СофияПловдивВарнаБургасРусе

Избирателите на Ердоган в неизследвани води

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Повече от всяко друго нещо погледите трябва да бъдат насочени върху това как ще се отразят ефектите на твърдата политика на Реджеп Тайип Ердоган върху партията, която той създаде заедно с група умерени постислямисти преди повече от десетилетие.

Като се търсят отговори защо е избрал пътя за контраатаки срещу враг, обрисуван като „черна дупка“, вместо да се справи с незначителна градска криза, не може да се каже, че тези действия са в сферата на здравия разум.

Това бе същината на посланията, които аз предадох на холандските си колеги в Амстердам и Ротердам през изминалите дни. Бях поканен там от хората, работещи в холандската Фондация за приятелство с турците, и се оказах в климат, обусловен от влошаването на отношенията между ЕС и Турция.

Ескалацията на кризата върна обратно всички стари проблеми. Оказа се, както мнозина посочиха, че десет години усилена работа за демократизация на голямата страна с колективни усилия вътре в нея сякаш бяха пропилени само за 10-15 дни. Според моите холандски колеги Ердоган е успял да направи точно това.

Но защо?, се учудиха те. Трудно е за тях да разберат защо. Когато се търсят отговори те лесно и разбираемо попадат под влиянието на формулата за „скритата програма“, че Ердоган и екипът му не са имали истинско намерение да доближават Турция към ЕС, след като показаха, че нямат истинско желание за спазване на демократичните права.

Накратко, анализирам ситуацията така: стратегическият избор на Ердоган е „ескалация и сърфиране върху остра поляризация“. Той има предвид трите минали парламентарни избори, а промяната му напоследък, използвайки реториката на някогашна Турция, която е изключително авторитарна, изолационистка и заплашителна, към консервативния националистически блок, също е насочена към консолидиране на здравото му управление над партията му. Истина е, че се проявяват силни елементи на високомерие, непостоянно поведение, его, но като се има предвид политическата грамотност на Ердоган, в това, което е рационално, се крие по-голямата част от истината.

Представянето му през последните три седмици може да има много общо с това колко много се притеснява той от вълненията сред гласоподавателите на ПСР. Според проучванията на общественото мнение политиката спрямо Сирия, кюрдският процес за мир, проектите в Истанбул, конфликтите със старите съперници и намесата му в личния живот на хората в различна степен са станали причина за това. Може да е трудно да се оцени колко голямо е безпокойството, но ако не друго, вълнението трябва да е заради прибързаните му и твърди действия, заради това, че избра да дръпне силната партия от центъра към периферията, от стабилността към ръба на радикализацията.

Ердоган може да е силен, но той не е Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Всъщност той и партията му все още се занимават с мисията, която са получили след изборите през 2002 г., когато подкрепата на гласоподавателите бе потвърждение за „турското пробуждане“. Ердоган казваше и все още твърди, че той ще е този, който ще донесе демокрация в Турция. Голямата подкрепа също е това, което държи партията там, където се намира.

Така че, ако е вярно, това означава, че ПСР бавно се доближава до момента на истината, когато ще бъде подложена на тест основата й. Дали ще продължи да подкрепя „възраждане“ при стабилност или ще постави Турция извън демократичното уравнение? Последно проучване на агенцията за социологични проучвания Метро Пол, базирана в Анкара, дава някои насоки: докато общо 50 на сто от анкетираните мислят, че правителството на ПСР е станало авторитарно, 33 на сто от избирателите на ПСР също смятат така. Докато 50,1 на сто от анкетираните смятат, че правителството на ПСР се меси в живота им, 27 на сто от избирателите на ПСР също са на това мнение.

Въпросът, който трябва да се следи в случая, е, дали ПСР ще се спука под тежестта в обозримо бъдеще. Президентът Абдуллах Гюл и бившият министър на културата Ертугрул Гюнай дадоха ясни сигнали вчера, че ще има „пропуквания“. Навсякъде ще бъдат преначертани предните редици.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.