СофияПловдивВарнаБургасРусе

Криза без край – нервите са опънати преди срещата на върха на ЕС

ДПА

Сътресенията на финансовите пазари донякъде са преодолени, но въпреки това Европа, за разлика от САЩ, все още е в криза. Срещата на върха на ЕС в края на месеца поставя в центъра на вниманието борбата с младежката безработица.

Изненадващото закриване на гръцката държавна компания за радио и телевизия ERT напомни на европейците, че икономическата криза все още продължава. Преди важната среща на високо равнище на Европейския съюз на 27 и 28 юни в брюкселските институции и в Европейския парламент в Страсбург цари раздразнение. Предвид противоречивите сигнали от столиците на Съюза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призовава към консенсус, чрез който да бъде възстановено доверието.

Европейският съюз, който на 1 юли ще приеме Хърватия за 28-ма страна членка, обаче е далеч от единна линия на поведение. Европейската спасителна политика продължава да бъде спорна тема. Ръководителят на групата на сациалдемократите в Европейския парламент Ханес Свобода демонстративно призовава еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен да спре спорната „Тройка“ кредитори в Гърция.

„Това няма нищо общо с демокрацията“, заяви вчера австриецът Свобода, след като неотдавна проличаха противоречивите мнения на Международния валутен фонд (МВФ) и европейските институции, участващи в този контролен съвет.

Барозу пък неуморно подчертава, че трябва да се намери работа за над 6 милиона млади хора в Европа. В новия бюджетен план на ЕС, който обхваща периода до края на десетилетието, за тази цел са предвидени 6 милиарда евро. Европейският парламент и страните членки обаче все още спорят за тази огромна финансова рамка с обем от близо 1 трилион евро, който бе представен на срещата на върха на ЕС през февруари. Свобода порицава „безотговорното поведение“ на съвета на министрите, в който са представени страните членки.

Срещата на върха трябва да даде тласък и на средно големите компании, които отново да могат по-лесно да теглят кредити от банките. Тези затруднения в кредитирането причиняват особено големи проблеми в южните части на континента и натоварват европейската икономика като цяло. Поради тази причина лидерът на групата на Либералите в ЕП Ги Верхофстад настоява за още по-енергично придвижване на въпроса за създаване на Европейския банков съюз. Това вече е една огромна строителна площадка в ЕС, в чийто център е надзорът върху банките в еврозоната, който трябва да заработи от идната година.

Бившият белгийски премиер остро се противопоставя на европейските гиганти Германия и Франция по въпроса за банковия съюз. Берлин и Париж разводняват нещата с плана за създаване на централизиран европейски изпълнителен орган за разклатените банки, твърди той.

В съвместно изявление на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел от края на май се призовава за единен изпълнителен орган, който да обедини националните изпълнителни органи. Все още обаче няма предложение на Европейската комисия, което да внесе повече яснота. То трябва да се появи „след няколко седмици“, но очевидно след срещата на върха.

Верхофстад предупреждава също така, че заради отслабналите пазарни сътресения има опасност от забавяне на темпа на реформите. Съобщението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналата година, че при нужда ще изкупува неограничени количества облигации на страните в криза, наистина успокои пазарите, но не и европейските столици.

Страните членки пък се поддават на изкушението от „негативното влияние“ на изборните мандати. Това е особено актуално за Германия, където през септември отново ще се избира Бундестаг. Водещите парламентаристи очакват, че поради тази причина на следващата среща на европейските държавни и правителствени ръководители почти няма да има резултати от реформите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.