СофияПловдивВарнаБургасРусе

Обама пак в Берлин, но сега мотото е „Yes we scan“

Ройтерс

Сп. Шпигел посреща Обама със заглавие „Изгубеният приятел“

Преди пет години, когато мина през Берлин по пътя си към Белия дом, Барак Обама беше приветстван като рок звезда. Но тази седмица, когато отново идва тук, за да разговаря с Ангела Меркел и да изнесе реч пред Бранденбургската врата, той ще се сблъска с по-хладен прием и неудобни въпроси за шпионските методи на САЩ.

Посещението е почти 50 години след деня, в който президентът Джон Ф. Кенеди пристигна в разделения Берлин в разгара на Студената война и отправи силно послание на американска солидарност, заявявайки пред събралите се западняци в града: „Аз съм берлинчанин.“

Кенеди е американският лидер, с когото Обама най-често беше сравняван в предизборната кампания, когато поддръжници скандираха на предизборни митинги „Да, ние можем“. Млад, харизматичен и вдъхновяващ, той олицетворяваше надеждата, обновлението и пълното скъсване с Джордж У. Буш, за което копнееха европейците.

„Германия посреща суперзвезда“ беше заглавието на корицата на седмичното списание „Шпигел“ преди посещението му в американската предизборна кампания през 2008 г. Речта му в берлинския парк Тиргартен привлече 200 000 почитатели, които бурно го аплодираха, когато той призна грешките на политиката при управлението на Буш и обяви: „Америка няма по-добър партньор от Европа.“

Миналата седмица заглавието на корицата на „Шпигел“ беше „Изгубеният приятел“.

Обама продължава да е популярен сред германците: допитване от по-миналата седмица показа, че според 82 процента от тях той си върши работата добре.

Но магията я няма, а на нейно място идват въпроси за неуспеха на Обама да закрие военния затвор в залива Гуантанамо, нареденото от него използване на безпилотни самолети за убийството на бойци на Ал Каида и преди всичко следенето на интернет и комуникациите в стил „големия брат“, което европейците мислеха, че е свършило с ерата на Буш.

Мнозина германци все още си спомнят повсеместното следене от тайната полиция Щази по времето на комунизма, а когато по-миналата седмица гръмна новината за тайната програма „Призма“ на Вашингтон, пресата избра заглавието „Да, ние следим“ (Yes we scan).

„Той все още е популярен, но не колкото преди“, каза Хенинг Рике, който ръководи програмата за трансатлантически отношения на Германския съвет за външна политика в Берлин.

„В Германия има разочарование, че той не успява да закрие Гуантанамо, и са налице опасения за методите му в борбата с тероризма. Хората разбират, че той не е светец и не е всемогъщ“, заяви Рике.

След американско-германска среща по кибернетичните въпроси във Вашингтон миналата седмица Германия изрази тревога от програмата за следене на правителството на Обама, казаха двете страни в общо изявление, разпространено в петък.

Според изявлението правителството е подчертало, че програмите имат за цел да защитават САЩ и други страни от терористични и други заплахи.

Предизборен тласък

Канцлерката Меркел дължи на Обама изява пред Бранденбургската врата, която някога се намираше до Берлинската стена между комунистическата източна и капиталистическата западна част на града, след като отхвърли искането му, когато той беше по-млад сенатор от Илинойс, да изнесе реч там през 2008 г.

Надеждата на лагера на Меркел е, че това посещение може да й даде тласък в подготовката за изборите през септември, когато тя ще се бори за трети мандат.

То също така ще даде на двамата лидери възможност да рекламират инициатива за свободна търговия между Съединените щати и Европейския съюз, която и двете страни се надяват, че ще засили икономическия растеж, ще създаде работни места и ще придаде ново значение на отношенията, загубили емоционалната си основа след края на Студената война.

За Обама, който е израснал в Хавай и е прекарал част от детството си в Индонезия, Европа понякога изглежда второстепенна. Отличителната външнополитическа инициатива през първия му мандат беше „преориентирането“ към Азия.

Германските медии подчертават факта, че е трябвало да минат четири години и половина, докато Обама направи първото си президентско посещение в Берлин.

„За Обама отношенията с Европа се сведоха до анализ на разходите и ползите. Това не му е в кръвта“, каза Джаксън Джейнс, който оглавява Американския институт за съвременни германски изследвания.

От своя страна, Меркел през последните три години е погълната от финансовите неразбории в Европа. Тя е подложена на силен натиск от правителството на Обама да предприеме по-смели стъпки за решаване на кризата и стимулиране на растежа в Европа.

Сътрудници на Меркел описват връзките между двамата лидери като добри и белязани от уважение, но признават, че има и търкания.

Те казват, че на среща на най-високо равнище на Г-20 в Кан в края на 2011 г. Обама се е опитал да убеди тогавашните лидери на Франция и Италия Никола Саркози и Силвио Берлускони да се съюзят срещу Меркел и нейните политики за еврото. През 2012 г. на форум на Г-8, на който той беше домакин в Кемп Дейвид, Обама подкрепи новия френски президент Франсоа Оланд и посланието му за стимулиране на растежа, като остави Меркел изолирана и уязвима в настояването й за икономии и реформа.

Когато говорят за Обама, съветниците на канцлерката може да звучат като изпитващи носталгия по Буш, който имаше редовни видеоконференции с Меркел, канеше я в ранчото си в Тексас и на безброй приеми я разпитваше за младежките й години зад Желязната завеса в Източна Германия. Шпиониране и Сирия

Все пак е трудно да се пренебрегнат приликите между Обама и Меркел. И двамата са аутсайдери – първият чернокож президент на САЩ и първата жена лидер на Германия, израснала при комунизма.

И двамата са прагматични, умели лидери, познаващи подробностите. Сътрудници казват, че когато те се срещнали в Дрезден при първото президентско посещение на Обама в Германия, обсъждане на промените в климата се превърнало в съревнование за това кой знае повече за разрешителните за въглеродните емисии.

Разговорите в Берлин също така ще бъдат наблюдавани за признаци на напрежение. Говорител на Меркел каза, че тя ще настоява Обама да даде отговори за американската програма за следене. Берлин иска уверения от Обама, че онлайн комуникациите на германските граждани не се следят от Вашингтон.

Друга основна тема ще бъде Сирия, след като Белият дом каза, че правителството в Дамаск е прекрачило „червена линия“ с използването на нервнопаралитичен газ и че Обама за първи път е разрешил САЩ да изпращат оръжия на сирийските бунтовници.

В петък говорител на германското външно министерство заяви, че правителството е „научило с уважение за американското решение“, но се придържа към своята позиция, че няма да въоръжава бунтовниците.

Меркел и Обама може да се опитат да изместят фокуса към своята инициатива за свободна търговия. Поръчано от ЕС изследване изчислява, че сделката може да донесе икономически ползи за приблизително 100 милиарда евро (130 милиарда долара) на година и от двете страни на Атлантика.

„Въпреки преориентирането към Азия, в момента именно трансатлантическият пазар разпалва интереса на Вашингтон“, каза преподавателят в Джорджтаунския университет Чарлз Купчан. „Американските и европейските елити отчаяно се стремят към растеж и работни места и нямат още много стрели в колчаните си“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.