СофияПловдивВарнаБургасРусе

Поколението Еразъм

Преди година Вернер Сантяго Медина бил безработен инженер в Лас Палмас, най-големия град на испанските Канарски острови. Днес той е електротехник в Мюнхен, нает от малка фирма. Той довел и семейството си и учи бавно немски. Медина все така подкрепя испанския футболен отбор Барселона, но вижда бъдещето си в Германия.

Неговият път от Канарските острови до Бавария е бил проправен отчасти от Хайнрих Траублингер, собственик на верига фурни в Мюнхен, който оглавява Асоциацията на занаятчиите от Горна Бавария. Траублингер останал шокиран от изследване от 2011 г. сред 79-те хиляди членове на неговото сдружение, което показало, че над една шеста от тях изпитват недостиг на работна ръка. Когато не след дълго гледал по телевизията репортажи за високата безработица в Испания, той съзрял възможност. Асоциацията прилага сега схема за привличане на испански работници. Тя организира интервюта по Skype и оказва помощ при настаняването и ученето на немски език.

Медина и Траублингер са на гребена на вълната на една тенденция, която може да преобрази Германия. С второто най-възрастно население в света (след Япония) и едно от най-ниските равнища на раждаемост в Европа, страната е изправена пред демографски колапс. Работната ръка ще намалее според прогнозите с 6,5 милиона души до 2025 г. и просто няма да има достатъчно млади хора, за да запълват позициите за чираци в германските фирми.

Недостигът на работна ръка може да бъде преодолян по два начина. Единият е да бъдат насърчавани повече чужденци да идват в Германия. Другият е да бъдат привличани повече работници от сегашното население, като бъдат убедени по-възрастните хора да се пенсионират по-късно, а жените да вършат повече платена работа, а и бъдат използвани по-добре най-ниско квалифицираните граждани. На практика ще с наложи двата подхода да бъдат прилагани паралелно. Това ще има дълбоки последици за германската икономика и общество.

По-широко отваряне

Нека започнем с имиграцията. Германия отдавна има сложно отношение към чужденците. Когато нейната икономика преживяваше бум по време на Икономическото чудо през 50-те и 60-те години на 20-и век, тя внесе голям брой чуждестранни работници от Южна Европа и Турция. Известни като гастарбайтери (гостуващи работници), те трябваше да останат временно в страната и не бяха положени никакви усилия за тяхното интегриране. Повечето от тях обаче останаха в Германия. Техните потомци формират сега ядрото на голямата и до голяма степен ниско квалифицирана имигрантска общност в страната.

През 90-те години на 20-и век Германия пое огромен брой етнически германци от изтока и по-специално от Русия, Украйна и Казахстан. Разширяването на Европейския съюз на изток и постепенното вдигане на бариерите пред трудовата мобилност доведе до рязко увеличаване на имигрантите от Полша, Румъния и България. В резултат Германия вече има най-голямата имигрантска общност в цяла Европа. Според новото преброяване на населението около 6,2 милиона от 80,2-те милиона жители на страната, или 8%, не са германски граждани, а още няколко милиона са родени в чужбина.

Германия обаче никога не се е възприемала като имигрантска страна. До 2000 г. гражданството бе запазено предимно за етнически германци. През последните години гастарбайтерите и техните потомци получиха право да кандидатстват за гражданство, но двойното гражданство все още е забранено за хората над 23-годишна възраст. В продължение на много години имиграцията бе просто търпяна, но не и насърчавана. Новодошлите обикновено бяха по-ниско квалифицирани от германците. През повечето от последните 10 години броят на имигрантите не можа да компенсира естественото намаляване на местните жители и населението на Германия се топи.

Сега това се променя. Благодарение на силната германска икономика и заради проблемите на други места, броят на имигрантите нараства. През 2012 г. над един милион души се преселиха в Германия и нетната имиграция бе 370 000 души – най-високото равнище от близо две десетилетия. По-голямата част от новодошлите са от ЕС и по-специално от Полша, Румъния и България. Имигрантите от обхванатите от криза южни страни от еврозоната също се увеличават бързо.

Новодошлите са по-млади и по-образовани от своите предшественици. Германските вестници са пълни с истории за имигранти, които живеят на гърба на щедрата социална система, но те са преувеличени. Близо 70% от румънските и българските имигранти са висококвалифицирани, често с висше образование, казва експертът Клаус Баде.

