочат за спад в подкрепата за управляващите на фона на протестите, а според анализатори поведението на премиера към събитията ще се отрази негативно и върху амбициите му да застане начело на президентството, още повече на президентство с изпълнителна власт, засилвайки притесненията от съсредоточаване на властта в ръцете на един авторитарен лидер.

Още по темата: Две Турции една срещу друга
Ралф Боултън, Ройтерс

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган стои пред море от ликуващи верни привърженици, развяващи турски знамена, и на виковете „Аллах Акбар“ (Бог е велик) призовава духа на набожни османски поети в изобличаването на протестиращите, които оспорват неговата власт.

В Истанбул се развяват същите знамена – бял полумесец и звезда на червен фон, но те възвестяват нещо, което някои критици на Ердоган виждат като друга Турция.

Бунтовете и протестите извадиха наяве скритото разделение в турското общество, стигащо назад до 20-те години на миналия век, когато Мустафа Кемал Ататюрк изкова светска република от руините на една османска теокрация. Той изгони исляма от обществения живот, замени арабската азбука с латиница и поощри западното облекло и правата на жените.

Това, което се получи, бе понякога нестабилно съжителство между това, което някои наричат „бели турци“ – светски, гледащ на Запад елит, и „черни турци“ – по-консервативно, религиозно население, до голяма степен изключено от привилегиите на държавната власт и наблюдавано внимателно от генералите – дълго време смятани за пазители на светския характер на държавата.

„Аз бях изненадан, че тези тълпи носят турския национален флаг“, каза Угур Генч, 42 г., докато стои на площада в Истанбул, който стана център на протестите. „Ние носим същия национален флаг, но не сме същите“.

На близката барикада стои жена с червен каскет, украсен с думите „Това е моята република“ и с фланелка с образа на Ататюрк. Според нея турската светска конституция е под заплаха от много по-религиозните последователи на Ердоган.

Турският флаг е общ елемент за двете страни, които имат претенции към републиката, всяка страна – за своята кауза.

Ердоган отхвърля всяко предположение, че силите, които са се обединили срещу него, особено онези, които водиха улични битки с полицията през изминалата седмица, представляват истинската Турция. „Не са ли тези, които се събраха на летището в Истанбул за два часа, в Адана, Мерсин и тук в Анкара, народът?, попита на един от шестте митинга, на които говори той в неделя.

Неодобрението на Ердоган бе споделено от неговите привърженици. „Аз обичам моята страна“, заяви жена, която се представи като Зейнеп. „Ние няма да оставим някакви мародери да ограбят нашата страна и нашия флаг“. Митингите на Ердоган също отчитат Ататюрк с няколко портрета и плакати с неговия образ.

Ердоган, който може би попада в категорията „черен турчин“, влезе в историята през 2002 г., когато докара на власт нова партия, обединяваща ислямисти, либерали и националисти. Нетърпеливи към поделените традиционни светски партии, гласоподавателите приветстваха неговите планове за социална реформа и отказ от политическия ислям.

Само три години по-рано той стана жертва на своята любов към думите, осъден за рецитиране на поема от турски националист, преценена като подклаждане на религиозна омраза. „Джамиите са нашите казарми, кубетата са нашите шлемове, минаретата – нашите щикове“.

Протестиращите на площад Таксим и в други градове на Турция смятат, че три изборни победи по-късно, кресливият и надут стил на Ердоган, толкова харесван от гласоподавателите, се е превърнал в липса на толерантност към всяко възражение във или извън неговата Партия на справедливостта и развитието.

Ердоган отрича да има намерение да премахне светската република и да наложи ислямски ред. „Не мога да одобря жестокостта, не мога да обичам това, което е жестоко“, каза Ердоган на митинг, като цитира Мехмет Акиф – османският поет, който е написал турския национален химн, но е напуснал Турция на Ататюрк, недоволен от нейната светска конституция. „Аз съм враг на злосторниците, но обичам онези, на които е сторено зло“.

Протестите създадоха невероятна коалиция – кемалисти, редом до кюрдски активисти, либерали и левичари, синдикалисти и активисти за правата на хомосексуалистите, скелетът може би на ново гражданско общество. Донякъде самият Ердоган може би не е предусетил и със сигурност не одобрява това, че е подготвил почвата за израстване на поколения, които са критични към това, което те смятат за държавна намеса в техния живот.

На кафенетата е забранено да сервират вино на масите, които са на улицата, бяха въведени нови ограничения върху продажбите на алкохол, подобни на тези в западни страни, но критиците виждат в това религиозен протест на Ердоган срещу алкохола вместо грижа за здравето.

Някои смятат, че обликът на Турция се променя по друг начин. Забрадката – символ на женската благочестивост, която някога бе забранена в държавните учреждения, сега се вижда в колежите и дори в президентския дворец. Съпругата на Ердоган стои до него с покрита глава. Неговите публични изказвания за ролята на жената намекват за по-традиционни възгледи.

Но много привърженици на Ердоган виждат в тези промени освобождаване. Когато Ердоган цитира поета Акиф за неговата любов към „онези, на които е сторено зло“, той между другото говори и за жените, които в миналото не са можели да получат висше образование заради забраната на забрадките. „Злосторникът“, неговият враг, следователно е редът преди Ердоган, който отричаше традиционните турски ценности.

