СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Ердоган избра твърдостта пред разговорите

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

„Казват, че премиерът е твърд. Ако наричате това твърдост, съжалявам, но този Тайип Ердоган няма да се промени“. Това изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган пред неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на 11 юни беше направено, докато полицаите от силите за борба с безредиците водеха разгорещени сблъсъци с протестиращите на истанбулския площад Таксим.

Това остави малко съмнение откъде идва заповедта за разчистване на площада. Безредиците в Турция продължават от 31 май, когато полицията брутално потуши мирен протест на група, лагеруваща в парка Гези до Таксим. Ако Ердоган беше отстъпил по-рано от спорния си план за строеж на търговски пасаж и жилищен комплекс над парка, протестите можеше бързо да отшумят.

Вместо това неотстъпчивият премиер избълва подстрекателска реторика, която разпали гняв сред десетките хиляди предимно млади хора, излезли на улиците в страната, за да покажат солидарност с Таксим. Едва на 12 юни Ердоган леко омекна, загатвайки, че планът му за парка Гези може да бъде поставен на референдум в Истанбул.

Критиците казват, че Ердоган е изтръгнал властта от някога склонната към намеси армия и я е предал в ръцете на полицията. Макар че продължава да бъде най-популярният турски политик, дори неговите съюзници започват да се съмняват дали той все още е годен да продължи да управлява.

Сцените на полицейска жестокост очерниха имиджа на Турция на страна, дълго време хвалена като модел за мюсюлманския свят. „Ердоган все повече заприличва на Хосни Мубарак преди падането му от власт,“ коментира Керем Йоктем, учен от Оксфорд, който изучава Турция.

Имаше момент на надежда, когато Ердоган се срещна с протестиращите на 12 юни, след което той предложи идеята за референдум. Тя обаче се сблъска с мащабната полицейска операция на площада ден преди срещата.

Леви радикали, опитали се да отмъкнат зелената кауза, окупираха площада, разпъвайки гигантски плакати над паметника на Таксим и обкръжавайки сгради в явен израз на неподчинение на правителствената власт. Опожарени ванове и големи площи от стените на сгради бяха нашарени с груби надписи като „From Turkey to Greece, Fuck the police“.

Когато полицията поиска от протестиращите да се разпръснат, група провокатори започнаха да замерят органите на реда с коктейли Молотов и камъни. Отговорът дойде с водни струи и сълзотворен газ, в някои случаи гранати сълзотворен газ бяха хвърляни директно по хората. Въпреки обещанията на валията на Истанбул, че паркът Гези няма да бъде засегнат, полицията започна да лее вода и над него.

В заплашителен обрат Ердоган обяви, че паркът трябва да бъде евакуиран за 24 часа или ще бъде разчистен чрез сила. Американските и европейските приятели на Турция все по-шумно призоваваха за сдържаност. Ердоган обаче все още изглежда клони към конфронтация. Не само, че пренебрежително нарече протестиращите хулигани и пияници (дори намекна, че са пили бира и са се сношавали в османска джамия), но насочи гнева си и към чуждестранната преса – двама канадски журналисти бяха арестувани за кратко.

В неговото съзнание „преувеличените“ информации за събитията на площад Таксим са част от глобална конспирация на чуждите сили, които създават проблеми, за да вдигнат нагоре лихвите за кредитиране на Турция. Това се предполага, че би следвало да събори турската икономика, а с нея и Ердоган. Заглавията в проправителствените медии изобилстваха от материали за ролята на Израел и евреите. Проблемът, казва вътрешен човек от ПСР, „е че премиерът вярва на тези неща“.

В действителност протестиращите не подлежат на етикетиране. Има зелени, гейове, анархисти, кюрди, алевии и много жени. Почти на всички са омръзнали усилията на Ердоган да наложи социален консерватизъм в страната с почти никакво уважение към турския електорат, който никога не е гласувал за ПСР. „Те са първото поколение, което излиза на улиците по-скоро в името на личните свободи отколкото на колективните права,“ коментира Айкан Ердемир, депутат от основната опозиционна сила – светската Народнорепубликанска партия (НРП).

Борбеният стил на Ердоган му е бил от полза при предишни негови битки срещу армията и съдебната система. През последната седмица той освен това се обви в мантията на мъченичеството с пламенни речи за преследването на набожните от някогашните светски управници на Турция.

