Иранските президентски избори предлагат избор, но почти никаква промяна

Ройтерс

Президентските избори утре в Иран е малко вероятно да донесат някаква значима промяна в Ислямската република, чийто върховен лидер направи така, че твърдолинейните кандидати да доминират пейзажа. Но и единственият умерен претендент за поста би могъл да обърка надпреварата.

Въвлечени в преговори с Техеран по спорната му ядрена програма, световните сили следят за признаци на промяна в преговорната му позиция след осем години на непреклонност при яростния президент популист Махмуд Ахмадинеджад.

Безкомпромисният ирански преговарящ по ядрената тема Саид Джалили е известно име сред четиримата хардлайнери, борещи се за поста, докато един от предшествениците му, по-отстъпчивият Хасан Рохани, бе подкрепен от реформаторите, след като умереният бивш държавен глава Акбар Хашеми Рафсанджани не получи позволение да участва.

Макар затягащите се санкции срещу Иран във връзка с ядрената програма да бяха сред горещите предизборни теми, другият глобален въпрос, подкрепата за президента Башар ал Асад и ливанското движение Хизбула в сирийската гражданска война, не бе повдигнат от кандидатите.

Ахмадинеджад, който нееднократно държа речи, призоваващи за унищожение на Израел, няма да липсва на никого на Запад, но очакванията за някаква радикална промяна не са големи.

„Ще е добре да бъде избран някой, който да не е като Ахмадинеджад, но разликата няма да е голяма. Не очакваме със затаен дъх новия президент, защото политиката се ръководи от върховния лидер“, каза западен дипломат.

Но относителната липса на власт в ръцете на президента в иранската система не прави изборите маловажни.

„Иранският президент ще има своето място, когато се решават важни външни и ядрени политики на Иран“, каза за репортери Мохсен Милани, експерт по Иран от университета на Южна Флорида. „Изборите не са свободни“, каза той, „но са изключително важни“.

След като публично подкрепи Ахмадинеджад, когато протестиращите оспориха вота през 2009 г., Хаменей се скара с него, след като той опита да използва митингите, за да оспори властта на лидера. Според анализатори Хаменей иска сервилен президент, но преди всичко – безредиците от 2009 г. да не се повторят.

„Има известна параноя от страна на режима заради възможността да избухнат нови безредици и недоволството да се излее по улиците. Те наистина искат да дирижират тези избори“, каза за репортери базираният в САЩ ирански журналист Хуман Маджд.

„Това е по-необичайно и по-различно, отколкото в миналото, когато изборите бяха доста по-свободни“, добави той.

Властите не позволиха на две известни фигури от несъгласните да участват, с което оставиха в надпреварата четирима почти неразличаващи се по нищо във възгледите си консервативни хардлайнери, лоялни на Хаменей, наред с бившия министър на петрола Мохамад Гарази, който по собствените си думи не е нито консерватор, нито реформатор, и умерения духовник Рохани.

Реформаторите, водени от бившия президент Мохамад Хатами, който спечели големи изборни победи през 1997 и 2001 г., подкрепиха Рохани тази седмица, засилвайки натиска върху хардлайнерите, за да се стесни полето им.

Рафсанджани също подкрепи Рохани, който бе негов съветник по националната сигурност по време на президентския му мандат.

Кандидатът на умерените открито разкритикува вманиачаването на тема сигурност и обеща да подобри отношенията на Иран с външния свят. Няколко души от екипа му и негови поддръжници бяха арестувани след скандирания на призиви да се освободят политически затворници по време на един от предизборните му митинги.

СТРОГ КОНТРОЛ

За да избегнат неудобното положение от протестите през 2009 г., иранските изборни власти не оставиха нищо на случайността, за да са сигурни, че вотът ще премине спокойно – от дисквалифициране на водещи кандидати до строг контрол върху кампанията и телевизионните дебати.

Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби, които като кандидати реформатори оглавиха „Зеленото движение“, оспорило изборните резултати през 2009 г., са под домашен арест и липсват разпалените предизборни митинги на реформаторите.