За много турци от средната класа, отраснали в строго светската република, думите на Ердоган и неговото послание са насочени и към чуждестранната публика – една Турция, която се е обърнала към Близкия изток, отколкото към Европа.

„Поздравявам моите братя в Сараево, Баку, Бейрут, Дамаск, Газа, Мека, Медина“, казва Ердоган. Никакво споменаване на Берлин, Париж или Лондон към ликуващите маси. Но Ердоган може да каже, че отварянето към арабския свят носи също търговия и влияние.

Мнозина на Таксим и на протестите в Турция са достатъчно млади, за да познават като премиер само Ердоган. Той може да приведе доводи на младите, замайвайки ги с мащаба на своите реформи.

В първия си мандат той започна преговори по присъединяване към ЕС, разшири правата на малцинствата, постави извън закона мъченията и показа смелост в опита за спиране на кюрдския конфликт, който струваше 40 000 живота. Той спечели благословията на либерали, секуларисти и религиозни.

Спорно е дали неговото най-голямо постижение е поставянето на колене, в съответствие с изискванията на ЕС, на армията, която свали четири правителства за четири десетилетия, макар че скептиците, които никога няма да повярват на Ердоган, казват, че това не е направено в името на демокрацията, а за да се премахне бариера на пътя на политическия ислям. Икономиката отбеляза бум, доходът на глава от населението се утрои.

Ердоган, израснал в истанбулския район Касъмпаша, далеч от света на големия бизнес, сега ясно вижда лицемерието на бизнесмени, които го изоставят. „Ако генерален мениджър на банка твърди, че е на страната на тези вандали, той ще намери нас срещу себе си. Онези, които дойдоха и ни казаха, че са станали пет пъти по-богати по наше време, сега сменят страните“.

Някои на Таксим предполагат, че става дума за разчистване на сметки заради ограниченията върху религията в миналото. „Премиерът казва, че ние сме провокатори, но той е истинският провокатор“, каза Едже Шимшек, 17 г. „Той използва религията, за да провокира хората…Той сведе религията до това дали носим минижуп или забрадка, което е погрешно“.

Ислямистките партии бяха забранявани многократно, а през 1997 г. първото ислямистко правителство бе свалено от армията в кампания на натиск, наречена по-късно „постмодерен преврат“.

„Аз съм в политиката от четиридесет години“, каза Бюлент Арънч, жертва на този „преврат“. „Аз съм човек, който се е чувствал отритнат, пренебрегван, моята жена, аз, моят начин на живот, моето мнение. Но ние не сме обмисляли битки. Ние потърсихме решения в рамките на демокрацията“.

Критиците на Ердоган твърдят, че има отстъпление от демокрацията. Разследванията на твърдения за преврати срещу Ердоган се разшириха, вкарвайки в ареста стотици високопоставени генерали, интелектуалци и журналисти. Като проява на добре дирижарана преса, седем вестника излязоха с идентични заглавия миналата седмица, хвалейки отношението на Ердоган към протестите.

Някои критици казват, че важна промяна е настъпила след изборната победа на Ердоган през 2010 г. с рекордните 51 процента. Бившият депутат от Партията на справедливостта и развитието Суат Кънъклъоглу си спомня чистка на центристки и либерални сили в парламентарната група през 2011 г.

„Мнозина, които имаха критики към оформянето на възприятието, че партията отива към центъра през 2007 г., бяха изключени“, пише той във в. „Заман“ Изпълнителните органи също бяха прочистени през 2012 г. Това съвпада до голяма степен с мнението на онези, според които Ердоган използва демокрацията като път към ислямския ред, така лелеян от поета Акиф.

Докато драмата и реториката на последните седмици накара някои да заговорят за „две Турции“, 10-те години на Ердоган всъщност заличиха до известна степен разискваната идея за бели турци и черни турци. „Тези понятия не са от значение днес“, каза Ченгиз Чандар, журналист, който следи кариерата на Ердоган. „Видът на Ердоган се е променил. Неговата кожа е станала по-светла“.

Важен момент е, че Ердоган успя да разкъса хватката на стария елит върху държавата – от армията до съдилищата, и изгради своя собствена основа на властта с всички нейни привилегии и протекции. Един от резултатите е икономическият бум във важния за ПСР Централен Анадол. Благосъстоянието се преразпределя.

„Ердоган отприщи потенциала на гъстонаселената селска провинция, която за по-малко от десетилетие успя да замени близките приятели на старата върхушка“, каза писателят Алев Алатлъ. Новият елит сега си строи свои имения и посещава магазини и хотели, запазени някога за стария елит. Те търсят места в най-добрите училища и изпращат децата си в американски колежи.

Акиф видя Турция в края на османската епоха твърде обвързана със западните сили. Неговият почитател Ердоган следва деликатния път, възстановяващ онова, което той смята за пренебрегнато ислямско културно наследство, докато го пригодява към хваналите дълбоки корени светски традиции. Още препирни може да предстоят, докато Турция намери това равновесие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.