Джени Уайт, антрополог от Бостънския университет и експерт за Турция, твърди, че „онези, които смятат, че той е загубил хладнокръвие и действа сляпо, може да открият, че тези действия са прагматичната стратегия на Ердоган да сложи край на протестите веднъж и завинаги“.

Дали обаче това ще проработи? Голяма причина за трайната популярност на Ердоган е успешното му управление на икономиката. Тактиката му на поляризиране може да консолидира неговия електорат, но изглежда плаши инвеститорите в момент, когато икономическият изглед вече беше помрачен. А зад перченето му се крие тревога за бъдещето.

Ердоган иска да бъде избран за президент на Турция, когато постът бъде поставен на избори през август 2014 г. До проблемите с Таксим той изглежда беше сигурен, че ще получи длъжността. Сега вместо това Абдуллах Гюл, действащият президент и съосновател на ПСР, може да се почувства насърчен да се кандидатира за втори мандат. Неговият по-умерен подход по време на кризата вдигна акциите му. Гюл – мюсюлманин, както и демократ, подписа обаче спорен нов закон, ограничаващ продажбата и консумацията на алкохол.

Много ще зависи от местните избори, които трябва да бъдат произведени следващия март. Ако ПСР се представи слабо, някои партийни членове може да се обърнат към Гюл. При всеки случай изглежда все по-невероятно Ердоган да продължи напред с новата конституция, която отдавна обещава.

Това може да застраши мирните му преговори с кюрдите, които настояват за ревизиран основен закон, който да признава правата им. Заплахата от преливане на конфликта в Сирия също продължава да буди тревога. Много турци винят откритата подкрепа на Ердоган за сирийските бунтовници за двата атентата с коли бомби, отнели 52 живота в граничния град Рейханлъ миналия месец.

Зад мачовското поведение някои откриват намек за паника у Ердоган, който може още повече да влоши ситуацията. Защо той организира отделни митинги в Истанбул и Анкара през изминалия уикенд?

Когато симпатизантите му го посрещнаха при завръщането му от Северна Африка на 6 юни, те скандираха „да смачкаме Таксим“ и „малцинство, не изпитвай търпението ни“. Както предупреждава Уайт, „ако Ердоган постави в ръцете им тояга и им посочи посоката, те ще станат същите насилници като онези, които се появиха на площад Тахрир“.

Още по темата: ООН и потушаването на демонстрации в Турция

Олег Зеленин, ИТАР-ТАСС

Събитията от събота в Турция, до която със закъснение стигна ехото от така наречената „арабска пролет“, станаха повод за поредната порция критики по адрес на ООН и лично на генералния секретар Бан Ки-мун.

През последното денонощие неговата пересслужба издаде две прессъобщения – с „поздравителна телеграма“ до иранския политик Хасан Рохани, победил на изборите за президент на Ислямската република, и с осъждане на терористичните акции в Пакистан. Нито едно от тези събития по обществен резонанс не може да се сравни с това, което ставаше на истанбулския площад Таксим.

По свидетелството на кореспондента на ИТАР-ТАСС в Анкара Кирил Жаров в неделя на Таксим е царяло пълно спокойствие. Подходите към площада са били отцепени от полицията, чиито отряди продължавали да разгонват групи агресивно настроени демонстранти из съседните улици. Коли, оборудвани с водни оръдия, буквално отмивали от улиците активистите, след което полицаите хвърляли в района с демонстранти газови гранати.

Много протестиращи, попаднали под струите на водните оръдия, съобщават, че във водата се съдържат някакви химически вещества, предизвикващи парене и в редица случаи изгаряне. Тази информация обаче едва ли ще бъде удостоена с широко внимание на Запад на фона на неотдавнашните изявления на САЩ за използване на химическо оръжие от „режима на Башар Асад“.

Опозиционните (в този случай – на много прозападни медии) журналисти в щаб-квартирата на ООН правят аналогии между ставащото в Истанбул и събитията през 2011-2012 г. в Ню Йорк, Оукланд и други американски градове, чиито площади бяха изпълнени от недоволни от икономическата политика на Вашингтон. Тогава на целия свят бяха показани кадри, запечатали жестокостта на американските полицаи, които разпръскваха балони с лютив спрей право в лицата на демонстрантите. Това също бе подминато без внимание от ООН, чиято щаб-квартира от 1952 г. е разположена в най-големия град на САЩ – страната, която в момента покрива над 20 процента от бюджета на организацията.

