СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тайни, лъжи и американски шпиони

Главната задача на правителството е да защитава гражданите си. Но това трябва да се основава на информирано съгласие, а не на сляпо доверие

ПОСТОЯННА бдителност: това е задачата на хората, които защитават обществото от враговете, използващи лукавство и насилие, за да постигнат своето. Това е също мотото на онези, които се страхуват, че защитниците ще следват колективния интерес на неясно каква цена за сметка на индивидуалните права. Едуард Сноудън, млад служител в сферата на сигурността, застана от едната страна на тази битка, като издаде документи, показващи, че Агенцията за национална сигурност (АНС) е събирала данни за телефонните разговори на милиони американци и за активността в интернет на стотици милиони чужденци.

Документите, публикувани от „Гардиън“ и „Вашингтон пост“, разкриват две големи тайни. Едната е съдебна заповед, изискваща от телекомуникационната компания „Върайзън“ да предаде „мета-данни“, като продължителността, насочеността и мястото, откъдето са осъществявани телефонните разговори на абонатите й.

Другата дава известни насоки за програма на име „Призма“ за събиране на имейли, файлове и данни от социалните мрежи от компании като Гугъл, Епъл и Фейсбук. За съществуването на такова подслушване отдавна се подозираше и то не е непременно незаконно. Америка дава големи правомощия на правоприлагащите органи и на разузнавателните агенции. Те се наблюдават от Конгреса и съдилищата, които дават разпорежданията на интернет фирмите.

Барак Обама реагира на разкритията с думите, че „приветства“ дебата за взаимната заменяемост между личната неприкосновеност, сигурността и целесъобразността. Независимо от изказването на президента обаче администрацията и Конгресът не са склонни да обсъждат програмите, които контролират; а политиците и членовете на изпълнителната власт, които искат да говорят, са със запушена уста от законите за секретната информация. Социологическите проучвания показват, че американците са разединени относно ползите от шпионажа – отчасти защото знаят твърде малко за онова, което става. Но легитимността на шпионирането при демокрацията зависи от информираното съгласие, а не от сляпото доверие.

Предпазни мерки срещу защитниците

Може да кажете, че шпионите вършат само онова, което е необходимо. Атаките на Ал Каида от 11 септември 2001 г. показаха на политиците навсякъде, че първото им задължение е да гарантират сигурността на гражданите си – поука, потвърдена неотдавна от атентата на Бостънския маратон през април и гнусното убийство миналия месец на британския войник Ли Ригби в Лондон. Съществуването на ислямистки атентатори е добро основание за прилагане на електронно следене: те идват от свят, в който западните разузнавателни служби все още трудно могат да проникнат, но затова пък използват много активно мобилни телефони и интернет.

Шефът на АНС Кийт Алекзандър казва, че прилаганите мерки, които бяха разкрити от Сноудън, са предотвратили десетки заговори. Бремето върху обществото от събирането на информация за хората е малко в сравнение с войните, започнати в Афганистан и Ирак. А обществеността изглежда доволна: ако има друга атака срещу Америка, Сноудън скоро ще бъде забравен.

Но тъй като шпионите избират какво да разкрият за работата си, никой не може да се произнесе дали цената и следенето са били пропорционални на заплахата. Едно от опасенията е свързано с числеността, обсега и разходите на бюрокрацията от сферата на сигурността: някъде около 1,4 милиона души са със „свръхсекретни“ права като Сноудън. Дали това е благоразумно? Сагата Уикилийкс също извади на показ слабости в системата.

Второто опасение е как ще се отрази всичко това върху връзките на Америка с други страни. Светкавичният отговор на властите на разкритията за ПРИЗМА беше, че американците няма от какво да се страхуват: програмата засяга само чужденци. Това носи оскърбления или вреди в страни, които смятат себе си за близки американски съюзници: Европейският съюз по-специално придирчиво защитава данните за гражданите си. Увеличават се тревогите, че шпионските агенции практикуват цинична трампа, при която всяка от тях спазва буквата на закона при защитата на правата на собствения си народ и оставя съюзниците да вършат шпионирането.

Официалното отричане на подобни машинации не успокоява никого заради едно трето опасение: че на правителствата, действащи извън обществен контрол, не може да се вярва. Джеймс Клапър, директорът на националното разузнаване на САЩ, заяви пред Конгреса през март, че АНС не събира данни за „милиони американци“. Сега той казва, че е отговорил по възможно „най-малко неверния начин“.

Шпионирането в огромните бази данни може да доведе до интересни факти – но също до съсипващи живота фалшиви тревоги, особено когато взиманите след това решения са обгърнати в тайна. Фигуриращите в забранителните списъци за пътувания със самолет не са уведомявани какво лошо са направили и не могат да изчистят името си. В отчаянието си 13 американски граждани, включително няколко, изгонени от собствената си страна заради забраната да пътуват, съдят правителството.

Още нещо, управляващите имат склонността да се облагодетелстват. След атаките на 11 септември тогавашният вицепрезидент Дик Чейни и кабинетът му се възползваха, за да придобият нови правомощия, които запазиха в тайна. Дори Конгресът не знаеше за тях. Днешните шпиони, както се предполага, биват държани по-изкъсо. И все пак американската система включва съдии, които дават в таен съд тайни заповеди за събиране на данни, задължаващи получателите да пазят това в тайна. Шепа тайно информирани законодатели контролират процеса.

Правните основания, които ръководят процеса, също са тайна. Опитите да се хвърли светлина върху всичко това граничат с фарс: лобистката група „Електроник фронтиър фаундейшън“ води съдебна битка да накара Съда за външното разузнавателно наблюдение да огласи секретно предписание от 2011 г., което (нещо необичайно) блокира секретна програма на НАСА. Вероятно целта оправдава средствата – не знаем това, но не такъв бе случаят с тайните затвори на ЦРУ в чужбина, прилагането на мъчението „симулативно давене“ и други рисковани начинания, в които хората на г-н Чейни въвлякоха Америка.

Вярвай, но проверявай

Не искаме да кажем, че американските шпиони вършат лоши неща, а че равнището на обществен контрол е недостатъчно, както и правото на обезщетение. Без тези неща служителите може да бъдат изкушени да злоупотребят с правомощията си, тъй като цената за това е нищожна.Това важи особено за онези, които подслушват или издават забрани.

Шпионите имат нужда от секретност, но не за всичко, винаги и навсякъде. Те сигурно ще се оплакват, че разкриването на информация ще спъва работата им. И все пак си струва да бъде жертвана част от оперативната ефективност, тъй като общественият контрол е условие за всеобща подкрепа. Дори да се съгласят с необходимостта някои от нещата да останат тайна, американците трябва да имат по-ясна представа за това, което шпионите им вършат в тяхно име.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.