„Няма митинги по улиците, кандидатите не могат да имат публични срещи в града, само на стадиони и в университети, с много полиция наоколо. На практика по улиците няма никаква предизборна дейност“, каза млад техеранец, който разказа за по-голямо полицейско присъствие в града.

„Няма такава атмосфера, както преди четири години“.

Иранците, които копнеят за истинска промяна в Ислямската република, оценявани от някои анализатори на две трети от населението, са разочаровани от политиката заради смятаните от тях за манипулирани избори от 2009 г. и може да не излязат да гласуват.

„Чаках на опашка един час, за да гласувам в изборния ден (през 2009 г.), но още преди края на гласуването казаха, че Ахмадинеджад е спечелил. Научих си урока преди четири години“, каза 31-годишен счетоводител.

Други обаче се надяват да попречат на евентуална победа на хардлайнерите.

„Изобщо не се вълнувам от изборите. Мисля, че ще гласувам, но не защото имам надежда, а защото се страхувам да не дойде на власт нов хардлайнер“, каза Хосейн, студент по английска литература в град Исфахан в централната част на страната.

Голяма избирателна активност вероятно ще подпомогне Рохани и каузата на реформаторите, но също така ще придаде легитимност на смесицата от религиозна власт и народно управление в Ислямската република.

Победа на Рохани, ако бъде допусната от иранските изборни власти, ще доведе до ново напрежение между президента и върховния лидер като от времето на Хатами и втория мандат на Ахмадинеджад от 2005 г. – напрежение, присъщо за ислямската и републиканската половини на иранската система.

„Просто не може в една република президентът и парламентът да са подчинени на върховния лидер“, каза Милани. „Това, което смятам, че се случва в Иран през последните осем години, е, че има отдръпване от Ислямската република и че се върви към създаване на ислямско правителство“.

ЛОЯЛНОСТ И ПОКОРСТВО

Формираната първоначално широка коалиция за сваляне на подкрепяния от САЩ шах през 1979 г. се стесни с времето, казват анализатори и дипломати, и разликите между претендентите за властта станаха незначителни. Но сега с битката за поста се откроиха.

„Всички кандидати бяха много критични към икономическото представяне на Ахмадинеджад. Но се появиха значителни различия по външната политика и отношението към преговорите по ядрената програма“, каза Шаул Бахаш от Университета „Джордж Мейсън“ във Вирджиния.

„Това, което виждаме да се заражда, е широка коалиция от реформатори срещу управляващите консерватори“, допълни той.

Макар Хаменей да казва, че не подкрепя нито един от кандидатите, според анализатори той разчита един от тримата свръхконсервативни претенденти – който показва най-голяма лоялност към теократичната система – да заеме поста.

Джалили е основната фигура сред тях. Той зае непреклонна позиция при няколко от кръговете преговори със световните сили и е подкрепян от иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.

Кметът на Техеран Мохамад Бакер Калибаф, който също е подкрепян от гвардейците и е уважаван от жителите на столицата заради ефективността му, се смята за по-умерен, както и третият свръхконсервативен – съветникът на Хаменей по външните работи Али Акбар Велаяти.

Липсата на влияние на Велаяти обаче ще ограничи възможностите му да се противопоставя на лидера, ако стане президент, но също така ограничава привлекателността му, какъвто е случаят и с бившия министър на петрола Мохамад Гарази и секретаря на Съвета за политическа целесъобразност Мохсен Резаи.

Фактът, че никой от тримата свръхконсервативни не се отказа от надпреварата, може да значи, че лидерът все още не е подкрепил никого от тях.

„В момента нещата са доста непредсказуеми“, каза западен дипломат, базиран в Техеран. „В края на краищата лидерът не иска силен президент, който да си мисли, че може да действа като независим“.

