Протестът рискува да изгуби връзка с реалността

На протеста
Нестандартни протестиращи момичета. Снимка: Булфото

Вдъхновени от собствената си красота, протестиращите се самоизолират

Не е безинтересна съпоставката на случващите се в момента протести в София и във Варна. Софийският е познат на всички, ако не от лично участие, то от невероятната медийна и Фейсбук активност, която генерира.

Варненският е доста по-скромен. На него присъстват около 1000 души. През февруари обаче, във Варна протестиращите бяха около 30 хиляди. Двама души се самоубиха, единият от които се самозапали. Самозапалването не е особено „красиво“, не става за подходяща за шерване фотогалерия. Още повече пък онова в Раднево, също от вълната зимни протести, когато го извърши отчаян безработен баща.

През февруари митинги имаше в цялата страна, включително в малки градове като Петрич, да кажем. Сега големи протести има само в София, рехави във Варна и Пловдив, а другаде – не (с изключение на Благоевград, където протестът е предимно на анти-турска основа).

Въпреки това, днешният протест успява да си придаде почти епохално значение, самоопределяйки се постоянно като „различен“, „красив“, „смислен“ и най-вече на тези, които „си плащат“ (виж тук). Няма нищо лошо в красотата като такава, или пък в плащането на сметки, проблемът е, че протестът рискува много бързо да изгуби връзка с реалността и оттам да не постигне почти нищо.

Рискът е в това, че пряко или косвено настоящият „cool” протест дискриминира огромна част от българското гражданство, което по стечение на обстоятелствата не е активно във Фейсбук, няма средни доходи и не се вдъхновява от остроумни хаштагове. По статистика от 2010 г. 43% от българите имат достъп до интернет, която е най-ниският показател в ЕС. И тези 43% съвсем на се на едно мнение за случващото се. А останалите 57% обаче също имат граждански права и възможност за гражданска позиция. Голяма част от тези 57 % бяха на протестите през февруари – жп работници след работа, възрастни хора, чиито деца отдавна са в чужбина, студенти в малките градове. Днес в по-голямата си част не участват, главно защото похвално бързо случилият се протест в София прави всички възможни усилия да ги изключи.

Изолиране в центъра на София няма да роди политически субект

Тук не става дума за  проповядване на някакво утопично „национално единение“. Притеснително е изолирането на гражданската енергия единствено в центъра на София, защото това би означавало невъзможност да се адресират проблемите на по-голямата част на българското общество и оттам невъзможност да се създаде какъвто и да било жизнен политически субект, който да е алтернатива на статуквото.

На протеста
Протестиращи имитират Волен Сидеров, който се криеше под маса предишните дни. Снимка: Булфото

Ако самоопределите се за „готини“, „красиви“ и „средна класа“ не комуникират по някакъв начин с тези, които според тях не попадат в горните категории, най-очакваната им съдба е на елитарни партии като ДСБ с техните 3% електорално влияние или пък на „Зелените“, за които гласуват предимно тънък слой градски младежи. Много показателно за идеите на тези младежи и на настоящия протест е, че една от зелените активистки предложи ограничаване на избирателното право чрез образователен ценз.

Това обаче не е възможно в XXI век или поне не би трябвало да е възможно. „Чалгарите“, хората от Перник, строителните работници със закъснели заплати и 70-годишните миячки на чинии по заведенията също съществуват. Освен това плащат данъци, с помощта на които „готините“ се образоваме сравнително евтино и ходим по протести.

По същият начин както

София не е само „Орлов мост“, но и „Лъвов мост“,

по сполучливата хрумка на една фейсбук група (виж тук). Социални конфликти има не само в красивите Иракли и Пирин, а и на  Женския пазар, където стотици (бедни) хора са на път да загубят прехраната си в името на „европеизацията“ и „модернизацията“ на квартала (виж тук).

И ако по някакъв начин протестът не разговаря по такива теми и не адресира тези, които възприема за „различни“, то популисти като Бойко Борисов или Георги Първанов ще го направят. И хората няма да са виновни, че са ги послушали за пореден път.

Самопровъзгласилият се граждански елит пък рязко ще се сблъска с реалността и ще изпадне в поредното униние, раждайки нова доза хаштагове, този път за Терминал 2.

В България всъщност почти всички си плащат сметката за ток, иначе частните компании го спират след три месеца. Освен това почти всички искат промяна, защото политическото нахалство е стигнало връхна точка. Именно това последното дава надежда за объркване на сметките на олигархията, която в противен случай, рано или късно ще намери начин да излъже справедливо изправилото се в момента срещу нея малцинство.

––-

* Авторът е журналист, дипломирал се през 2010 г., сега защитава магистратура по история. Писал е много по македонския въпрос в evestnik.bg и др., поддържа блог petyr.blogspot.com и „Истинска публицистика„.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.