СофияПловдивВарнаБургасРусе

Когато пазарните стимули подкопават морала

Даниъл Фрийдман, Даниъл Макнийл*

Илюстрация: Хелт туризм

Целта при пазарната икономика е максимална печалба и това може да навреди на морала. Древногръцките философи не са грешали изцяло за пазарите. Когато те възнаграждават сътрудничеството, хората стават по-услужливи и добродетелни, но пазарите невинаги го правят.

Въпреки че чрез баланса те подобриха много нашето поведение от морална гледна точка, пазарите може и да го влошат. Случаите на мошеничество датират от най-дълбока древност и в наше време станахме свидетели на удивителни измами като Enron (американската енергийна компания, която предизвика огромен финансов скандал, крахът й причини изгубата на хиляди работни места, над 60 млрд. долара пазарна капитализация и над 2 милиарда долара в пенсионните фондове на служителите на компанията – бел. ред.).

Нека погледнем един пример от малък мащаб, за да покажем как работи системата. Години наред Amgen и Johnson & Johnson (JNJ) продаваха три лекарства за анемия: Epogen, Procrit и Aranesp. Заедно те бяха фармацевтичният еквивалент на Ghawar, огромното петролно находище в Саудитска Арабия, като носеха 8 милиарда долара годишно на тези компании.

Звездата, Epogen, бе по едно време най-доходоносното лекарство по Medicare (национална американска програма за социално осигуряване, управлявана от правителството – бел. ред.). След това обаче американската федерална програма за здравно осигуряване публикува изследване, което не откри солидни доказателства, че пациентите, страдащи от бъбреци, които са основните потребители на тези медикаменти, живеят по-дълго, чувстват се по-добре и действително имат някаква друга „клинична полза“ от лекарствата, освен че дават по-добри резултати на кръвните тестове.

В същото време фармацевтичните фирми подцениха риска от страничните ефекти като рака и удара. С други думи лекарствата донесоха полза на малко хора, но могат да навредят на мнозина, които ги взимат без да имат нужда. В повечето случаи те не бяха по-добри от патентованите медикаменти от 19-и век. Пазарните стимули обаче караха лекарите навсякъде да ги предписват. Вестник „Вашингтон пост“ изложи схемата в общи линии през 2012 година.

Маркетингова кампания

Първо, компаниите проведоха тестове, които раздуха ползите от лекарствата, но не откриха истинските вреди. Amgen, например, увери Федералната агенция на САЩ за храните и лекарствата (FDA), че „рисковете, свързани с лечението, са минимални“. Конфликтът на интереси обаче е очевиден риск, когато фирмите тестват своите потенциални хитови медикаменти. Това е все едно да попитате кандидатка за работа дали е квалифицирана за високоплатена позиция.

След това компаниите получиха одобрението на FDA и според „Вашингтон пост“ са лобирали усърдно пред Конгреса да разреши по-високи дози. Разбира се, колкото повече пациенти приемат лекарството, толкова повече печелят компаниите. Нещо повече, въпреки че разследващите органи установиха в крайна сметка, че медикаментите са помогнали само на 16% от пациентите на диализа и хората, нуждаещи се от преливане на кръв, компаниите са издействали одобрението на тяхното използване при по-леки случаи и редица други заболявания.

Така че едно упътване на лекарство от 1994 г. гласеше, че то може да подобри „здравето, сексуалния живот, благосъстоянието, психологическото усещане, удовлетворението от живота и щастието“. След това компаниите изкривиха процеса на взимане на решения от лекарите. Те предлагаха отстъпки на лекарите, които поръчваха големи количества от медикаментите. Компаниите освен това препълваха флаконите, като понякога добавяха до 25% допълнително количество, както може да се предположи с цел лекарите да препродадат излишъка.

Те лобираха и пред Конгреса да разреши надбавка до 30% за лекарите всеки път, когато предпишат тези медикаменти на пациенти по програмата Medicare. Бонусите бяха още по-високи за пациенти с частна застраховка. Например, една клиника получи 900 долара за дози, които по принцип струват 600 долара, така че е прибирала по 300 долара за всяка.

„Един онколог може да направи някъде между 100 000 и 300 000 долара годишно само от това“, обяснява Чарлз Бенет, професор в Университета на Южна Каролина. „А през цялото това време им бе втълпявано, че това е добре за пациента.“

И накрая, през ноември 2006 година, независимо изследване в американския медицински седмичник „Ню Ингланд Джърнъл ъв медисин“ разкри, че е бил регистриран по-голям дял на получилите удар, приетите в болница и починалите сред страдащите от бъбреци пациенти, които са приемали по-високи дози.