В секретариата на ООН не обичат да говорят и за събитията в Бахрейн, чиито власти още по-жестоко потушаваха масовите протести на своите граждани. Неспособни да се справят с демонстрациите със свои сили, властите на кралството поканиха военни и полицаи от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Стотиците ранени и загинали се оказаха недостатъчни, за да привлекат вниманието на световната организация, безрезултатно блъскаща си главата за решаване на кризата в Сирия, която, между другото, също започна с демонстрации.

Един от най-ярките критици на работата на ООН под ръководството на Бан Ки-Мун, известният нюйоркски журналист и блогър Матю Лий, в събота напомни на читателите си за инцидента с участието на турския премиер, станал в Ню Йорк на 23 септември 2011 г. На този ден двама сътрудници на службата за сигурност на централата на ООН си изпатиха от телохранителите на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който се опитваше да се промъкне през кордона на поредното заседание на Общото събрание на ООН от разположения отсреща Турски център. В резултат на сблъсъка един от офицерите на ООН бе хоспитализиран със счупени ребра.

След известно време в обратна посока отпътува ръководителят на апарата на генералния секретар на ООН Виджай Намбиар, но не за да изрази протест срещу действията на свитата на ръководителя на турското правителство, а с цел да поднесе извинения за „мудността“ на службата за сигурност на световната организация. В резултат девет нейни сътрудници бяха отстранени, като отгоре на това им забраниха да общуват с медиите.

„Романът“ на ООН с Турция започна няколко седмици преди инцидента пред стените на щаб-квартирата. В началото на септември 2011 г. излезе доклад на комисията, разследваща инцидента с „Флотилията на свободата“ – конвоя от кораби, който през май 2010 г. се опита да пробие израелската блокада на ивицата Газа. Тяхната мисия завърши със смъртта на деветима активисти от ръцете на специалните сили на еврейската държава.

Авторите на доклада – бившият президент на Колумбия Алваро Урибе и бившият премиер на Нова Зеландия сър Джефри Палмър – констатираха прекомерна жестокост в действията на специалните служби на Израел, решили да атакуват корабите без обявяване на последно предупреждение. В доклада се съдържа и упрек по адрес на Анкара, която е „можела да направи повече, за да предупреди участниците във флотилията за потенциалните рискове и да ги уговори да се откажат от планираните действия“.

Турция, която в продължение на няколко години наблюдава повече или по-малко успешните „арабски революции“ в Тунис, Египет, Сирия, Бахрейн и Либия, сама се оказа въвлечена в аналогична история. На този етап Анкара повтаря действията на властите на другите страни, като посреща призивите на народа за промени с палки, водни струи и сълзотворен газ.

Авторите на почти всяка публикация, посветена на ставащото в Турция, неизменно задават въпроса как тази ситуация ще се отрази на политиката на Анкара по отношение на Сирия. В продължение на много месеци Ердоган беше един от главните привърженици на „Свободната сирийска армия“, целяща да свали Башар Асад. Според някои информации Анкара доставя оръжие на опозицията в Сирия, наред със Саудитска Арабия и Катар, които го правят открито. Турция стана за сирийските бунтовници „тил“, където те получават товари и планират атаките си.

Според последното проучване на базирания в Анкара център „МетроПОЛ“ политиката на Ердоган по отношение на Сирия е подкрепяна от едва 28 процента от съотечествениците му. Бурята от масово недоволство се оказа твърде ненавременна за турския премиер – преди няколко дни САЩ обявиха, че ще започнат да оказват военна помощ на сирийската опозиция.

До този момент нейното доставяне през турско-сирийската граница изглеждаше път без алтернатива. Ескалацията на обстановката в Турция обаче може да усложни всичко и САЩ ще трябва да избират между претъпканата с неконтролируеми лагери на бежанци Йордания, разкъсвания от междурелигиозни дрязги Ирак и Ливан с вечния „мазол“ на Вашингтон в лицето на движение „Хизбула“. Има още един вариант – Израел, но него го дели от Сирия буферната зона на Голанските възвишения, с мъки наблюдавана от миротворците на ООН.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.