СофияПловдивВарнаБургасРусе

От България до Бразилия – общият символизъм на глобалния младежки бунт

Би Би Си Нюз

Снимка: Полина Паунова, фейсбук

Езикът и часовата зона се сменят, но от Турция и България до Бразилия, символизмът на протеста все повече е един и същ

Маските на Гай Фокс, палатковите лагери, импровизираните противогази и каски в отговор на употребата на сълзотворен газ като средство за колективно наказание. Надрасканите на ръка плакати, предизвикващи властта на държавата, еднообразието на старите колективни протести от миналото. И младостта на ядрото на протестиращите.

В парка Гези в Истанбул, преди да бъде разчистен от полицията, видях как тийнейджъри на ученическа възраст редовно се събират, всеки следобед на малки групи, разполагат се на малкото останала тревна площ и започват да пишат домашните си. Репортажите от Сао Пауло показват подобна картина. И в двата града младежи, родени в пост-идеологическа епоха, използват всички достъпни символи, за да покажат какво е да си съвременен, градски и недоволен човек – националното знаме и тениската на местния футболен отбор присъстват и в Истанбул, и Сао Пауло.

Но какво предизвиква недоволството?

Когато отразявах протестите във Великобритания и Южна Европа през 2011 г., отговорът беше ясен. Цяло поколение млади хора видя как икономическите обещания се отменят – те ще работят вероятно почти до 70-годишна възраст, ще излизат от университета с дългове, които ще им тежат до края на живота им.

И накрая, както гласеше прословутото оплакване на американските студенти от 2009 г. – работата, която ще получат, когато напуснат университета, често пъти ще е същата, която са вършили, на половин работен ден, когато са били студенти. Запознах се с квалифицирани строителни инженери в Гърция, които работят като сервитьори – фактът, че ги срещнах по време на бунтове, говори достатъчно.

При Арабската пролет нещата изглеждаха различно, поне отвън – ставаше дума за бързо растящи икономики, в либийския случай – сензационно бързо. Но тук се натъкваме на нещо, което прави тази вълна от протести уникална – това е първото поколение, чийто живот и психология са оформени от лесен достъп до информационни технологии и социални медии.

Знаем какво означава това – става много лесно държавната пропаганда, цензурата и проправителствените традиционни медии да бъдат заобиколени. Египетската държавна телевизия напълно се компрометира през първите дни от въстанието срещу президента Хосни Мубарак. Този месец, когато турските телевизии се опитаха да приложат същата политика на неотразяване на протестите, те бяха бомбардирани с оплаквания.

„Обаче“, както подчерта един професор по политология, „повечето от оплакванията бяха от хора над 35 години. Младите не гледат телевизия и във всеки случай никога не са вярвали на новините“.

Социалните медии дават възможност бързо да се организират протести, бързо да се реагира на репресии и да се води доста успешна пропагандна война, която кара да изглеждат глупаво традиционните медии и правителствената пропагадандна машина.

В същото време те насърчават относително „хоризонтална“ структура на самите протести. Протестите на площад „Таксим“ в Истанбул бяха рядък случай с тяхната 60-членна организаторска група, докато протестите в Сао Пауло следваха по-общата схема с няколкото организаторски групи и афорфна мрежа от хора, които просто сами избират къде да се съберат, какво да напишат на плакатите си и какво да правят.

При пристигането ми в Истанбул някои от моите познати от финансовите пазари недоумяваха – защо тези хора протестират, страната е една от най-бързорастящите икономики в света? На равнището на улицата отговорът ставаше ясен. На първо място, много от младите образовани хора, с които говорих, се оплакаха, че „богатството отива при корумпирания елит“, мнозина изтъкнаха, че макар да са лекари, инженери, компютърни специалисти и т.н, не могат да си позволят жилище.

Следваше по-голямото оплакване: те чувстваха, че религиозното консервативно правителство на Партията на справедливостта и развитието посяга на свободата им. Един моден дизайнер – по природа не революционер – се оплака от „пълзяща, привидно невинна враждебност към всичко съвременно“.

И те виждаха в твърдите полицейски действия срещу първоначалния палатков лагер в Гези символ на тази несвобода.

В Сао Пауло оплакванията са по-очевидно социални. „По-малко стадиони, повече болници“, се четеше на един от плакатите. Покачващите се цени на транспорта, в съчетание с твърдата решимост на правителството да се дава приоритет на инфраструктурата и спортните съоръжения, бяха в корена на недоволството.

Но дори и тук, именно непропорционалните действия на полицията – арестуването на журналист, защото носел оцет (за да притъпи парещата болка от сълзотворния газ), стрелбата по четирима журналисти с гумени куршуми, миналата седмица доведоха до ескалация.

И в двата случая ефектът от полицейските действия беше увеличен от способността на протестиращите незабавно да изпращат по света кадри с проявите на бруталност. Като ветеран с над 30 години стаж в отразяването на „несмъртоносно“ правоналагане, моето впечатление е, че използването на сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия тласка полицейските процедури по целия свят към „почти смъртоносни“ нива, които са все по-неприемливи за протестиращите, които излизат на улицата с мирни намерения (не с цел насилие).

Макар и по-малки в сравнение с Турция и Бразилия, протестите в България, които доведоха до отстраняването на спорен шеф на орган за държавна сигурност, са показателни за проблемите, които обединяват хората, излизащи на улицата в много страни: не е заради бедността, казват протестиращите, а заради корупцията, фалшивият характер на демокрацията, политиката на клики и елита, готов да заграби лъвския пай от богатството, генерирано от икономическото развитие.

Накратко, също както през 1989 г., когато открихме, че хората в Източна Европа предпочитат индивидуалната свобода пред комунизма, днес капитализмът започва да се идентифицира с управление на елити, неподлежащи на контрол, липса на ефективна демократична прозрачност и репресивна полицейска практика.

И както показаха събитията през последните три години, съвършено обикновени хора, без никакви идеологически мотиви, са намерили начин да му окажат съпротива.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.