Предварителните насоки на Бърнанке са прозрачни като кал

Председателят на Управлението на федералния резерв (УФР) Бен Бърнанке изглеждаше малко нервен на пресконференцията на 19 юни. Неотдавнашните му коментари за бъдещия курс на паричната политика разтревожи инвеститорите и повиши доходността на облигациите, затягайки финансовите условия по начин, по който УФР не желаеше. Невъзмутим на външен вид, Бърнанке заяви, че оставя политиката непроменена, но в опита си още веднъж да изясни замисъла на УФР, той мълчаливо призна, че нещо се е объркало.

За щастие самата политика, според мен, в общи линии е добра – но това е въпреки, а не заради непрекъснато развиващите се формули, използвани да я обяснят. Растежът на САЩ все още е вял, безработицата продължава да е висока, а инфлацията първо е доста под целевата определена от УФР и второ – спада. Това е достатъчно, за да оправдае лихвените равнища, близки до нула, до второ нареждане, наред с допълнителните мащабни изкупувания на активи – каквито са и намеренията на УФР.

Без съмнение тази политика крие опасности. Смекчаването на парично-кредитната политика е експеримент и предполага рискове. Бърнанке обобщи това сухо в неотдавнашна реч: Има риск дългосрочните лихвени равнища да останат ниски (каращи инвеститорите безразсъдно „да се стремят към доходност“) и риск, че няма да останат ниски (налагащ загубите на инвеститорите, когато равнищата се вдигнат и цените на облигациите спаднат). Въпросът е, че при сегашните обстоятелства всеки курс носи риск. Затягане на паричната политика преждевременно, както Бърнанке често обяснява, е източник на най-голямата опасност – опасността да спре колебливото възстановяване. Като се вземат предвид всички рискове, агресивните парични стимули все още имат смисъл.

Дефицит на доверие

И все пак през последните няколко седмици стана ясно, че УФР има сериозен проблем с доверието. Официалното изявление на централната банка тази седмица не успя да го признае – то бе по същество препечатка на предишното, но пресконференцията на Бърнанке показа, че УФР е обезпокоено.

Бърнанке предизвика неотдавнашното повишаване на доходността на дългосрочните облигации, когато каза миналия месец, че „на следващите няколко заседания, бихме могли да забавим темпото на изкупуването.“ Може да твърдите, че той просто заяви очевидното, но пазарите го приеха като важна нова информация. Само по себе си това не трябваше да буди тревога. Проблемът на УФР е, че инвеститорите не го тълкуваха като добра новина за икономиката, а като лоша вест за надеждността на УФР.

С укрепването на икономиката можете да очаквате дългосрочните лихвени равнища да растат. Неотдавнашното повишение на доходността на облигациите обаче съвпадна с неособено положителните данни за заетостта и много ниската инфлация, което не съответства на заявлението за „силна икономика“. Скритият смисъл е, че инвеститорите мислеха, че УФР преминава на следващ етап от плана си не само да свие смекчаването на парично-кредитната политика, но също така, което е от изключително значение, да започне повишаване на краткосрочните лихвени равнища.

Бърнанке се опита да разясни това объркване тази седмица. Той подчерта за пореден път, че решението за ограничаването на политиката за смекчаване на парично- кредитната политика е отделно от решението за повишаване на краткосрочните лихвени равнища. Всичко е наред, свиването вероятно ще започне по-късно тази година, каза той, като изкупуването на активи ще продължава през 2014 година, докато безработицата спадне до 7%.

Лихвените проценти няма да се повишават, вече заяви УФР, докато безработицата не спадне до 6,5%. А може би и тогава няма да се случи, подчерта отново Бърнанке. Тези цифри са „прагове“, те не са „пусков механизъм“. Така че УФР просто ще започне да мисли за повишаване на лихвените проценти, когато безработица спадне до 6,5%, а може дори да реши да не действа на този етап. О, и винаги е възможно, както каза председателят в отговор на зададен въпрос, равнището на безработица като праг за лихвените проценти (и вероятно по тази причина и за смекчаването на парично кредитната политика ) да бъде преразгледано – по-вероятно надолу, отколкото нагоре.
Ясно ли е сега?

Внезапно спиране

За едно нещо намерението зад последните разяснения на Бърнанке е просто. Той се стреми да увери пазарите, че стимулите няма да бъдат прекратени внезапно или твърде рано. Смекчаването на парично-кредитната политика ще бъде свито, когато пазарът на труда укрепне, но в никакъв случай няма да бъде прекратено изведнъж. Освен това Бърнанке повтаря, че по-бавното прилагане на смекчаването на парично-кредитната политика все пак е стимул в сравнение с липсата на смекчаване на парично-кредитната политика, при условие че УФР се придържа към наличния запас от активи. Повишаването на краткосрочните лихвени равнища е оставено даже за по-далечно бъдещето. Може би това послание, основният акцент на Бърнанке, бе разбрано: УФР не се готви да задейства спирачките.

Новите разяснения обаче няма да помагат особено, ако трябва да получите отговор на въпроса при какви точно обстоятелства ще започне изтеглянето на стимулите в крайна сметка, а именно това всъщност искат да знаят инвеститорите. Въпросът е и дали посланието на Бърнанке означава, че той възнамерява да спази ангажимента си за „предварителни насоки“ и прозрачност.

Съчувствам. Има два основни проблема. Един от тях е сложността на ситуацията, с която УФР трябва да се справи. Помислете само за пазара на труда. Можете да измери състоянието му по много начини, а различните показатели (тясна безработица, широка безработицата, свободните работни места, отработени часове, напускания, наемане и т.н.) често ще дадат различни данни. Централните банкери не искат да бъдат обвързани с една проста формула, когато има толкова много променливи – те искат да запазят известна свобода на действие.

Второ, УФР има много хора, определящи политиката, а не само един, и те често имат несъгласия. Предварителните насоки трябва да бъде достатъчно неясни, за да се пригодят не само към сложността на бъдещите решения при неизвестни обстоятелства, но и към редица становища, свързани с Федералната комисия по отворения пазар. Тази неяснота, от своя страна, дава възможност за проблеми на облигационния пазар, като проблема през последните няколко седмици, когато инвеститорите питаха: „Какво, за Бога, УФР иска да кажеш с това?“

Да повтаря: политиката е правилна и това е най-важното. Ангажиментът на Бърнанке за прозрачност и предварителни насоки обаче направи работата му по-трудно. Ако той иска свобода на действие под обстрел и лукса на енергични вътрешните разногласия, не може да очаква предварителните насоки да работят, както той предвижда. Ето защо ние ще обсъждаме какво всъщност искаше да каже, докато не произнесе следващата си реч – и ако се чудите, това е праг, а не пусков механизъм.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.