СофияПловдивВарнаБургасРусе

Робите на ХХI век

Те пристигат в Тайланд в търсене на по-добър живот от съседните по-бедни страни като Бирма, например. Обещават им достойна работа, добра заплата, светло бъдеще (…) С пристигането им обаче ги заключват на риболовен траулер като роби. Станали пленници в плаващия затвор, те са принудени да работят по 20 часа на ден при нечовешки условия. Който издържи, остава жив, а който не – отива зад борда да храни акулите. Свидетели няма. Никой не чува виковете им. Това е трагедията на робите на XXI век.

Петнайсет бирмански рибари станаха жертва на търговци на роби, нечовешка експлоатация и мъчения, но те са успели да избягат. Най-младият сред тях е на 16 години. „Опитвахме се да избягаме, но започнаха да ни бият. Приятелят ми го биха докато припадна“, разказва 18-годишният Тан Шве.

В доклада на британската неправителствена организация Environmental Justice Foundation (EJF), предоставен на в. „Мундо“, се споменава за търговия с хора и се изброяват много факти за нарушения на човешките права в риболовната промишленост на Тайланд. Според данни на Фонда Raks Thai, до 200 000 нелегални имигранти, повечето от Бирма, Лаос и Камбоджа, работят на тайландски морски съдове.

„Много се изплаших, когато видях кораба, защото съм слушал разкази за хора, продадени в робство. Това беше толкова ужасно, че исках да се хвърля в морето“, разказва една от жертвите.

Екипажите на тези кораби-затвори нямат милост и могат да пребият до смърт робите, които вече не са в състояние да работят или просто да им пуснат един куршум в челото, ако проявят и най-малкото неподчинение.

Според доклад на ООН за търговията с хора 59 % от имигрантите, които са оцелели на тези кораби в Тайланд, са били свидетели на убийството на някой от приятелите им.

„Видях как убиха трима души, които се опитваха да избягат. Първо ги пребиха от бой, а после Мийо (посредник или бригадир) ги гръмна в главите“, разказва друг бирмански рибар.

Връзки с местната полиция

Дългите периоди в морето, липсата на какъвто и да е надзор и съучастничеството на местната полиция значително усложнява борбата на тайландското правителство срещу търговията с хора в риболовния отрасъл..

„Връзките с местната полиция са очевидни. Ко Мийо ни принуждаваше да работим и на каучукова плантация, принадлежаща на началника на полицията“, разказва 46-годишният Хин Зав, който е бил роб на кораб, плаващ под тайландски флаг.

Търговията с хора в света засяга 27 милиона души. Тайланд е една от страните, които страдат най-много от тази социална язва.

В доклад за търговията с хора, подготвен от Държавния департамент на САЩ през 2012 година, се признава, че „Тайланд е дестинация за изпращане и транзит на мъже, жени и деца, които принудително се трудят и са обект на сексуално робство.

В същия доклад се твърди, че „значителна част от хората, продавани в робство в Тайланд, се използват като работна сила в риболовния отрасъл.

Въпреки тези изводи САЩ отбелязват в доклада си „значителните усилия на правителството на Тайланд за защита на хората, станали жертви на търговци на роби..

Не е такова мнението на неправителствената организация Environmental Justice Foundation и значителна част на европейския риболовен отрасъл, които настояват тайландското правителство да подпише Конвенцията за труда на моряците (No 188) на Международната организация на труда (МОТ), която е определила единни международни норми, регламентиращи условията на труд в морето.

Конкуренти на европейските рибари

Според данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) Тайланд е на трето място от износ на риба (в парично изражение той е бил 7 милиарда долара през 2010 година), а огромната му риболовна промишленост, гарантираща заетостта на 650 000 души, се нуждае от още работна сила.

При равнище на безработицата от 0,5% (по данни от декември 2012 година) Тайланд търси работна сила в бедните съседни страни, за да си гарантира непрекъснат растеж на риболовния отрасъл. Имигрантите вече са 10% от рибарите, а повече сред тях са бирманци.

Незначителните или нулевите разходи за заплащане на труда на рибарите оказват влияние на цената на тайландската риба и морските продукти, които са значително по-евтини, отколкото на европейските им конкуренти.

Най-ужасно, според Environmental Justice Foundation, е, че рибата и морските продукти, уловени от тези роби, могат да попаднат на нашата трапеза.

Британската неправителствена организация твърди, че разполага с неопровержими доказателства, че 15 бивши роби са работили за тайландски търговец на оръжие, който е собственик на 30 кораба от този тип, и продава улова си на две компании, които имат сертификат от Еврокомисията за право да изнася в Европа.

„Ние ядем риба, уловена от компании, чиито работници са поставени в робско положение, компании, които не спазват човешките права и действат във вреда на интересите на испанските и европейските компании, спазващи нормативните актове на МОТ и трудовите норми“, коментира Хуан Мануел Трухильо, ръководител на отдела по риболов в Европейската федерация на заетите в транспорта.

„Изключително много сме обезпокоени от това, че морските продукти, уловени от кораби, които работят при тези условия, пораждащи силно съжаление, в крайна сметка се продават в ЕС“, посочва генералният секретар на Националната асоциация на производителите на рибни консерви в Испания (ANFACO) Хуан Виейтес.

Всичко зависи от това какво ще решат в Брюксел

А междувременно Еврокомисията в Брюксел вече е започнала преговори по подписването на двустранно търговско споразумение с Тайланд за отмяна на действащите мита, които са от 20,5% до 24%. След подписването на този документ вносът на тайландска риба и морски продукти в Евросъюза ще става при облекчени условия.

Според Трухильо това ще доведе до дъмпинг, накърняващ интересите на европейските компании, които спазват действащите норми и правата на човека, защото е невъзможно да се конкурираш с робството.

„Еврокомисията трябва да бъде изключително настоятелна и да гарантира спазването на социалните, трудовите, санитарните и екологичните нормативни актове, а също и за устойчивостта на рибните ресурси, които потребяват риболовната, перерабатвателната и консервната промишленост“, подчертава Виейтес.

След САЩ Европа е най-големият вносител на тайландски морски продукти и риба. Пред 2011 година Тайланд е доставил в Европа общо 91,357 тона консерви и полуфабрикати от риба тон, а това е с 15% повече, отколкото през предходната година.

Отмяната на митата ще нанесе несметни щети на риболовния отрасъл на Испания, което е на второ място в света (именно след Тайланд) по производство на консерви от риба тон. Този отрасъл е една от главните движещи сили на икономиката в Галисия, а освен това осигурява 15 000 работни места, които сега са застрашени.

Хавиер Гарат, генерален секретар на Испанската конфедерация по риболов (Cepesca) и председател на Асоциацията на риболовните компании в ЕС (Europeche), твърди, че сме свидетели на една от проявите на нелоялната конкуренция, тъй като тайландските кораби не изпълняват нормите на ЕС. Освен това той настоява Брюксел за запази митата за тайландската риба тон, тъй като отмяната им може „да сложи кръст на испанската консервна промишленост“.

Всички експерти твърдят, че не е възможно да се конкурираш с робството. Опитът обаче ни учи, че в дългосрочна перспектива неспазването на човешките права излиза много по-скъпо. При разследването, направено от Environmental Justice Foundation, нейните сътрудници са анкетирали 15 бивши роби, които са имали смелостта да разкажат за всичко преживяно. Те заявили, че правят това заради хората, чиито викове от болка се губят в морето.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.