Предвид очертаващия се недостиг на работна ръка, официалното отношение към имиграцията бавно се променя. Правителството на предишния канцлер, социалдемократа Герхард Шрьодер, постла пътя в началото на миналото десетилетие, като промени правилата за придобиване на гражданство и постави началото на програма за насърчаване на чуждестранните инженери и експерти по новите технологии да идват в Германия. През 2012 г. кабинетът на сегашния канцлер, консерваторката Ангела Меркел, стана един от първите в ЕС, които въведоха нова система на „синята карта“ за приемане на квалифицирани чуждестранни работници от страни извън Европейския съюз.

Проблемът е, че старата скованост трудно се преодолява. Въпреки че федералното правителство сега признава, че техническите квалификации, придобити в чужбина, това важи само за пет от 16-те германски провинции. Германската система на чиракуване все още създава един затворен кръг. На практика единственият път към много технически позиции в страната минава през присъединяването към нея след напускане на училище на 16-годишна възраст. Според едно проучване три милиона имигранти в Германия имат работа, която е много под нивото на тяхната техническа квалификация. Езикът също е сериозно препятствие.

Тези бариери няма да паднат за един ден, но германците полагат по-големи усилия, за да постигнат тази цел. Мнозина германски студенти сами са учили някъде другаде в Европа благодарение на програмата на ЕС за образователен обмен Еразъм.

Отгледан у дома талант

Имиграцията обаче не може сама по себе си да реши проблема на Германия с недостига на работна ръка. От количествена гледна точка по-важно ще е да се създадат условия германците да работят повече. По-възрастните вече се пенсионират по-късно. Германия е на трето място в ЕС по дял на трудовата активност на хората над 55 години (след Швеция и Естония).

Повечето германски жени освен това работят: делът на работещите жени е 72% – много над средния за Европейския съюз. Те просто не работят много време. Почти половината работят на непълен работен ден, което прави средно само 18,6 часа на седмица. Западногерманските училища по традиция затваряха по обед, а възможностите за предучилищна подготовка на по-малките деца съвсем не бяха големи. Източна Германия, където по време на комунизма работеха почти всички жени, има много повече целодневни училища и заведения за отглеждане на деца.

Политиците отдавна признават необходимостта от промяна. Преди десетилетие правителството на Шрьодер увеличи федералното финансиране за предучилищната подготовка и поде кампания за целодневни училища. Дори Християндемократическият съюз (ХДС) на Меркел, който изповядва традиционните семейни ценности, настоява за реформи. Главната сила зад това е министърът на труда и социалните грижи Урсула фон дер Лайен, самата тя майка на седем деца.

Преди това министър на семейството, Фон дер Лайен въведе платения отпуск по бащинство, увеличи федералното финансиране за предучилищната подготовка и се бори за нови законови изисквания. От август германските деца ще имат право на място в целодневно възпитателно заведение при навършване на една година. Не всички в ХДС са доволни от тази промяна. Мнозинството политици обаче признават, че икономиката има нужда по-голям брой жени да прекарват повече часове на работа. Възможностите на федералното правителство да действа обаче си имат граници. Например, то просто не може да настоява за целодневни училища, тъй като образованието е прехвърлено в правомощията на провинциалните власти.

Целодневните училища и осигуряването на по-добри условия за предучилищна подготовка ще увеличат потенциала на един друг възможен източник на работна ръка: децата на имигрантите, които сега отпадат от образователната система. Статистиката е мрачна. Една четвърт от младите хора от имигрантски произход нямат средно образование; под 7% завършват университет; и делът на безработните сред тези хора е два пъти по-голям от средния. Проблемът до голяма степен се дължи на лошите езикови познания и се влошава от система, при която децата прекарват толкова малко време в училище. И тук обаче има признаци за напредък.

От майките до имигрантите, Германия е изправена пред дълъг списък със задачи. Не е ясно дали тя може да действа достатъчно бързо, за да компенсира демографския срив, но поне изглежда работи по въпроса. От полза е, че всички промени, които Германия трябва да направи, по всяка вероятност ще увеличат вътрешните разходи. Нарастващият недостиг на работници ще доведе до повишаване на възнагражденията, което ще остави по-голям разполагаем доход.

По-високите равнища на заетост на работната ръка означават увеличаване на доходите на домакинствата и по-голямо потребление. Като работят повече, жените ще харчат повече пари за различни неща – от детските грижи до полуготовите храни. По-голямата имиграция ще повиши търсенето на жилища. Също толкова важно обаче е, че германското общество ще се промени, когато повече хора като Медина започнат да възприемат страната като свой дом.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.