СофияПловдивВарнаБургасРусе

Стоте дни на папа Франциск – малка революция в жестовете

Франс прес

Кардинал Хорхе Берголио, сега папа Франциск, през 2009 г. отива на работа с метрото. Снимка: архив

За стоте дни от началото на своя понтификат Франциск – първият папа от Америка, придоби небивала популярност, извършвайки революция в жестовете и символите, без да се отклони от стриктната линия на предшествениците си по отношение на нравите и доктрината.

Хорхе Берголио, бивш кардинал на Буенос Айрес и първият папа, приел името Франциск (на Свети Франциск Асизки) впечатли още от встъпването си в длъжност със своята простота и с вниманието, което отделя на бедността.

С няколко скромни фрази този папа, който предпочита да се нарича „Епископ на Рим“, си спечели популярност, далеч надхвърляща християнските среди. Той наследява Църква в криза, белязана от скандали с педофилия, от корупция и от аферата с изтичане на вътрешна информация „Ватилийкс“ от миналата година.

Още със стъпването си във Ватикана, Франциск наложи нов стил в сравнение с плахия Бенедикт Шестнайсети, чиито взискателни послания и професорски стил не се приемаха добре. За разлика от него, Франциск се смесва с множеството, прегръща, благославя, получава подаръци, разговаря, шегува се, моли се заедно с хората, които се тълпят около него.

„Франциск притежава тази изключителна способност да създава у всекиго усещането, че е важен, че лично на него се обръща внимание“, отбелязва наблюдателят по въпросите на Ватикана във в. „Еспресо“ Сандро Маджистер.

Под погледа на предшественика му, който на 28 февруари подаде оставка и се оттегли в стар манастир на Ватиканския хълм (едно напълно необичайно съжителство), Франциск беше избран от кардиналите да възкреси мисионерския дух на Църквата и да реформира правителството й – Курията.

Въпреки своите 76 години, той отказа да се настани в папския апартамент и избра да остане в пансиона „Света Марта“, сред временните гости и прелатите, живеещи постоянно там. Той обясни, че не понася да е откъснат от света и има нужда от контакти.

Аржентинският кардинал не познаваше почти никого в Курията. Дали не се е изолирал? Сандро Маджистер не смята така: „Този папа иска да бъде независим от тази конкретна Курия, за да не бъде пленник на бюрокрацията й, но си изгражда широка мрежа от
лични контакти“.

„Курията не е компактен блок и мнозина са доволни, че отново има папа, готов да се заеме с нейното преструктуриране“, казва наблюдателят по въпросите на Ватикана от в. „Фато котидиано“ Марко Полити.

Неуморният Берголио, силно религиозен човек, строг и дисциплиниран под жизнерадостната външност, води многобройни и продължителни консултации. Вдига телефона и умножава контактите си.

В единствен зрелищен жест, първият папа йезуит избра само осем кардинали от петте континента, за да го съветват по управлението на Църквата и реформата в Курията.

Реформата несъмнено ще започне през есента. Дотогава „министрите“ на Бенедикт Шестнайсети запазват постовете си. „На временен договор“, отбелязва Сандро Маджистер.

Мнозина във Ватикана се тревожат за бъдещето си заради жлъчните нападки на папата срещу светската суета и кариеризма. Онези, които го познават, го описват като човек с принципи, консерватор, взискателен, решителен, който може да се разправи с корумпираното духовенство.

Някои служби на Ватикана може да бъдат прегрупирани и принципът на колегиалността на епископата (който регламентира папските прерогативи спрямо епископите) ще бъде укрепен, за да може да се управлява Църква с 1.2 милиарда вярващи.

Неизвестност цари по въпроса за бъдещия държавен секретар, който ще замени непопулярния италиански кардинал Тарчизио Бертоне, който все още заема поста.

Банката на Ватикана (Институтът за религиозни дейности – Istituto per le Opere di Religione Ц IOR), в миналото в центъра на постоянни скандали, може би ще бъде реформирана в дълбочина, но не ликвидирана.

Освен реформата на Курията, друг приоритет на папата е „мисията“ да достигне до „географските и ексзистенциални периферии“, както повтаря той. Любимият му инструмент е утринната проповед в параклиса на „Света Марта“, в която се опитва да се приближи максимално до ежедневието на хората, с понякога шокиращи формулировки, например когато упрекна клира, че е „измислил осмо тайнство: тайнството на митницата“, която контролира дали вярващите „спазват правилника“.

Тези импровизирани проповеди му навлякоха враждебността на онези, които започват „пасивна съпротива срещу реформите – те го обвиняват, че е демагог, пауперист, че се повтаря, че е опростенчески наивен, твърде прилича на кюре и недостатъчно на папа“, изброява Полити.

От гледна точка на доктрината няма голяма разлика между Франциск и Бенедикт, комуто новият папа често отдава почит. И двамата не одобряват Църква, наподобяваща неправителствена организация или бюрократична администрация, или защитават „Сътворението“ и живота „във всичките му стадии“.

Според Полити обаче, при Франциск липсва „натрапчивата мания да се превръщат някои ценности на Църквата – прословутите неподлежащи на предоговаряне принципи, в политическа идеология“.

За разлика от предшественика си, Франциск, макар да насърчава парламентаристите да „поправят“ или „отменят“ законите при необходимост, никога не произнася директни присъди с думите „аборт“, „евтаназия“ или „гей бракове“ – „мълчание, което съответства на умишлено желание“ да се оставят епископите сами да се изкажат“, казва Маджистер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.