Още по темата: Кои са шестимата кандидати за президентския пост на Иран Шестима кандидати – четирима консерватори и двама умерени, ще се борят на президентските избори в Иран на 14 юни, за да наследят Махмуд Ахмадинеджад, комуто конституцията забранява да се кандидатира за трети последователен мандат, предаде Франс прес. След оттеглянето на Мохамад Реза Ареф в началото на седмицата реформаторите се обединиха в подкрепата си за духовника Хасан Рохани, припомня Ройтерс.

КОНСЕРВАТОРИ

Саид Джалили (на 47 години) е най-младият от кандидатите и настоящ секретар на Върховния съвет за национална сигурност. Смятан за хардлайнер, приближен на върховния духовен лидер аятолах Али Хаменей, Джалили е негов пряк представител на преговорите с шестте световни сили (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) за иранската ядрена програма. Джалили е ветеран от войната между Иран и Ирак (1980-1988 г.), по време на която е загубил част от десния си крак. Този дипломат, който много рядко се появява на обществени места, е силно религиозен и има малък управленски опит, посочва АФП. Подкрепян е от ултраконсерваторите, които приветстват неговата твърдост в диалога с шесторката.

Мохамад Бакер Калибаф (на 51 години), роден в Машхад, свещен град в североизточната част на Иран. Този технократ може да се похвали с положителна равносметка за работата си като кмет на Техеран през последните осем години, което обяснява неговата популярност в столицата. Като началник на полицията преди това спомогна за подобряване на имиджа и професионализма на силите на реда. Бивш командващ Гвардейците на Ислямската революция, елитната армия на режима, той е ръководил и военновъздушните сили на корпуса.

Има репутация на компетентен, харизматичен мениджър, който може да привлече значителния младежки електорат в Иран. Смятан е за прагматичен консерватор, отбелязва Ройтерс.

Али Акбар Велаяти (на 67 години) е бил повече от 16 години (1981-1997 г.) начело на министерството на външните работи, преди да стане съветник по външната политика на върховния духовен лидер аятолах Али Хаменей. Велаяти, педиатър по образование, критикува неотстъпчивостта на Джалили и иска промяна на дипломацията спрямо Запада по иранското ядрено досие с цел да се намали ефектът от санкциите, наложени на Иран. Състави „Съюз за прогрес“ с Калибаф и Голам-Али Хадад-Адел, бивш председател на парламента (от 2004-2008 г.), който обаче се отказа от президенската надпревара на 10 юни.

Смята се за традиционен консерватор, с връзки както с парламентарните фракции от „Принципалистката листа“ – радикални консерватори, яростно предани на върховния лидер, така и с относително прагматичния лагер на бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани, отбелязва Ройтерс.

Мохсен Резаи (на 58 години): политик ветеран и бивш командир на Гвардейците на Ислямската революция, той вече беше кандидат за президент през 2005 г. и през 2009 г., когато спечели едва 1,7 процента от гласовете и загуби срещу Ахмадинеджад. Резаи е секретар на Съвета за целесъобразност, най-висшата инстанция за политически арбитраж в страната, който съветва Хаменей. Доктор по икономика, той многократно е критикувал лошото икономическо управление на президента Махмуд Ахмадинеджад, отбелязва АФП.

УМЕРЕНИ

Хасан Рохани (на 64 години): духовник, близък до бившия президент Рафсанджани, известен преди всичко с това, че ръководеше ядрените преговори между Иран и шестте световни сили по времето на президентството на реформатора Мохамад Хатами до 2005 г. През 2003 г. на преговорите с министрите на външните работи на Франция, Великобритания и Германия Рохани се съгласява Иран да прекрати обогатяването на уран и да започне да прилага допълнителния протокол към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, позволяващ внезапни проверки на иранските ядрени обекти, припомня Франс прес.

Мохамад Гарази (на 72 години). Кандидатирайки се като независим, той заяви, че няма „нито пари, нито говорител, нито структура за предизборна кампания“. Бил е министър на петрола през 80-те години по време на иранско-иракската война и министър на пощите и телекомуникациите при Рафсанджани през 90-те години, припомня Ройтерс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.