Хърватия влиза в ЕС без ентусиазъм

Ще има тържества и фойерверки, но Ката Сечич не е особено ентусиазирана заради историческия момент на присъединяване на Хърватия към Европейския съюз.53-годишната работничка в хърватска текстилна фабрика има по- належащи грижи: предприятието, където работи, фалира и тя не е получавала от месеци заплатата си от 300 евро.

Преди десетилетие, когато Хърватия започна преговорите за членството си в ЕС, страната, преживяла война, бе ощастливена от перспективата да стане член на европейския елит. Но хора като Сечич са променили мнението си. С Европейски съюз в дълбок финансов смут и собствена икономика в рецесия от пет последователни години, вълнението е засенчено сега, когато страната се подготвя да стане официално 28-ят член на ЕС на 1 юли.

Производството в нейната фабрика наскоро бе спряно, а Сечич и останалите около 100 работници са формално на работа – и стачкуват. Тя протестира всеки ден от месец заедно с десетки нейни колеги в сините си униформи по улиците на Загреб, столицата на Хърватия, получавайки мълчаливата подкрепа на потиснатите пешеходци.

„Членството в ЕС няма да донесе на нас работниците нищо добро“, казва Сечич, докато колона от протестиращи пресича главния площад в града. „Може само да стане по-лошо, особено за текстилната промишленост“, която вече сериозно пострада от евтините китайски стоки, а сега ще има и нова конкуренция от Европа.

Работодателят й – предприятие за производство на бельо, някога едно от най-големите текстилни производители на Балканите, в момента е в процедура по обявяване на фалит след скалъпена приватизация миналата година, една от многото, станали в хърватската икономика в последните години, докато бившата югославска държава се опитваше да реформира институциите си от времето на комунизма, за да изпълни изискванията на ЕС.

Еврооптимистите се фокусират върху възможността на хърватите да намерят работа в по-богатите държави от ЕС, че Хърватия може да привлече повече чуждестранни инвестиции и че европейските лидери в Брюксел могат да държат под контрол ширещата се корупция и лошото икономическо управление. Но хора като Сечич се опасяват, че вече пониженият им стандарт на живот ще се влоши още повече заради нарастващи данъци, което може да доведе до скок на цените. Те също се страхуват, че отварянето на трудовия пазар ще доведе други граждани на ЕС да заемат техните работни места.

Според последните проучвания на общественото мнение, 60 на сто подкрепят членството на Хърватия, но само 49 на сто от хърватите вярват, че страната им ще има полза от членството. Когато Хърватия започна преговорите за членство преди десет години, проевропейски настроените хора бяха 85 на сто.

С равнище на безработица от около 20 процента, влошаващ се жизнен стандарт, ширеща се корупция сред политическия елит и намаляване на кредитния рейтинг на страната, мнозина хървати не са в настроение да празнуват.

Положението в ЕС също не изглежда много добро заради рецесия, а много от държавите се опитват да стимулират растежа си докато са заклещени от дългова криза, принудила правителствата да съкращават разходите и да вдигат данъците. 60 на сто от износа на Хърватия е за държавите от ЕС и това води икономиката към траен упадък.

„Хърватия е в убийствена икономическа ситуация“, казва известният хърватски икономически анализатор Давор Дженеро. „Хърватия влиза в ЕС, когато ЕС не е в най-доброто си състояние. Фактът, че ЕС е в криза, подхранва тази липса на оптимизъм“.

На стена в центъра на Загреб е написано „Млади хора, напускайте Хърватия“ като израз на безизходица, макар държавните институции да подготвят фойерверки и други пищни празненства по повод членството, които ще започнат в нощта преди присъединяването. Но при положение, че младежката безработица е висока в повечето държави от ЕС, като в Гърция и Испания безработни са 50 на сто от младите хора, спасение за младите хървати в държавите от ЕС също може да не е възможно.

Хърватия, с население от 4,4 милиона души, ще стане втората бивша югославска република, която ще се присъедини към ЕС, като по много начини това е отражение на големите постижения на страната след отделянето й от Югославия след кървав конфликт. Словения, която също е в дълбока икономическа криза, се присъедини към Евросъюза през 2004 година. Хърватия ще бъде първата бивша комунистическа държава, която ще се присъедини към ЕС след 2007 година, когато това сториха Румъния и България.

Като тях, тя се бори с корупцията. Организацията Трансперънси интернешънъл нареди Хърватия след Руанда, Йордания и Куба заради нивото й на корупция през 2012 година. Бившият премиер на Хърватия Иво Санадер, който играеше главна роля в преговорите за членство в ЕС, е в затвора, след като бе признат за виновен в това, че е вземал подкупи в размер от няколко милиона долара от чужди компании.

„Корупцията е основният проблем на Хърватия, тя е проникнала във всички части на обществото ни“, казва Невен Лукета, инвестиционен консултант на адриатическия полуостров Истрия, допълвайки, че бюрокрацията възпрепятства чужденците да правят бизнес в Хърватия, което също вреди на инвестициите. Той се надява, че членството в ЕС ще помогне за прочистването й.

Хърватските компании, които изнасят стоките си за съседните балкански държави, също ще пострадат, защото таксите ще се покачат за износа за държави извън ЕС. Властите препоръчват спокойствие.

„Хърватия ще усети ползите от членството в ЕС след три до пет години“, казва управителят на Националната банка на Хърватия Борис Вуйчич. „В краткосрочен план нищо съществено няма да се промени“. Заради кризата в ЕС така необходимите чуждестранни инвестиции ще намалеят в идните няколко години.

Дори представителите на ЕС признават, че членството няма веднага да донесе положителни резултати.

„Така че какво ЕС ще донесе на Хърватия? Е, не очаквайте драматични промени за една нощ“, каза еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. „Хърватия няма да е по-различна на 1 юли от тази, която е била на 30 юни“.

„За ЕС да има Хърватия за член означава преди всичко разширяване на полето на политическа стабилност в стратегическия европейски регион, който бе разкъсван от конфликти до неотдавна“, каза Фюле. „Това означава още разширяване на вътрешния европейски пазар, създаване на нови възможности за бизнеса и хората, живеещи в ЕС.“

Някои хървати не са оптимисти, но са прагматични.

„Не може да е по-лошо“, казва рибарят Давор Скорич, който сега ще се изправи пред конкуренцията на много по-добре оборудваните италианци и словенци, на които им бе забранено да ловят риба близо до хърватския адриатически бряг. „Само може да стане по-добре“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.