Закриването на държавната телевизия и радио – удар по гръцката идентичност

Дерек Гатопулос
Асошиейтед прес

Когато нацистките войници маршируваха в почти обезлюдената столица на Гърция на 27 април 1941 г., радиоводещият Костас Ставропулос от Гръцката радио-телевизионна корпорация обяви зловещите новини. Той призова сънародниците си да не слушат бъдещите нацистки радиопредавания и завърши предаването с националния химн на Гърция.

Този момент от историята на гръцкото радио и телевизия е незаличимо запечатан в колективната памет на страната.

Това беше единственият път, когато държавната медия, известна като ЕРТ, спря работа от момента на раждането си три години по-рано. Така беше до вторник, когато правителството на премиера Андонис Самарас закри ЕРТ и уволни 2500 служители, за да докаже на международните кредитори на Гърция, че е сериозен в усилията си да намали раздутия държавен сектор. Телевизионните и радио сигнали замряха рано сутринта в сряда.

Това решение може да доведе дори до падане на воденото от консерватори правителство на Самарас, което наказа държавната медия заради „невероятните разхищения“.

Двата най-големи профсъюза в страната свикаха 24-часова обща стачка днес, за да протестират срещу решението, а полетите от гръцките летища също ще спрат за два часа днес. Протестиращи се събраха в сряда пред седалището на компанията на север от Атина за втори пореден ден, а журналистите от ЕРТ не се подчиниха на затварянето и продължиха да излъчват емисиите си по интернет.

Журналистическите профсъюзи също започнаха щафетни 24-часови стачки, спирайки новинарските емисии в частните телевизии и радиостанции, а левоцентристките коалиционни партньори на правителството поискаха решението за закриване на ЕРТ да бъде отменено.

Също като други държавни компании в затъналата в дългове Гърция, ЕРТ през своите 75 години на съществуване беше изложена на прочутата политическа протекция, с която страната е известна. Докато редица правителства раздаваха работни места в замяна на гласове, раздуващите се редици на гръцките държавни служители тласнаха страната към ръба на финансов колапс и към нуждата от десетки милиарди евро помощ през 2010 г. от 16-те партньорки на страната от еврозоната.

Въпреки това, ЕРТ си беше изградила дълбока връзка с обикновените гърци, превръщайки се в гласа на страната у дома и в чужбина, особено в отсъствието на частни медии, които се появиха чак след 1989 г.

ЕРТ започна излъчване на радиопрограми през 1930-те години и на телевизионни програми в средата на 1960-те. Въпреки че се смята, че като цяло отразява правителствената политика – имаше канал, ръководен от армията, по време на военната диктатура през 1967-74 г. – медията беше ценена и за предаванията си с регионална и културна тематика, както и за отразяването на големи спортни събития като Световната купа и Олимпийските игри.

През годините ЕРТ се превърна в основен стълб в живота на гърците. Понякога тя представляваше единствен източник на информация и развлечение за обеднялото население, бавно излизащо кръвопролитна гражданска война в края на 1940-те. Тя беше също единствена връзка с родината за милионите гърци от диаспората в цял свят.

Старата мелодия на новините на ЕРТ – началото на традиционната гръцка песен „О Цопанакос“ – продължава да бъде разпознавана мигновенно от милиони гърци.

„ЕРТ беше вплетена в самата идентичност на гърците“, казва Христодулос Ялуридис, преподавател по социални и политически науки в Атинския университет „Пандион“. „Това, което се случва, е грешка. Разбира се, трябва да се направят реформи и промени, но не като тези. Не закриваш ЕРТ, просто се опитваш да решиш проблема.“

ЕРТ разчита основно на държавно финансиране, като всяко гръцко домакинство плаща такса чрез сметките си за електричество, независимо дали има телевизор или не. Сега има и няколко частни телевизии в Гърция, сред които са Мега, Антена и Скай.

Дори в гръцкоезичния Кипър, където програмата на ЕРТ се излъчва в рамките на двустранно споразумение, хората осъдиха решението на гръцкото правителство. Представител на кипърското държавно радио и телевизия РИК изрази негодуванието си от закриването на ЕРТ, като напомни как младо гръцко момиче от диаспората си спомняло със сълзи на очи как баща й искал от семейството да пази тишина, за да може да чуе новините по ЕРТ.

Ялуридис, който преди време работел като продуцент на политическо токшоу по радио ЕРТ, казва, че силната реакция на закриването на медията може би идва от чувството, че е атакувана самата културна идентичност на гърците.

ЕРТ продължаваше да произвежда програми, посветени на гръцката история и култура, въпреки че рейтингът й започна да спада след като частните радиостанции и телевизии започнаха дейността си. Ялуридис отбеляза, че едно успешно музикално шоу по радио ЕРТ се ръководеше от покойния уважаван гръцки композитор Манос Хадзидакис, който спечели „Оскар“ за песента си „Никога в неделя“ от едноименния филм.

Той заяви, че въпреки слабостите и разходите на медията, ЕРТ е произвеждала висококачествени програми, които силно контрастират с чуждестранните сапунени опери, които заливат частните телевизионни канали в Гърция днес.

Нещо повече, гърците се доверяваха на ЕРТ за получаването на балансирана и обективна информация, защото нейните журналисти не бяха под натиска на търговската реклама, пред който са изправени частните медии.

„Кой ще бъде оставен да говори истината, когато държавните медии си отидат?“, пита Димитрис Тримис, председател на Съюза на журналистите в Атина. „Частните медии фалираха и орязаха персонала си и за да оцелеят, те все повече се прилепват към бизнеса и политическите интереси“.

Професор Ялуридис предупреди, че изненадващото решение на правителството може да разпали социално недоволство.

Правителството защити хода си, настоявайки че ще бъде създадена нова, по-ефективна и по-малко струваща държавна медия преди края на лятото. Все още обаче предстои политическа борба: изпълнителната заповед за закриването на ЕРТ трябва да бъде ратифицирана от парламента в рамките на три месеца, но може да се провали, ако не получи подкрепата на всички членове на коалицията.

Служителят на ЕРТ Кети Пота, на 55 години, казва, че правителството обвинява персонала на медията за собствената си некомпетентност, включително даването на високоплатени длъжности в медията за политическа протекция.

„Нашите заплати бяха намалени с 45 процента през последните три години“, казва тя. „Всеки клоун, който управляваше Гърция през последните десетилетия, ни стоварваше не само собствения си управителен съвет, но също и 200-300 души нов персонал – техните заплати не бяха орязвани“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.