СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ердоган вече поражда смесени чувства сред арабите

Тарек Амара
Ройтерс

Турският премиер Ердоган на корицата на сп. Тайм

Преди две години Реджеп Тайип Ердоган бе обкръжаван от боготворящи го тълпи в арабските столици и Турция възнамеряваше да разширява търговията и влиянието си в региона като резултат от подкрепата му за нововъзникналите демократи на Арабската пролет.

Днес строгите му мерки при протестите в Турция отвратиха някои от тези, които преди го приветстваха като невероятен освободител от земята на някогашните им османски владетели; сега те презират премиера и го смятат за малко по-добър от диктаторите, които свалиха.

Все още Ердоган има много арабски фенове; популярността му обаче намаля, след като коалициите, които свалиха лидерите в Египет, Тунис и Либия, се разделиха на враждуващи лагери. Докато приятелите му ислямисти имат надмощие, турският лидер може все още да разчита на топло посрещане, макар журналистите повече да не го приветстват във водещите заглавия на изданията като „рок звездата“ на Близкия изток или „крал на арабите“.

В Тунис, люлката на регионалното въстание, Ердоган бе приет от ислямисткото правителство миналата седмица, докато турската полиция се бореше с протестиращите по улиците на Истанбул. Имаше малко ентусиазъм сред тунизийците, които го приветстваха през 2011 г. като модел за комбиниране на ислям, демокрация и просперитет.

Ердоган претърпя фиаско, каза Хейкел Джубели, млад служител в метрото в Тунис.

След като той толкова много говори за човешки права, събитията на площад Таксим разкриха истинското му лице. Той е лицемер. Той никога няма да бъде модел за нас, посочи Джубели.

В Кайро, където либералите се опасяват, че президентът Мохамед Морси ще наложи ислямистки закони, одобрявани от неговата организация „Мюсюлмански братя“, активистът Халед Дауд каза, че присмехът на Ердоган към светските турци и използването на сила по улиците са обърнали много египтяни срещу човека, приветстван като герой на площад Тахрир през 2011 г., когато той бе сред първите световни лидери, които казаха на Хосни Мубарак, че времето му е изтекло.

Ние вече не го разглеждаме като умерен ислямист, който иска да продължи със съществуващия модел за демокрация, каза Дауд, който тази седмица участва в протести срещу ислямисткия контрол на министерството на културата на Египет.

Хората в момента смятат Ердоган за поддръжник на „Мюсюлмански братя“.

Има усещане, че сме изправени пред подобни опити за връщане на диктатурата в името на религията и в Египет, и в Тунис, а разбира се сега можем да видим това и в Турция, каза Дауд.

За Хама Хамами от тунизийския светски Народен фронт „Ердоган е диктатор“, както сваленият от власт Бен Али. „Той не е по-различен от лидерите в Египет и Тунис“, каза Хамами.

Преди девет месеца проучване на общественото мнение сред арабите показа, че Ердоган е най-популярният лидер, като стои преди саудитския крал Абдула, който има специален статут като пазител на свещения град Мека. Много араби все още имат високо мнение за него.

В Бенгази, седалището на либийската революция, при която бе свален от власт Муамар Кадафи и сега е място на борби между различните фракции, студентът Али Мохамед, на 25 години, каза, че „Ердоган има правото да опита да спре демонстрациите“.

Нанася се вреда на турската икономика, туризмът е засегнат, така че, ако правителството чувства, че всичко това е в опасност, има правото, каза Мохамед.

Докато двадесет и седем годишният счетоводител Адил ал Дриси каза, че „това е неправилно“, както и че протестите може да доведат до края на управлението на Ердоган, инженерът Ахмед Муса (на 31 години) говори за възхищението, което либийците изпитват заради успеха на турската икономика при неговото управление.

Ердоган направи много за Турция и тези, които го призовават да подаде оставка, са луди. Защо искат това?, каза Муса.

В Тунис Монем Лайони, чиято гъста брада е знак за ислямистките му възгледи, одобри факта, че турският лидер влезе в конфликт с историческия регионален съюзник на Анкара Израел. Той каза „Ердоган е пример, който направи страната му модел за демокрация и ислям“.

Друг бивш приятел, който изпита гнева на Ердоган, е сирийският президент Башар ал Асад, а турският лидер остава популярен сред бунтовниците, които все още се борят в най-кървавото арабско въстание.

Лина ал Шами, известен активист, която избяга от Дамаск в Истанбул преди няколко седмици, не се съгласи със сравненията, които турските либерали направиха между собствената им борба на площад Таксим и тази на арабите, живеещи при авторитарно управление.

Като гледам първо как полицията използва водни струи срещу демонстрантите на Таксим, което ги облекчава от лятната жега, и като ги гледам как празнуват цяла нощ, не мога да спра да се усмихвам. Ако това бе режимът на Асад, силите му щяха да убият стотици, ако не и хиляди на Таксим, каза Шами.

Тя изрази притесненията си, че след като отвори вратите на Турция за сирийски бежанци, Ердоган може да бъде принуден да слезе от власт, при което бежанците ще бъдат изложени на враждебност.

Започваме да се страхуваме, че може да има неприязън срещу сирийските бежанци, ако Ердоган бъде принуден да слезе от власт, каза тя.

Халил ал Дахил, саудитски социолог, учил регионална стратегия на Турция, каза, че вълненията в Турция може да навредят на надеждите на Ердоган да има голяма роля в пост-Асадовския период – надежди, които вече бяха попарени заради неохотата на арабските и западните сили да подкрепят изцяло бунтовниците.

Макар обаче Ердоган да изглежда смутен и да е загубил „аурата на имунитета“ от опозицията, на което се радваше, Дахил смята, че не е вероятно протестите да му струват изцяло властта.

Във всеки случай има малко доказателства, че проблемите в родината, или лошото мнение на разочарованите арабски либерали, ще спрат разширяването на икономическото и дипломатическо присъствие на Турция в някогашните й османски владения, действие, което е съпровождано с охлаждане на ентусиазма при дългогодишните усилия на Турция за присъединяване към ЕС.

В Тунис, където Ердоган и десетки водещи турски бизнесмени се договориха за голям брой инвестиционни проекти миналата седмица, коментаторът Амел Белхадж Али писа за нова „колонизация“ на Северна Африка. Тя попита: „Дали не рискуваме отново да станем османска колония?“.

Риск за стратегията на Ердоган за влияние в новите арабски демокрации може да се появи, ако неговите ислямистки съюзници се провалят.

Хасан Нафаа, професор по политически науки в университет в Кайро и критик на „Мюсюлманските братя“, каза, че строгите мерки срещу демонстрантите в Турция са обърнали тези, които не са ислямисти в Египет, срещу Ердоган, заради което успехът на сегашната политика на Анкара към Египет зависи от успеха на египетските „Мюсюлмански братя“.

Ако „Мюсюлманските братя“ въведат сигурна система и донесат стабилност, може би това ще осигури по-лесно постигане на амбициите на турското правителство. Ако обаче „Мюсюлманските братя“ се провалят, и те веднага ще загубят, каза Нафаа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.