СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дворецът на пруските крале ще се издигне отново в Берлин

Франс прес

Реконструкцията на двореца на пруските крале в Берлин. Снимка: скайскрейпърсити

В Берлин днес започва частична реконструкция на някогашния дворец на пруските крале – ценен образец на бароковата архитектура, чиито последни останки бяха разрушени от властите в комунистическа ГДР след рухването на Третия райх.

Първата копка на новата сграда, разположена в самия център на града и струваща близо 590 милиона евро, беше направена в присъствието на германския президент Йоахим Гаук след години на полемика.

Някогашният дворец на кралете на Прусия е преживял всички метаморфози в историята на германската столица, чиято физиономия беше силно белязана от Втората световна война и от разделянето на Източна и Западна Германия.

Две трети от новото здание, което ще подслони културен център, ще има същите барокови фасади като бившия дворец на династията Хохенцолерн, чиито най-стари елементи датират от 15 век, а основните части – от началото на 18 век.

В първото десетилетие на новото хилядолетие реконструкцията бе предмет на ожесточени спорове, тъй като за осъществяването й трябваше да бъде разрушен Дворецът на републиката, където се помещаваше парламента на ГДР, както и център за културни занимания и отдих, оставили скъп спомен у много източногерманци.

Добил прозвището „Магазина за лампи на Ерих Хонекер“ (лидерът на ГДР) заради многото си полилеи, Дворецът на републиката внушаваше престиж и представителност за режима.

Този огромен блок с фасади от отразяващи светлината оранжеви стъкла и мрамор, завършен през 1976 г. и силно заразен с азбест, беше разрушен през 2006 г.

Бившите източногерманци преживяха болезнено премахването му като ново посегателство върху идентичността им, когато след обединението на 3 октомври 1990 г. германските правителства едно сред друго положиха усилия да изличат напълно наследството от комунистическия режим.

През 1999 г., годината на голямото преместване на германските правителство и парламент от Бон в Берлин, превърнал се през 1991 г. отново в столица на обединената държава, тогавашният канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер се обяви за разрушаването на Двореца на републиката.

„Той е толкова чудовищен, че бих предпочел на това място да има дворец“, заяви Шрьодер в интервю за германския седмичник „Цайт“.

Няколко години по-късно германският парламент одобри окончателно възстановяването на двореца Хоенцолерн.

Основната тежест на този проект, чиято цена вече породи недоволство, поемат държавата и потъналия в дългове Берлин. В добавка германската столица се е заела с още един голям проект, който вече е в ход: новото летище, чието откриване многократно беше отлагано заради проблеми на обекта, довели до сериозно нарастване на разходите.

Вилхелм фон Бодиен, германски аристократ, който от години се бори за възстановяване на двореца, се надява да събере близо 80 милиона евро за реконструкцията на двореца, чието тържествено откриване е планирано за 2019 г.

Монументалната конструкция, проектирана от италианския архитект Франко Стела, е разположена срещу Берлинската катедрала – огромен протестантски храм, чийто купол съперничи на базиликата „Свети Петър“ в Рим – на булевард „Унтер ден линден“ („Под липите“), берлинския еквивалент на „Шан-з-Елизе“.

Сградата, наречена „Хумболт Форум“, ще приюти сбирките на берлинския Етнографски музей и на Музея на азиатското изкуство, научните сбирки на Хумболтовния университет, а също библиотеки и културни центрове.

В последните години Германия направи доста точна възстановка на немалко разрушени паметници, като хотел „Адлон“ например – друг символ на Берлин, който претендира да е копие на известното луксозно заведение, разрушено през войната. Катедралата „Фрауенкирхе“ в град Дрезден беше възстановена в оригиналния си вид от оцелелите от бомбардировките на съюзниците останки.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.