Следващия месец учени в Дания спряха тестването на Aranesp при пациенти, болни от рак, тъй като туморите и смъртните случаи нараствали. Amgen реагира на тази новина с тримесечно закъснение и то чак след като тя бе разкрита от медии. Попитан за това забавяне, главният изпълнителен директор на компанията Кевин Шеърър отговори: „Съвършенството изискваше да постъпим по този начин.“

По-високи дози

Употребата на тези лекарства достигна своя пик през 2007 година. По това време над 80% от 175-те хиляди пациенти на диализа по Medicare са приемали по-високи дози от равнищата, които FDA определя като безопасни. През 2007 година, въпреки интензивното лобиране, федералната агенция за храните и лекарствата ограничи употребата на лекарствата, понижи дозите и предупреди лекарите да предписват най-малките възможни количества в много случаи.

Amgen първоначално отричаше да има каквато и да било измама. Компанията излезе с изявление, в което твърдеше, че е осъвременила упътването на продукта 15 пъти и то „бързо и отговорно“ като е съобщавала за новоткритите факти, веднага щом били установявани. Amgen увери, че никога не е заблуждавала обществото: „Точно обратното, за (фирмата) най-важни са пациентите.“

Приоритет номер едно за Amgen в действителност изглежда е бил търговският баланс. Виновни ли са били обаче шефовете на компанията? Те ли са избрали да извършат статистическо убийство, да убият процент от потребителите, които никога не са срещали, в замяна на големи печалби?

Ние мислим, че е много по-вероятно те просто да не са проверявали кой знае колко прилежно за отрицателните резултати при тестовете. Възможно е да са се имали за високо морални, за хора, които осигуряват животоспасяващо лечение за страдащи пациенти. Всички ние скалъпваме обясненията за нещата от гледна точка на своя собствен интерес. И ако много силно искаме да вярваме в даден факт – да кажем, че моето лекарство е до голяма степен полезно и безвредно – летвата на доказателствата пада чувствително.

Всички ние се хващаме за факти, които подкрепят нашата теза, и омаловажаваме аргументите, които са в разрез с нея. В действителност, ако една кандидатка за работа каже невярно, че е квалифицирана за дадена позиция, възможно е тя дори да не лъже. Користният интерес може да я убедил, че отговаря на изискванията. А веднъж щом формираме и изразим мнение, ще отделяме повече внимание в бъдеще на фактите, които го подкрепят, и ще пренебрегваме останалите, добре известна приумица на мозъка, наричана „склонност към потвърждение“.

Всички ние сме уязвими; никой не обича да научава новини, които подкопават собствените му убеждения. И когато залогът са милиарди долари и цели кариери, тази склонност става много по-силна. Така че пазарите може да влошават морала, като предлагат бляскави възнаграждения и задоволяват нашата нужда да си мислим, че сме морални.

Забележете, че съвсем не става въпрос за пазар на селскостопанска продукция. Балансът между купувачите и продавачите, който води до конкурентно равновесие, тук просто не съществува. Правителството предопредели много параметри на този пазар. Властите обаче бяха принудени да взимат решения при сравнително повърхностни данни, както се оказа, и с усърдно лобиране.

Лобирането на пазара спечели гласове в Конгреса и позволи продажбите на тези лекарства да достигнат равнища, отиващи далеч отвъд нуждата от тях, въпреки опасностите. Лекарите решават Нещо повече, решенията се взимаха не от купувачите, а от лекарите. Докторите предписват медикаментите, но плащат пациентите, компаниите за здравно осигуряване и правителството. Като цяло моделът на пазарни проверки и баланси изчезна и възможностите за морално разложение се увеличиха.

В крайна сметка е трудно човек да повярва на твърдението на Amgen, че „(за нея) най-важни са пациентите“. По-големият въпрос тук е: Промениха ли пазарите духа на времето? Дали те маргинализираха моралните измерения в държавната политика и превърнаха пазарната ефективност в ключов арбитър? Мнозина мислят така. През 2009 г. тогавашният президент на Франция Никола Саркози написа: „Чисто финансовият капитализъм изопачи логиката на капитализма. Това е система, (при която) логиката на пазара извинява всичко.“

БТА

* Даниъл Фрийдман е професор по икономика в Калифорнийския университет в Санта Круз. Даниъл Макнийл е автор на книгата „Неясна логика“. Материалът е първият от два откъса от второто издание на тяхната книга „Морал и пазари: опасният баланс“, което се пуска в продажба на 11 юни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.