Нов живот с нови пръсти за якудза

Франс прес

Когато якудза (член на японската мафия) се откаже от мафията, той може наистина да го е направил, но миналото му личи веднага – липсва му пръст, а понякога дори няколко пръста. Решението са протезите.

„Вижте! Човек би казал, че пръстите ми са истински, нали?“, хвали се прехвърлилият отдавна 50 години Тору, който се гордее с двете си нови кутрета и с новия си ляв безименен пръст. Той е похарчил равностойността на 7000 евро за тях и за нов живот.

„Само една 70-годишна жена забеляза веднага, че това не са истинските ми пръсти и аз й казах, че съм претърпял трудова злополука в завод“, разказва Тору. Това не е неговото истинско име, а псевдоним, който той си е избрал, защото миналото му на якудза го е следвало по петите и то дълго време.

Подобно на италианската мафия или на китайските триади, якудза са навсякъде – хазарт, дрога, проституция, рекет, пране на пари чрез най-почтени компании и прочие.

Тези престъпни банди наброяват около 63 000 членове и бяха толерирани от властите, стига да не действат прекалено открито. Но в последно време властите станаха по-строги към тях.

През октомври 2012 г. Кейшу Танака трябваше да напусне правителството, след като призна за миналите си връзки с лидер на якудза и за това, че е участвал преди тридесетина години на парти, организирано от престъпен бос от Йокохама близо до Токио. Единственият проблем беше, че въпросният Кейшу Танака беше достолепен старец на 74 години и заемаше поста министър на правосъдието.

В колективното въображение якудза често пъти са герои, чиито приключения се разказват сякаш са роман в комикси или филм. Но техният истински живот далеч не е толкова забавен.

Японските мафии спазват правилник на честа и ако някой якудза го наруши, за да получи опрощение, той трябва сам да си отреже пръст и да го дари на кръстника.

Историята на Тору е подобна. Всичко било наред за този здравеняк, ръководещ добре малката си фирма за охрана на баровете и нощните клупове в квартала с червените фенери Кабукичо в Токио. Конкурентните банди не смеели да стъпят на неговата територия и той можел да носи парите на шефовете си.

Но един ден късметът му изневерил. На негов „брат“ от бандата му хрумнала лошата идея да краде от дрогата. Босът се ядосал. Станало опасно и за да успокои шефа си, Тору си отразял първата фаланга на лявото кутре.

Късметът му изневерил втори път. Друг „брат“ също престъпил чертата и за Тору единственото решение било да отреже още една фаланга.

„Първата човек я реже лесно. Връзваш я здраво и после натискаш с цялата тежест на тялото върху кухненския нож. Но с втората беше по-трудно, отколкото си мислех“, разказва Тору и признава, че един от „братята“ му помогнал.

После Тору се напил, предизвикал скандал и изпотрошил бар. Тогава късметът му изневерил за трети път. Собственикът бил приятел на шефа му. Тору извадил отново ножа и подарил на шефа още едно парче от кутрето си.

Накрая Тору бил спасен в известен смисъл от любовта, но трябвало да страда.

„Срещнах едно момиче. Исках да се оженя за нея, но тя казваше, че не може да се омъжи за якудза. Тогава реших да напусна бандата“.

Уви, това не става ей така, с едно щракване на пръсти. Тору трябвало да „дари“ още един пръст и избрал безименния.

„Опитах добрия стар кухненски нож, но пръстът беше прекалено дебел, острието не можеше да проникне в мускула. Тогава заедно с един „брат“ се справихме с помощта на чук и на ножици. Болката беше невъобразима!“

Отрязаните пръсти били израз на предаността на Тору към престъпната банда, на неговото чувство за саможертва, докато бил част от „семейството“. Но след като решил да стане отново „катаги“, честен човек, отрязаните пръсти станали срамно клеймо.

Единственият изход бил да си върне пръстите. И точно тук се намесва факирът Шинтаро Хаяши, специалист по протезите, който създава за него три „юби“ пръст на японски по мярка с най-малките подробности като пръстови отпечатъци, линии, извивки, та чак до косъмчетата, взети от пациента и трансплантирани върху изкуствените фаланги.

„Аз съм нещо като Джепето“, разказва лекарят, визирайки бащата на Пинокио. „Трябва да опозная човека и да сложа нещо отличаващо се върху това, което произвеждам“, допълва той. После обяснява, че за да произведе тези изкуствени пръсти, има нужда от снимка на пациента в бюрото си.

Повечето от неговите клиенти са пострадали при злополуки. Бившите якудза са едва 5 процента от тях.

Силиконова отливка на пръста излиза доста скъпо, около 300 000 йени (2300 евро). Но човек може да сменя редовно самите протези. „Аз ги сменям на всеки три месеца“, казва Тору. Той не съжалява очевидно за направената инвестиция.

„Днес аз ръководя две фирми за ремонт на къщи. Всичко е напълно законно. Докарвам си по 300 милиона йени 2,3 милиона евро „, казва той, сещайки се за „братята“ си. Те също „ще се измъкнат, ако работят здраво“ и ако съдбата реши.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.